Решение № 572 от 22.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Русе, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520105732 по описа за 2025 година

Адв.З. Ц. – пълномощник на „**********“ ЕАД, заявява, че между представляваното от него дружество и С. П. С. са сключени следните договори:

- Договор за мобилни услуги №************г. и Заявление за пренасяне на номер в мрежата на ********;

- Договор за мобилни услуги №************г.;

- Допълнително споразумение №**********г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 14.04.2023г.;

- Договор за лизинг на базови аксесоари №************г. и

- Договор за допълнителен лизинг №**************г.

Потребителят не погасил задълженията си, визирани в четири фактури, издадени за периода м.април – м.август 2023г.: фактура №**************г.

1. По Договор за мобилни услуги №************г., изменен с Допълнително споразумение №**********г., за предоставен мобилен номер ********** задълженията възлизали на обща стойност 567.37 лева, от които: 6.04 лева – незаплатени абонаментни такси и предоставени услуги за периода 25.03.2023г. – 24.05.2023г. и 561.33 лева – еднократно начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя.

2. По Договор за мобилни услуги №************г. за предоставен мобилен номер ***********, задълженията възлизали на обща стойност 62.93 лева, от които: 13.26 лева – незаплатени абонаментни такси и предоставени услуги за периода 25.03.2023г. – 24.07.2023г. и 49.67 лева – еднократно начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора 1 по инициатива на потребителя.

Според неустоечната клауза, обективирана в раздел 3, т.2 от Допълнително споразумение №**********г. и т.9 от Договор за мобилни услуги №************г., при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на: 1. сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси до края на първоначално предвидения срок на договора, като неустойката не можела да надвишава размера на три стандартни месечни абонаментни такси и 2. част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.

3. По Договора за лизинг от 14.04.2023г., въз основа който ищецът предоставил на ответника мобилен телефонен апарат *********************, задълженията възлизали на 2155.68 лева, от които: 89.82 лева с ДДС – незаплатени лизингови вноски за периода 25.03.2023г. – 24.04.2023г. и 2065.86 лева с ДДС изискуеми лизингови вноски за периода 25.04.2023г. – 14.03.2025г.

4. По Договор за лизинг на базови аксесоари №************г., въз основа който ищецът предоставил на ответника комплект от 5 бр. аксесоари (към номер **********) общото задължение възлизало на 157.20 лева, от които: 6.55 лева с ДДС – незаплатена лизингова вноска за периода 25.03.2023г. – 24.04.2023г. и 150.65 лева с ДДС - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.04.2023г. – 14.03.2025г.

5. По Договор за допълнителен лизинг №**************г., въз основа който ищецът предоставил на ответника слушалки ********************, мобилният оператор претендира общо 695.76 лева, от които: 28.99 лева с ДДС – незаплатени лизингови вноски за периода 25.03.2023г. – 24.04.2023г. и 666.77 лева с ДДС – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.04.2023г. – 14.03.2025г.

Предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски страните уредили в чл.12 от ОУ, като предпоставка за упражняване на това право се явявало неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Ищецът пояснява, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договора за лизинг и не води до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя. В тази връзка сочи, че доколкото устройството не е върнато, цената му – незаплатена и не са били предприети действия по разваляне договора за лизинг, то договорът е запазил първоначално уговорения срок.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №**********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на РРС срещу С. П. С..

Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

По изложените съображения, адв. З. Ц. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. П. С., ЕГН: ********** дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК:

********** със седалище и адрес на управление – гр.София, ***********, представляван от 2

Д. К. К., ЛНЧ ***********, заедно с М. С., ЛНЧ ********* сумата 3638.94 лева, формирана от:

567.37 лева - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги №************г., изменен с Допълнително споразумение №**********г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер **********, от които: 6.04 лева незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 25.03.2023г. – 24.05.2023г. и 561.33 лева - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя;

2155.68 лева - непогасени задължения по Договор за лизинг от 14.04.2023г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат ***************, от които: 89.82 лева - дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25.03.2023г. – 24.04.2023г. и 2065.86 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.04.2023г. – 14.03.2025г.

157.20 лева - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови аксесоари №************г., с който е предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари (към номер **********), от които: 6.55 лева - дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25.03.2023г. – 24.04.2023г. и 150.65 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.04.2023г. – 14.03.2025г.;

695.76 лева - непогасени задължения по Договор за допълнителен лизинг №**************г., с който е предоставено ползването на слушалки ****************, от които: 28.99 лева - дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25.03.2023г. – 24.04.2023г. и 666.77 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.04.2023г.

– 14.03.2025г.;

62.93 лева - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги №************г., с който се предоставя мобилен номер ***********, от които: 13.26 лева - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 25.03.2023г.

– 24.07.2023г. и 49.67 лева - неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК С. П. С. не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:

- Договор за мобилни услуги №************г., изменен с Допълнително споразумение №**********г.;

- Договор за мобилни услуги №************г.;

- Договор за лизинг от 14.04.2023г.;

- Договор за лизинг на базови аксесоари №************г. и

3

- Договор за допълнителен лизинг №**************г.

Договорите за мобилни услуги съдържат клаузи, според които потребителят дължи неустойка при предсрочно прекратяване на съответния договор по негова вина или инициатива. Визирани са условията и начинът, по който ще бъде определена съответната неустойка.

Ищцовото дружество издало:

- фактура №**********г. за отчетен период 25.03.2023г. – 24.04.2023г. на обща стойност 168.91 лева с ДДС;

- кредитно известие №***************г. за отчетен период 25.04.2023г. – 24.05.2023г. на обща стойност 3590.19 лева с ДДС;

- фактура №************г. за отчетен период 25.06.2023г. – 24.07.2023г. на обща стойност 3589.27 лева и

- фактура №**************г. за отчетен период 25.07.2023г. – 24.08.2023г. на обща стойност 3638.94 лева. Последната сума е формирана от: 3589.27 лева – задължения за предходен период с ДДС и 49.67 лева – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги.

Въз основа на заявление, депозирано от „**********“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №**********г. и издадена заповед №**********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С. П. С., ЕГН ********** за сумите: 3638.94 лева – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги №************г. и Заявление за пренасяне на номер в мрежата на ********; Договор за мобилни услуги №************г.; Допълнително споразумение №**********г.; Договор за лизинг на базови аксесоари №************г. и Договор за допълнителен лизинг №**************г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 3638.94 лева – формирана от незаплатени абонаментни такси, предоставени услуги, лизингови вноски, неустойки и лихви за забава, предмет на заповед №**********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело №**********г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

4

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №9351 от 28.10.2025г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №**********г. по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 651.12 лева – разноски по ЧГД №**********г. по описа на РРС и 944.24 лева – разноски по ГД №5732/2025г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът