Решение № 17827 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17827 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110176028 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени „ЗАД „Армеец” АД срещу „ЗД Бул Инс“ АД осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 587,39 лв. главница, представляваща изплатено обезщетение по регресна претенция по щета № 10019030116105, за увреждания по лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. № ******* от реализираното на 14.06.2019 г. в град София, на бул. адрес в района на хотел „*****“ пътнотранспортно произшествие (ПТП), заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба (19.12.2024 г.) до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 213,94 лв. за периода от 18.12.2021 г. до 18.12.2024 г.

Ищецът твърди, че на 14.06.2019 г. в София, на бул. адрес в района на хотел „*****“ е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), документирано с протокол за ПТП № 1738852 (7777777), съставен от служител на полицията. Водачът на лек автомобил „Мицубиши“ ДР № ********, при липса на достатъчно дистанция се ударил в спрелия преди него л.а. „Дачия Лоджи“ с № *******, който от придадената му инерция се ударил в автомобила пред него трето МПС (участник 3). Посочва, че съгласно ППТП 1 водачът на „Мицубиши“ ДР № ********, С.О. е виновен за настъпването на произшествието, което не е спорно между страните в процеса. Съгласно ППТП са били посочени видими повреди по л.а. „Дачия Лоджи“ с № *******, а именно: предна броня, преден капак, предни два калника, задна броня, заден капак, задни светлини, задни два калника, задна врата и др. Твърди, че за увредения л.а. „Дачия Лоджи“ с № ******* бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № 0000676097 и период на застрахователното покритие 10.11.2018 г. -09.11.2018 г. Сочи, че след събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС на 20.06.2019г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор е била образувана в застрахователното ни дружество ликвидационна преписка (щета) № 10019030116105. Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП и с банков превод на 14.02.2020г. е било изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС. На 12.03.2020 е било платено обезщетение 6267,00 лв.

Обезщетението е било определено по експертна оценка на застрахователя като тотална загуба на застрахованото имущество. Твърди, че в хода на ликвидационната дейност са били извършени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, или общо обезщетението възлиза на сумата от 6282,00 лева, включващо обезщетение 6267,00 лв. и ликвидационни разноски 15 лв. след приспадане на стойност за така наречените останки. Твърди, че при настъпване на ПТП-то виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗД БУЛ ИНС“ АД. Посочва, че поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума, която е била получена на 21.02.2020г. На 15.09.2020 г. при прихващане на насрещни задължения ответникът е платил частично вземането в размер на 5694,61 лв., като дължима останала разликата в размер на 587,39 лв. Счита, че ответникът е изпаднал в забава от 18.12.2021 г., с оглед на което дължи мораторна лихва в размер на 213,94 лв. за периода 18.12.2021 до 18.12.2024 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Прави 2 възражение за погасването на задължението по давност. Не оспорва, че между него и М.Л.Д. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност" за МПС „Митсубиши", с peг. № *********. В тази връзка е издадена полица № BG/02/118002664180. В срока на действие на цитираната полица в дружеството е била заведена щета по ГО под № 2010005837 от ищеца - ЗАД „Армеец"АД. Посочва, че е заплатил сумата в размер на 5694,61 лв. Счита, че с това плащане е погасил вземанията си към ищеца. Оспорва иска по размер, тъй като претендираната стойност не отговаряла на действителната стойност на вредите. Моли за отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение иска по чл. 411 КЗ:

Основателността на исковата претенция по чл. 411 КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.

2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори 3 презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, положителния факт на плащането.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните, намира, че в разглежданият случай страните спорят само и единствено относно размера, до който исковата претенция се явява основателна, доколкото в отношенията между страните по делото е безспорно, че ответникът е погасил сумата от 5694,61 лв., но същият твърди, че с това плащане се е издължил изцяло на ищеца.

Относно спорният в производството въпрос съдът е допуснал извършването на САТЕ, като съдът намира заключението на вещото лице, неоспорено от страните, за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, от което се установи по безспорен начин, че в разглеждания случай по отношение на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. № ******* е налице тотална щета, както и че стойността на уврежданията, настъпили по това МПС, вследствие на процесното ПТП от 14.06.2019 г., определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 30% е в размер на 6464,00 лв., т. е. дори повече от определеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 6267,00 лв., а с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв. – 6282,00 лв. При това положение с плащането от 5694,61 лв. ответното застрахователно дружество не е погасило в цялост задължението си към ищеца, респ. налице е дължим остатък в размер на претендираната сума от 587,39 лв.

С оглед изложеното исковата претенция се явява принципно установена по основание и размер.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

4

По отношение на регресното вземане на ищеца приложение намира общия 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече от изплащане на вземането. От представеното платежно нареждане се установи, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на 14.02.2020 г., респ. от този момент той е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател на делинквента и от тази дата е започнал да тече 5-годишният давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането.

При това положение от 14.02.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2024 г., обективно не е могъл да изтече 5-годишният давностен срок за регресното вземане на ищеца.

С оглед изложеното възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По делото се установи категорично наличието на главен дълг.

Доколкото регресното вземане не е срочно, то за да изпадне ответникът в забава е необходима покана от ищеца.

Ищецът е поканил ответника да изпълни претенцията му на 21.02.2020 г. в 30-дневен срок от получаване на поканата, след изтичането на който ответникът е изпаднал в забава. Доколкото обаче по отношение на обезщетението за забава е приложим краткия тригодишен давностен срок, ищецът е претендирал обезщетение само за последните 3 години преди подаване на исковата молба.

Съдът определи размера на обезщетението за забава на основание чл.

5

162 ГПК, посредством използването на лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница: https://portal.nra.bg/embed/interestcalculator/main.html , в размер на 213,94 лв. за периода от 18.12.2021 г. до 18.12.2024 г.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.

Предвид изложеното исковата претенция се явява изцяло основателна и като такава следва да се уважи.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът.

Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 550,00 лв., от които 100,00 лв. за ДТ, 350,00 лв. за депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.

8 ГПК, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в цялост на ищеца.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482 на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ЗАД „Армеец““ АД, ЕИК 121076907 , следните суми, а именно: сумата от 587,39 лв. – главница, представляваща изплатено обезщетение по регресна претенция по щета № 10019030116105, за увреждания по лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. № ******* от реализираното на 14.06.2019 г. в град София, на бул. адрес в района на хотел „*****“ пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба (19.12.2024 г.) до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 213,94 лв. за периода от 18.12.2021 г. до 18.12.2024 г.