Решение № 119 от 15.06.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ловеч, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200215 по описа за 2023 година

С Електронен фиш Серия К № 6927193 издаден от ОД на МВР Ловеч на И. Х. Д., ЕГН: ********** от гр. *****, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 11.01.2023 г. в 06.12 часа в обл. Ловеч, ПП І –4 км. 65+700, землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LINX, насочена в посока София снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60 км.ч. и отчетен толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „******“ вид товарен автомобил, с рег. № ****** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А01080023, като при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 84 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост със 24 км/ч. и нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4486510.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. Х. Д., който го обжалва в срок и излага, че не е доволен от издадения електронен фиш и счита, че същия е изцяло незаконосъобразен, като моли съда да го отмени и му присъди всички сторени деловодни разноски. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, понеже е издаден на лице, различно от собственика и ползвателя. На следващо място излага, че ЕФ е издаден при невярно интерпретирана фактическа обстановка, в който смисъл излага, че невярно е посочено, че твърдяното, но недоказано нарушение е извършено „в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4486510". Излага, че фактическият издател на обжалвания ЕФ е следвало да съобрази, че въпросният друг ЕФ е отменен с влязло в законна сила решение на съда, а именно - с Решение № 1732 от 02.09.2022 г. по АНД № 219/2022 г.

1 на PC - Пловдив, което прилагам към жалбата като разпечатка от неговия електронен образ, наличен на сайта на PC - Пловдив. Излага, че в настоящия случай, на още едно основание категорично не се касае за „повторно нарушение", а именно поради обстоятелството, че недоказаното нарушение, обективирано в отменения ЕФ К/4486510, е в хипотезата на чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Излага, че за разлика от това, твърдяното нарушение в обжалвания ЕФ е в съвсем друга хипотеза - на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Сочи, че освен това липсва еквивалентност между двете нарушения, за да се обоснове „повторност", непосочването на конкретната сочена за нарушена норма от ЗДвП е отделно отменително основание поради неясно описание на нарушението и накърняване на правото на защита. На следващо място категорично оспорва авторството на нарушението и възразява, че то е изцяло недоказано.

Сочи, че в случая е нарушено и правото му на защита поради неясното и недостатъчно описание на твърдяното нарушение. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал молба с вх. №3933/02.05.2023 г., с която е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е изложил, че поддържа изцяло жалбата и моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срок / към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ от които е видно, че ЕФ е получен от жалбоподателят на 21.02.2023 г., а жалбата е подадена на 07.03.2023 г./ Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 84 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 24 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 87 км.ч., в пътен 2 участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 84 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение- 11.01.2023 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №54-СГ-ИСИС/12.05.2022 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на процесното средство за измерване е била извършена проверка, и че същото е годно за използване, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото, а именно схема за организация на движението за процесния пътен участък се установява и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя.

Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.

Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за 3 срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.

В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.

54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „ Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното 4 нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.

Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е ***** И.ов Д., ЕГН ********** от гр. *****

Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da7d6c81-b91b-4822-affd-ed5b98051461