Решение № 23679 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23679 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110156338 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Б. Б. искова молба.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството му на негов собственик. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия /“ОУ“/. Заявява, че същият не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо него се прилагали ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се предоставяла услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение, както и че не е погасил задълженията си. Въз основа на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът твърди, че липсва валидно облигационно правоотношение между страните и същият няма качество потребител на топлинна енергия. Поддържа, че от представените от ищеца договори не може да бъде направен подобен извод. Оспорва приложения към исковата молба Договор №2608/19.07.2002г.

1 като намира същия за антидатиран и без достоверна за ответника дата по смисъла на чл.181 ГПК, като поддържа, че същият е сключен без надлежно учредена представителна власт. Отбелязва, че в представения от ищеца списък на етажните собственици в сградата, находяща се на в ***, неговото име липсва. Оспорва наличието на валидно и действащо правоотношение между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажните собственици, както и наличието на правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа, че от представените доказателства не се установява качеството на доставяната услуга по топлоснабдяване, както и доказателства за осигуряване на санитарния минимум на топлинна енергия до процесното жилище. Твърди, че не са приложени доказателства ОУ да са влезли в сила, предвид което не може да се установи кога е настъпил падежа на всяко от твърдените задължения. Твърди, че не е получавал фактури или уведомления за дължими суми. Счита, че изравнителните сметки, както и извлечението от сметки за абонатния номер, са оформени в противоречие с Директива 2006/32/ЕО на

Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. Оспорва да е извършено надлежно съобщаване на общата изравнителна сметка и връчване на индивидуалната изравнителна сметка, както и надлежно да са съставени отчетни протоколи на уредите за дялово разпределение с показанията за действително потребена топлинна енергия за процесния период, на база на които да са съставени изравнителни сметки, както и верността на записаните стойности и дължими от ответника суми в посочените документи. Възразява, че уредите за дялово разпределение не са обслужвани технически. Твърди, че по делото не са представени доказателства относно начина на изчисляване на фактурираните количества топлинна енергия, представляващи технологични разходи за функционирането на абонатната станция. Възразява топлинна енергия за отопление да е достигала и да е била изразходвана от ответника за процесния имот и период, тъй като преди повече от 15 години радиаторите, средствата за дялово разпределение на отоплителните тела и топломерите били демонтирани/свалени, съответно били затапени/заварени тръбите в присъствието на управител на ЕС и служител на „Техем сървисис“ ЕООД, за което бил изготвен протокол за демонтаж. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С оглед на изложеното отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД, не е взима становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 2

ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Б. Б. за признаване за установено, че последният дължи следните суми: сумата 2 038,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.

№272112, ведно със законна лихва за период от 15.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата 333,92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 25.06.2024г., сумата 34,31 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 25.06.2024г, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2024г. по ч.гр.д. № 42970/2024г. по описа на СРС, 25 състав.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между топлофикационното дружество и ответника, по силата на което същото е доставило топлинна енергия в твърдените от него количества, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна 3 енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

За установяване качеството потребител на ответника по делото е представен Договор от 15.12.1988г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, по силата на който Х.М. Б.а и Б.А. Б. са придобили собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент 11, находящ в се ***. В същото време от приложените по делото писмени доказателства /справка за родствени връзки и удостоверение за наследници/ се установява, че същите са починали съответно на 30.10.2019г. и 01.04.1995г., като техен единствен наследник към настоящия момент се явява ответника А. Б. Б., доколкото неговият брат М. Б. Б. е починал на 03.07.1997г. От изложеното следва, че за процесния период ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, а съдържащите се в отговора на исковата молба възражения в тази насока съдът намира за неоснователни. Следва да бъде посочено, че този извод не се променя от обстоятелството, че в представения списък на етажните собственици във *** не присъства името му, тъй като към момента на съставянето му- 2002г. неговата майка Х.М. Б.а е била жива и именно нейното име е посочено там.

На следващо място, от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период в топлоснабдения имот е разпределяна топлинна енергия само за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване. Липсата на начислявана топлинна енергия за отопление кореспондира на съдържащото в отговора на исковата молба твърдение за демонтиране на радиаторите на отоплителните тела и затапване на тръбите в процесния имот, за което бил съставен в присъствието на управител на ЕС и служител на „Техем сървисис“ ЕООД протокол за демонтаж.

Установява се също, че сумите за потребена топлинна енергия в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като технологичните разходи на абонатната станция са приспадани от ежемесечните отчети на общия топломер. За установяване на това обстоятелство вещото лице е извършило собствена проверка, която потвърждава удостовереното в представените от ищеца документи отчисляване на тези разходи.

4

Във връзка с количеството доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване следва да бъде посочено, че съгласно чл.69, ал.2 Наредба № ЕРД-041/12.03.2020г. изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода или при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на закона, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане.

Доколкото приетото по делото заключение в частта, в която е посочено, че през процесния период не е имало узаконен водомер, който да отчита потребената в имота топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, не е оспорено, както и предвид липсата на твърдения и доказателства за противното, съдът намира за установено по делото това обстоятелство, както и начисленото по реда на чл.69, ал.2, т.2 количество топлинна енергия на база 1 обитател.

Направените от ответника оспорвания на изготвената съдебно-техническата експертиза се отнасят до извода на вещото лице за техническата годност на общия топломер. В тази връзка е и заявеното от него оспорване на автентичността на представения по делото Протокол за метрологична проверка от 13.04.2021г., за достоверността на което ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства. В разпита си пред съда свидетелят В. заявява, че е извършвал проверки на процесния адрес като служител на „Топлофикация София“ ЕАД, като положеният в оспорения документ под №1 подпис е негов. Разяснява, че на всеки две години топломерите се свалят и предават на дружество, което извършва проверка за тяхната годност.