Решение № 1698 от 15.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. Бургас, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120101761 по описа за 2023 година

Производството е във втора фаза по извършване на делбата. С влязло в сила С влязло в сила Решение №..../12.12.2023 г., постановено в първата фаза на делбата, съдът е допусна делба между И. Н. Д., ЕГН **********, от гр. .....С. Н. Б., ЕГН **********, от гр. ....., М. Н. К., ЕГН **********, от гр. ... и Община ..., ЕИК ..., с адрес гр. ...., до съдебна делба съсобствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ........(..................) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. .., с адрес на имота: гр. ......., с площ от 756 (седемстотин петдесет и шест) кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ..., квартал ..., парцел ..., съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори ..., ..., ...и ..., при следните квоти:

•

4056/6048 ид.ч. - за И. Н. Д.,

•

676/6048 ид.ч. - за С. Н. Б.,

•

676/6048 ид.ч. - за М. Н. К.,

•

640/6048 ид.ч. - за Община ....

От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем.

1

Пазарната стойност на имота е 22 933 евро (двадесет и две хиляди деветстотин тридесет и три евро) или 44 854 лева (четиридесет и четири хиляди осемстотин петдесет и четири лева);

Стойността на всеки от дяловете е:

И. Н. Д., притежаваща 4056/6048 ид.ч , дял равняващ се на 30080,36 лева С. Н. Б. притежаваща 676/6048 ид.ч,дял равняващ се на 5013,39 лева.

М. Н. К. притежаваща

Община ...,притежаваща

676/6048 ид.ч, равняващ се на 5013,39 лева.

640/6048 ид.ч, равняващ се на 4746,41 лева.

Прието за разглеждане е и искане по сметки по чл. 346 от ГПК, с предмет заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползването на имота, като претенцията включва и бъдещ период от време, а именно - от първото заседание във втората фаза на делбата до окончателното й извършване.

Искът за обезщетение, за целия претендиран период е неоснователен и недоказан. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Фактическият състав на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС изисква кумулативното установяване на следните предпоставки: съсобственост върху вещта, ползване на вещта лично от единия съсобственик и писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от другите съсобственици. (В този смисъл ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др. ). Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС- ползване, лишаване от ползване и писмено поискване, както и размера на обезщетението, се носи от ищеца. В настоящия случай, от доказателствата по делото не се установяват предпоставките, като дори т.нар „лишаване“ по смисъла на Закона, не е подкрепено с никакви доказателства.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари.

При положение, че не съществува възможност всеки от съделителите да получи 2 реален дял, имотът е неподеляем и не може да се постави само в единия от дяловете, същият следва да се изнесе на публична продан – чл. 348 ГПК. Ето защо трябва да се постанови решение в този смисъл.

По отношение на исканията за сметки:

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си.

Във връзка с претенциите по сметки на Община Бургас към останалите съделители, съдът ги намира за неоснователни. В настоящия случай е предявено искане по сметките по чл. 346 от ГПК, с предмет - заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползването на имота, като претенцията е и за бъдещ период от време, а именно - от първото заседание във втората фаза на делбата до окончателното й извършване.

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Фактическият състав на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС изисква: съсобственост върху вещта; ползване на вещта лично от единия съсобственик и писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от другите съсобственици. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява наличието само на една от тези предпоставки, а именно съсобственост.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по – малко от 50 лева.

Ето защо И. Н. Д., притежаваща 4056/6048 ид.ч , дял равняващ се на 30080,36 лева, следва да заплати държавна такса в размер на 1203.21 лева.

С. Н. Б. притежаваща 676/6048 ид.ч,дял равняващ се на 5013,39 лева следва да заплати държавна такса в размер на 200.54 лева.

М. Н. К. притежаваща 676/6048 ид.ч, равняващ се на 5013,39 лева. следва да заплати държавна такса в размер на 200.54 лева.

Община ....,притежаваща

640/6048 ид.ч, равняващ се на лева,държавна такса в размер на 189.86 лева .

4746,41

Относно претенциите за заплащане на разноски по предявените искания за сметки, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски за тези 3 искове самостоятелно. Това е така, тъй като претенциите по чл. 344 от ГПК имат акцесорен, а не самостоятелен характер и производството по делба е особено такова – в него страните са и ищци и ответници. Ето защо направените в делбеното производство разноски между страните се понасят от тях, така както са извършени.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор .................................(.................) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ..., с адрес на имота: гр. ....с площ от 756 (седемстотин петдесет и шест) кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ..., квартал ..., парцел ..., съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори ...., ...., ..........и ..........при следните квоти: 4056/6048 ид.ч. - за И. Н.

Д.,

676/6048 ид.ч. - за С. Н. Б.,676/6048 ид.ч. - за М. Н. К., 640/6048 ид.ч. - за Община ..

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Община .., ЕИК ..., с адрес гр. ...........,срещу И. Н. Д., ЕГН **********, от гр. ............... С. Н. Б., ЕГН **********, от гр. ............„......................., М.

Н. К., ЕГН **********, от гр. .............. - претенции по сметки от страна на Общината към ищците да заплатят сума в размер на 2400 лева за ползвани 80 кв.м. собственост на Общината считано от 14.02.2017г. до извършване на делбана., ведно със законната лихва от 14.02.2024г. до окончателното решаване на спора, като неосноватен и недоказан.

ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, от гр. ................. на основание чл. 78 за извършване на делбата, да заплати по сметка на Районен съд Бургас държавна такса в размер на в размер на 1203.21 лева.

ОСЪЖДА С. Н. Б., ЕГН **********, от гр. .............., на основание чл. 78 за извършване на делбата, да заплати по сметка на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 200.54 лева.

ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, от гр........... на основание чл. 78 за извършване на делбата, да заплати по сметка на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 200.54 лева.

ОСЪЖДА Община ............, ЕИК ......, с адрес гр. .......... на основание чл. 78 за извършване на делбата, да заплати по сметка на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 189.86 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Н. Д., ЕГН **********, от гр. ........., С. Н. Б., ЕГН **********, от гр. ........... М. Н. К., ЕГН **********, от гр. ............. за присъждането на разноски в частта на предявените претенции по сметки.

В частта касаеща претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване пред БОС в едноседмичен срок от 4 съобщението.

В останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5