Решение № 366 от 28.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330116142 по описа за 2023 година

Производството е по обективно съединени осъдителни искове с правно основание член 55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Д. Г. Р. ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ №

***, чрез адв. К. К., със съдебен адрес: гр. П., ул. „***" № **, ет.*, офис *, в исковата си молба против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115Е, ет.5, е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да върне: сумата от 261,80 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 1 228,20 лева, недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *** от ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството му на кредитодател, бил подписан договор за паричен заем №*** от *** г. По силата на съглашението, ищецът е получила в заем сумата от 1 100,00 лева, разпределена на 10 месечни погасителни вноски, като три от тях били за сумата от 36,71 лева и седем погасителни вноски в размер на 178,81 лева.

1

Съгласно договора, заемната сума се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 40.05 % годишно и фиксиран годишен процент на разходите по заема от 48.44%.

Твърди, че страните се споразумели, че договора за заем ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител съгласно чл.6 от договора, който следвало да отговаря на чл.23 от Общите условия по договора за кредит. Договореното обезпечение следвало да се представи в тридневен срок от сключването на договора или Р. дължала неустойка по силата на чл.11, ал.1 вр. с чл.5 от договора за заем, в размер на 1228,20 лева с начин на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план към договора за заем, като първите три вноски се оскъпявали със сумата от 222,29 лева, а следващите седем погасителни вноски били в размер на 80,19 лева, като общо вноската била в размер на 259 лева.

Твърди, че договорената неустойка, предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна.

Сключеният договор за паричен заем № *** от носил белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Твърди, че претендираните суми не се дължат по нищожните клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, тъй като били начислени при начална липса на основание. Тяхната нищожност произтичала, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, така и от обстоятелството, че двете клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне.

Твърди, че договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план. От друга страна, договорът е недействителен, тъй като възнаградителната лихва е нищожна - клаузата противоречи на добрите нрави. И тъй като е нищожна, следователно несъществуваща, то не е изпълнено изискването на коментираната разпоредба.

Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсва посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Съгласно §2 ДР ЗПК, тя се формира от аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по кредита. Последните са нормативно дефинирани в § 1 ДР ЗПК и представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). Това води до извод, че няма как да се определят компонентите на общата сума дължима от потребителя.

Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не е посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска, включва главница, възнаградителна лихва и ГПР.

Договорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер.

2

Твърди, че нищожността и на двете клауза произтича, както от цялата недействителност на договора, така и поради нищожност на клаузата за ГПР и поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави.

ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 оспорва предявените искове като неоснователен и недоказан. Излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** към искане №*** от *** г.

По силата на договора, ищецът е получила в заем сумата от 1 100,00 лева, разпределена на 10 месечни погасителни вноски, като три от тях били за сумата от 36,71 лева и седем погасителни вноски в размер на 178,81 лева. Съгласно този договор, заемната сума се олихвявала с фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % годишно и годишен процент на разходите по заема от 48.44%. Посочена била общата дължима сума от заемателя, която възлизала на 1 361,80 лева. Страните уговорили погасяването да стане на 10 месечни погасителни вноски.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.

Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 1 361,80 лева и какви вземания се включват в нея.

3

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,05 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,44 %. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, 4 така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

Относно клаузата за неустойка, в чл.11 от договора за паричен заем е записано, че ако заемателят не представи договореното в чл.5 от договора обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, които да отговарят на чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 820,09 лева, с начин на разсрочено плащане.