Определение № 3418 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3418 гр. София, 22.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Бонка Дечева

Ваня Атанасова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20228002104076 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 267080 от 06.10.2021 г., подадена от Т. Б. П. чрез нейните процесуални представители адв. П. П. и адв. Д. Г., срещу въззивно решение № 260209 от 16.07.2021 г. по в.гр.д. № 29/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик в частите му, с които е потвърдено решение № 254 от 16.10.2017 г. по гр.д. № 251/2003 г. на Районен съд - Велинград както следва:

1./ В частта, с която е отхвърлено искането на Т. П. за възлагане на допуснатите до делба недвижими имоти на основание чл. 288, ал.2 или ал.3 ГПК/ отм./

2./ В частта, с която Т. Б. П. е осъдена да заплати на основание чл. 31, ал.2 ЗС обезщетение за ползване на делбените имоти за времето от 08.07.2008 г. до 09.01.2013 г.

3./ В частта, с която е отхвърлено искането на Т. Б. П. за осъждане на останалите съделители да й заплатят сумата 83 800 лв., представляваща стойността на извършени в делбените имоти подобрения в периода 2001- 2004 г.

4./ В частта, с която е потвърдено определение № 39 от 15.01.2019 г. в частта, с която е отхвърлено искането на Т. П. за изменение на решение № 254 от 16.10.2017 г. в частта за разноските, с което жалбоподателката е осъдена да 1 заплати възнаграждение за вещи лица.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Тезата на жалбоподателката е, че въззивният съд е следвало да вземе под внимание сезонният характер на процесния имот, както и обстоятелството, че тя не притежава друг вилен имот, и при положение, че никой от останалите съделители не е поискал възлагането му и няма конкуренция между съсобствениците, е следвало да й възложи имота на основание чл. 288, ал.2 или ал.3 ГПК/ отм./. Счита също, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е възприел една обща осреднена оценка на месечния пазарен наем на двата делбени имота, която не отчита сезонният характер на ползването им и не позволява да се опреди справедливо обезщетение по чл.

31, ал.2 ЗС. Поддържа, че във връзка с претенцията й за заплащане на извършените в делбените имоти подобрения въззивният съд е изложил необосновани и вътрешно противоречиви мотиви, тъй като от една страна е приел, че подобренията са извършени и че делбените имоти се ползват само и единствено от жалоподателката, която държи ключа за двора и за къщата, но е отхвърлил иска поради това, че не било доказано подобренията да са направени и заплатени от нея. По отношение на разноските сочи, че съдебната експертиза е била допусната не само по поставените от нея въпроси, но и от въпроси на насрещната страна, поради което няма основание разноските за вещи лица да бъдат възлагани единствено на нея.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. Поддържа и наличие на основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, във връзка с което поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. 2. За провомощията на въззивния съд във връзка с прилагането на императивни правни норми.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Р. Р., Д. Р.

Р., Н. П. Н., К. В. Д. и И. В. Д. изразяват чрез своя пълномощник адв. Св. К. становище, че касационната жалба е неоснователна, а в частта, с която Т. П. е осъдена да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти на основание 2 чл. 31, ал.2 ЗС - е недопустима с оглед цената на тези искове във въззивното производство.

Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.

С решение 260001 от 29.05.2024 г., постановено по реда на чл. 193, ал.1 ГПК/ отм./ Пазарджишкият окръжен съд е допълнил решение № 260209 от 16.07.2021 г., като е потвърдил решение № 254 от 16.10.2017 г. по гр.д. № 251/2003 г. на Районен съд- Велинград в частта, с която са изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти: дворно мястозастроено и незастроено, цялото с площ 400 кв.м, съставляващо УПИ *** от кв. 210 по плана на [населено място], ведно с построената в имота триетажна масивна вила със застроена площ 82 кв.м, като всеки етаж се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, заедно с построената в имота масивна постройка със застроена площ 12 кв.м, и дворно място - незастроено, с площ 450 кв.м, съставляващо УПИ ***.

С касационна жалба вх. № 260603 от 26.07.2024 г. Т. Б. П. чрез своите пълномощници адв. П. П. и Д. Г. е обжалвала така постановеното допълнително решение. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на същото, като се поддържа, че е постановено “плюс петитум“ извън рамките на това, за което е сезиран съдът. Жалбоподателката поддържа също, че допълнителното решение е и очевидно неправилно, защото е постановено в нарушение на указанията, дадени от ВКС с определение № 4287 от 29.12.2023 г., с което делото е изпратено на въззивния съд за допълване на постановеното решение. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани доказателства.

По тази касационна жалба е постъпил отговор от адв. Св. К. като пълномощник на Н. Р. Р., С. Р. Р., Н. П. Н., К. В. Д. и И. В. Д., в който се изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С влязло в сила решение по делото е допусната съдебна делба между съделителите С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р., П. Н. П., Н. П. Н., К. В. Д., И. В. Д., М.

