Решение № 6955 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6955 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110150328 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ******, че С. Х. Н., ЕГН ********** е работила по трудово правоотношение като „*** в „******, на пълен (8-часов) работен ден, за периода от 03.10.1996 г. до 04.01.1999 г., което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 2/03.10.1996 г. в периода от 03.10.1996 г. до 04.01.1999 г. е работила по трудово правоотношение на пълен (8-часов) работен ден в „******, в рамките на което е заемала длъжността „***, което със заповед № 1/30.12.1998 г. е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 04.01.1999 г. Поддържа, че бившият й работодател е с прекратена дейност, без да има правоприемник и без да е предал в ***** ведомости за заплати и други документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж и доход, поради което се е снабдила с удостоверение Обр. УП-17, на което се позовава. Сочи, че разполага с копие от трудовата си книжка, в която трудовият стаж в „**** е надлежно удостоверен, но не разполага с оригинал на същата, като във връзка с подадено от нея заявление от 12.06.2024 г. за отпускане на лична пенсия за стаж и възраст до ***** – *** се установило, че органът не приема копия на документи за пенсиониране, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска за установяване на трудовия и осигурителния си стаж по реда на ЗУТОССР.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ***** – *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението за частичната му недопустимост. В тази връзка посочва, че осигурителният орган е зачел част от претендирания от ищцата осигурителен стаж поради наличието на данни в регистъра на осигурените лица при *** в тази насока, отнасящи се за периода от 01.01.1997 г. до 28.02.1997 г. (2 месеца), за периода от 01.07.1997 г. до 30.04.1998 г. (10 месеца) и за периода от 01.06.1998 г. до 31.12.1998 г. (7 месеца), или общо 19 месеца, включени в рамките на исковия такъв. По същество счита иска за неоснователен поради липсата на годни доказателства съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, а именно: чрез свидетели и след представяне на писмени доказателства, че са били служители на работодателя.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на следните предпоставки: че за целия сочен период от 03.10.1996 г. до 04.01.1999 г. да е била страна по трудово правоотношение с посоченото дружество, заеманата от нея длъжност, продължителността на работния ден, както и начина на изплащане на трудовото възнаграждение.

Най-напред, доколкото съгласно твърденията в исковата молба и събраните по делото данни дейността *** е била прекратена без да има данни за негов правоприемник, съдът намира, че съобразно нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗУТОССР надлежен ответник по иска е ***** – ***, в какъвто смисъл е и уточнителна молба на ищцата от 13.09.2024 г.

Същевременно, по делото е представено и удостоверение с изх. № 5510-21-17/24.07.2024 г., което е такова по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/осигурителен стаж за исковия период, поради което следва да се приеме, че е налице и регламентираната в разпоредбата на чл. 5 ЗУТОССР предпоставка за допустимост на иска. В случая, този извод на съда не се разколебава с оглед становището на ответника, че съгласно данните в регистъра на осигурените лица е зачел за осигурителен стаж общо 19 месеца, които са част от исковия период, а именно: от 01.01.1997 г. до 28.02.1997 г. (2 месеца), от 01.07.1997 г. до 30.04.1998 г.

(10 месеца) и от 01.06.1998 г. до 31.12.1998 г. (7 месеца), тъй като този негов довод е в противоречие с данните в изходящото от самия него удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което с оглед вече посоченото по-горе се явява единствена предпоставка за допустимост на настоящия иск. Нещо повече, съдът намира, че изявлението на ответника в горния смисъл следва да се преценява по същество на спора като признание на неизгоден за него факт, ползващо се с висока доказателствена стойност в процеса, но също така и във връзка с всички други обстоятелства по делото – арг. чл. 175 ГПК.

В случая, за установяване наличието и продължителността на претендирания от ищцата стаж са ангажирани писмени доказателства, които не са оспорени от ответника ***** – ***. Най-напред, представени са трудов договор от 03.10.1996 г. и допълнително споразумение към него от 01.10.1997 г., сключени между *** и ищцата С. Х. Н., установяващи възникването и съществуването на трудово правоотношение, в рамките на което тя е заемала длъжността „*** при пълен работен ден от 8 часа, което видно от последващата заповед № 1/30.12.1998 г. за прекратяване на същото на основание чл. 328, ал.

1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е продължило до 04.01.1999 г. В случая, анализирайки данните, които се извличат от така обсъдените писмени доказателства, останали неоспорени от ответника, безспорно се установява, че в рамките на твърдяния период от време Н. е била трудово ангажирана при посоченото от нея дружество. Нещо повече, в подкрепа на същите е и представената извадка от трудова книжка на ищцата, в която бившият й работодател изрично е удостоверил прослуженото при него време в периода от 03.10.1996 г. до 04.01.1999 г., в рамките на който С. Н. е заемала длъжността „*** при него, позовавайки се на ведомостите за заплати. Както се посочи по-горе, част от данните, удостоверени в така обсъдените писмени доказателства, не се оспорват от ответника по делото, който изрично е признал претенцията за част от исковия период (общо 19 месеца). В случая, посочените документи съдът приема за годни доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, доколкото изброяването в тази разпоредба не е изчерпателно – арг. т. 10. Касае за такива, изходящи от самия работодател и удостоверяващи негови изявления, че в рамките на целия исков период С. Н. е работила като счетоводител при него. Действително, по делото не са ангажирани свидетелски показания в подкрепа на удостоверените в писмените доказателства данни, каквито принципно биха били допустими, 2 с оглед вече коментираните писмени доказателства, установяващи вероятността на претендирания стаж – арг. чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, но доколкото последните са издадени от работодателя и не са оспорени от страните, следва да се приема, че се ползват с висока степен на достоверност.

Изложените съображения обуславят извод, че предявеният срещу ***** иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР следва да се уважи.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която обаче не претендира и не доказва извършването на такива. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, която се явява специална спрямо общата такава на чл. 71, ал. 1 ГПК и поради това приложима в случая, доколкото се касае за иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, като в нормата не е проведено разграничение съобразно процесуалното положение на страните - ищец или ответник. Ето защо, общата разпоредба на чл. 78, ал. 6 ГПК не намира приложение в настоящия случай, поради което дължимата държавна такса за разглеждане на иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а не да се възложи в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по отношение на ***** – ***, че С. Х. Н., ЕГН ********** е работила по трудово правоотношение като „*** в „******, на пълен (8-часов) работен ден, за периода от 03.10.1996 г. до 04.01.1999 г., което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3