Определение № 379 от 31.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Благоевград, 31.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20221200500185 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба на ИЛ. АНГ. Д., с.С., ул.“В.Д.“***, обл.Благоевградска, против разпореждане №1759/05.06.20г на РС-Г.Делчев по ч.гр.д.№369/20г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.419, ал.1 ГПК.

С атакуваното разпореждане в полза на заявителя е издадена търсената заповед за незабавно изпълнение за подробно описаните суми.

Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Иска отмяна незабавното изпълнение на издадената заповед и за присъждане разноските пред настоящата инстанция.

Банката оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакуваните актове, настоявайки за неговото потвърждаване,ведно с разноските за юрисконсултско възнаграждение, за което подробно се аргументира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на актовете, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК дава възможност на РС да разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение, когато вземането се основава 1 на извлечения от счетоводни книги.

Не се спори, че въззиваемото АД е активно легитимирано да иска издаването на такъв акт на основанията, на които се и позовало в заявлението При извършената проверка по реда на чл.418, ал.2 ГПК настоящият състав установи, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна и е издадено от компетентния орган.

Анализа на въпросното извлечение и съпоставката му с останалия доказателствен материал налага извода, че има изискуемото от закона и непротиворечивата съдебна практика съдържание.Притежава необходимите реквизити с достатъчно информация и данни за претендираните вземания, тъй като удостоверява в нужната степен страните по процесната облигационна връзка, задълженията на кредитополучателя, с основанията за тяхното възникване, сроковете за погасяването им, последвалото неизпълнение от главния длъжник с неговите обеми, срокове и пр. Този извод се обосновава и от подробно описания договор за банков кредит от 20.08.07г, по силата на който жалбоподателя получава кредита от 30 000лв при посочените условия в договора и погасителния план, неразделна част от договора.

Осчетоводените размери на главницата, възнаградителните и наказателните лихви с периодите, за които се дължат,респ.посочените платени и неплатени вноски с техния падеж, допълнително индицират ликвидността на претендираните вземания.Последните очевидно съответстват на уговорките в кредитния договор и погасителния план, поради което оплакванията за неяснотата относно тяхното формиране на този етап се явяват несъстоятелни.

Налице е и второто основание, обуславящо издаването на исканата заповед – изискуемостта на вземанията.В извлечението от счетоводните книги изрично е фиксиран крайният срок на договора – 28.08.17г(вж. чл.15,р.VІІ от договора за банков кредит). Следователно, към датата на подаване на заявлението – 27.05.20г, задълженията по същия са с настъпили падеж.

Относно оплакванията, основани на потребителска защита следва да се има предвид следното:

Преценката за нарушена потребителска защита се прави във всеки конкретен случай към момента на сключването на договора.Последната е 2 обусловена от качеството „потребител“ на жалбоподателя. Доказателственият материал го охарактеризира в нужната степен като потребител по см. на §13 от ДР на ЗПП.Според константната съдебна практика в случая кредитополучателя няма пречка да се позове, както на общите основания за нищожност по чл.26 ЗЗД, така и на специалните по ЗЗП.

Разгледани по същество обаче, оплакванията досежно лихвите – възнаградителна и наказателни, се явяват неоснователни.

Анализа на уговорките за лихвите, по отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, на този етап сочи, че са индивидуално уговорени.В т.11,р.VІ от договора за банков кредит, за ползването на кредита кредитополучателя се е съгласил да заплаща годишна лихва в размер на ОЛП, определен от БНБ, увеличен с надбавката от 3,40 пункта само за дните на фактическо ползване на кредита.Съпоставката на въпросната клауза с дефиницията на „лихвен период“ в т.2, б.“в“, р.ІІ, с погасителния план и клаузите от р.VІІ, внася нужната яснота и разбираемост по см. на чл.145, ал.2 ЗЗП.

Наказателните лихви по т.19,р.VІІІ от договора са предвидени от страните в случай на недостиг на авоари по разплащателната сметка на длъжника, при което се олихвяват с договорения в т.11,р.VІ лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.Конкретния размер на наказателната лихва в случая ще зависи от периода на просрочието на самия кредитополучател.Това само по себе си не води до неравновесие между страните, понеже цели обезпечаване и гарантиране правата на кредитора - че ще получи в срок вземането си(уговорено на месечни вноски), без да поставя в неравноправно положение потребителя, който дължи връщане на заемната сума. Обстоятелството, че наказателните лихви имат неблагоприятни последици за длъжника, понеже увеличават финансовата му тежест, не променя горните изводи, тъй като е резултат от неговото недобросъвестно поведение и зависещо изцяло от неговата воля, не от кредитора.

Следователно, потребителя е имал достатъчно конкретна информация за реда, начина и обема на формиране, респ. промяна на горните лихви при сключването на договора и в случай на несъгласие с тях е могъл да повлияе в преддоговорните отношение при формулиране и редакцията на съответните клаузи.На това сочи и декларацията на длъжника в т.29, б.“ж“ от договора, че 3 е уведомен от банката и запознат със всички условия при неговото сключване.

Не се установи и поддържаните пороци в ГПР, който в р.ІІ, т.2,б.“и“ от договора действително е посочен само като процент – 8,1%.Страните обаче изрично са уточнили, че включва всички разходи по кредита, вкл. лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора, които длъжника следва да заплати именно като ГПР по см. на действалия при сключването на договора чл.21 ЗПК(отм.).

В този контекст настоящия състав счита, че според събрания доказателствен материал в случая липсват неравноправни клаузи по см. на чл.143 ЗЗП и поддържаното несъответствие на договора със сочените разпоредби от действалите по време на сключването му ЗЗП и ЗПК.Няма пречка обаче, в евентуалния исков процес по реда на чл.422 ГПК, с оглед събрания в условията на пълна състезателност доказателствен материал, същите да бъдат подложени на нова преценка.

Впредвид горното РС правилно и законосъобразно е разпоредил исканото незабавно изпълнение на издадената заповед за посочените суми, респ. издал изпълнителен лист.Това налага потвърждаването на атакувания акт.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на банката само сумата от 100лв, представляваща възнаграждение за осъществяваното от юрисконсулта процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1759/05.06.20г на РС-Г.Делчев по ч.гр.д.№369/20г по описа на с.с.

ОСЪЖДА ИЛ. АНГ. Д., с.С., ул.“В.Д.“***, обл.Благоевградска, да заплати на „ПИБ“АД, ЕИК 831094393, седалище и адрес на управление в 4 гр.С., бул.“Д.Ц.“***, сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5