Н. Х., В. Б. П., Л. П. Ч., Б. В. П., И. В. П. и Т. Б. П. по отношение на следните 3 недвижими имоти: 1.дворно място, застроено и незастроено, с площ 400 кв.м, съставляващо УПИ *** в кв. 210 по регулационния план на [населено място], ведно с построената в имота триетажна масивна вила със застроена площ 82 кв.м, като всеки етаж се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, ведно с построените в този имот масивна постройка със застроена площ 12 кв.м 2. друго дворно място, незастроено, цялото с площ 450 кв.м, съставляващо УПИ *** в кв. 210, при квоти както следва: 2/54 ид. части за С. Р.; 2/54 ид. части за Д. Р.; 2/54 ид. части за Н. Р.; 3/54 ид. части за П. П.; 3/54 ид. части за Н. Н.; 3/54 ид. части за К. Д.; 3/54 ид. части за И. Д.;

6/54 ид. части за Б. П.; 6/54 ид. части за И. П.; 6/54 ид. части за В. П.; 6/54 ид. части за Л. Ч.; 2/27 ид. части / или 4/54 ид. части/ за М. Х. и 4/27 ид. части /или 8/54 ид. части/ за Т. П..

В срока по чл.288, ал.5 ГПК/ отм./ съделителката Т. П. е направила искане за възлагане по реда на чл. 288 ГПК/ отм./ на допуснатите до делба недвижими имоти. Това искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд, който е приел, че не са налице предпоставките както на чл. 288, ал.2, така и на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./, тъй като незастроеният имот не може да бъде предмет на възлагане по този ред, а допусната до делба триетажна сграда не е жилище, а вилен имот.

Оставено е без уважение и искането на съделителите С. Р., Д. Р., Н. Р., Н. Н., К. Д. и И. Д. за извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК/ отм./, като в техен общ дял бъде поставен незастроеният имот, евентуално - първият и вторият етаж от вилната сграда. Предвид заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, според която сградата може да бъде поделена на три самостоятелни обекта, а незастроеният имот е неподеляем, съдът е приел, че броят на реалните дялове / 4 / е по- малък от броя на съделителите, тъй като освен ищците по делото, останалите съделители не са поискали възлагане на имот в общ дял. В обобщение е направил извод, че единственият възможен способ за извършване на съдебната делба е чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан.

В тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд.

В касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че в тази част въззивното решение е очевидно неправилнооснование за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Същото е обосновано с твърдението, че съдът не е преценил всички факти и 4 обстоятелства, релевантни за избор на способ за извършване на делбата - брой на допуснатите до делба имоти, стойност, вид и начин на ползване, извършени преустройства и подобрения, брой и размер на дяловете и брой на съделителите.

Настоящият състав намира, че това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Изводът на въззивния съд за липса на предпоставките на чл. 288, ал.2 и ал.3 ГПК/ отм./ за възлагане на допуснатите до делба имоти в дял на жалбоподателката Т. П. е съобразен с разясненията, дадени в ТР № 1/2004 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че с разпоредбата на чл. 288, ал.2 ГПК/ отм./ в редакция след изменението ДВ бр.

64/1999 г. е уредена възможността за възлагане в дял на неподеляемо жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, когато съсобствеността възниква поради смърт на единия съпруг или поради развод на страните. Посочено е, че условията за това са : жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака; същият да не притежава друго жилище. Изброяването на тези предпоставки е изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Посочено е също, че правото на изкупуване по чл. 288, ал.2 ГПК /отм./ принадлежи само на преживелия или на бивш съпруг, на когото са предоставени за упражняване родителските права.

В случая тези предпоставки не са налице - допусната до делба триетажна сграда не е съпружеска имуществена общност, поради което това основание за възлагане на делбения имот е изначално неприложимо.

Право на възлагане в хипотезата на чл. 288, ал.3 ГПК / отм./ има само съделителят - наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище. Както е посочено в т.7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК, граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Този способ е неприложим в случаите на т. нар. „смесена съсобственост“, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване; сделка за 5 част от имота и наследяване и др., както и в случаите, когато заявилият възлагателната претенция съделител няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.

В случая жалбоподателката няма качеството на наследник. Тя е придобила права в съсобствеността само на основание транслативна сделка - договор за покупко-продажба, поради което не отговаря и на изискванията на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм./ за възлагане на имота.

Съгласно чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. В своята практика ВКС последователно приема, че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, когато допуснатите до делба имоти са по-малко от броя на съделителите /индивидуално или по колена/ и всеки от тях е реално неподеляем. В случая дори да се приеме, че от допуснатите до делба имоти могат да се обособят общо 4 реални дяла, очевидно техният брой е по-малък от броя на съделителите, включително и при групиране на ищците, направили искане за получаване на имот в общ дял. Делбата не може да се извърши по реда на чл.