Решение № 101 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300602538 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 260001 от 11.09.2023г. по НЧХД № 889 /2020г. по описа на Районен съд – Асеновград, същият съд е признал подсъдимият М. А. Б. роден на ***г. в гр. А., ***, български гражданин, женен, неосъждан, с адрес, гр. А., ул. „***“ № * с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 09.05.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, да е причинил на Р. А. Б. леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане на носа; кръвонасядане на лявата гръдна половина; охлузване в поясната област; кръвонасядане на дясната мишница; охлузване на лявата предмишница и кръвонасядане на дясната подбедрица, всички причинили болка и страдания без разстройство на здравето, като деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, поради което и на основание чл. 12, ал. 1 от НК и вр. чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същият съдебен акт частния тъжител Р. А. Б. е осъден да заплати на подсъдимия М. А. Б. сумата от 600 лева, представляваща разноски направени от него по водене на делото.

Частния тъжител Р. А. Б. още е осъден и да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 387,38 лв., представляващи направени по 1 делото разноски.

Районен съд – Асеновград още е постановил приложения по делото като ВД – компакт диск „Сони“ ,”DVD-R”, представен в съдебно заседание на 08.10.2021г. от адв. П., на лист 367 от съдебното дело, да се върне на подс.

М. А. Б., след влизане на присъдата в сила; ВД –компакт диск „Емтек“, ”CDR”, постъпил от РЦ 112 – Кърджали, /лист 71 от съдебното дело/, да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила; ВД – компакт диск „Вербатим“, ”CD-R”, /лист 174 от съдебното дело /, да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.

Горната присъда е обжалвана от адв. Д. П. – повереник на жалбоподателя Р. А. Б., като посочва, че присъдата на РС-Асеновград е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена в противоречие с доказателствата по делото. В този смисъл сочи, че първоинстанционният съд не е направил преценка на всички доказателства по делото и поради това е постановил един порочен съдебен акт. Предлага подсъдимия М. А. Б. за бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл.

26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адвокат П. не се явява, като от същата е постъпило писмено становище, в което поддържа, че жалбата се явява неоснователна, взема становище по същество и предлага присъдата на РС-Асеновград да бъде потвърдена.

Подсъдимият Б., редовно призован, не се явява и не взема становище.

Повереникът на тъжителя – адвокат П. посочва, че РС-Асеновград е приел, че свидетелката Ш.Б. била нападната от кучето на тъжителя, но по делото липсва медицинска документация, която да сочи наранявания от животното. Още сочи, че възниква съмнение относно манипулиране записа, предмет на обсъждане по делото, като не е установено устройството, с което е направен същия и последното не е представено по делото. Взема становище, че за нараняванията на частния тъжител са събрани достатъчно доказателства, като предлага присъдата на РС-Асеновград да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му частно обвинение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частният тъжител Б., в качеството си на жалбоподател по настоящото производство, поддържа становището на повереника си, като сочи, че е гледал записа и същият е променен, като описва кои моменти от него намира за такива.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК, 2 а именно – частния тъжител, чрез процесуалния му представител.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Асеновград е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. А. Б. е роден на ***г. в гр. А., ***, български гражданин, женен, неосъждан, работещ като *** на фирма „***“ ООД, с ЕГН **********.

Частния тъжител Р. А. Б. също е семеен, като посредством регистрираната фирма „***“ ЕООД се занимава с търговия на стоки, която дейност развива в стопанисвания от него магазин, намиращ се на партера в къщата където живее.

Подсъдимият М. А. Б. и частния тъжител Р. А. Б. са братовчеди, като отношенията помежду им са влошени от много време. Двамата живеят със семействата си в къща на адрес в гр. А., ул. „***“ №*. Апартамента на подсъдимия се намирал на трети жилищен етаж, а този на тъжителя е на втори етаж от къщата, като двамата ползвали общ вход и стълбище. Конструктивно къщата се падала на ъгъл, като част от нея се намира на ул. „***“ №***, като освен входа ползван от тъжителя и подсъдимия, имала и втори вход. Той се ползвал от живеещите в апартаментите в другата й половина. В единия от тези апартаменти живеело семейството на св. Ш.Е.Б. и Ф.Б. / последния брат на подсъдимия/, а в другия била св. З.М.Б.-майка на тъжителя Р. А. Б..

Вътрешния двор на имота, бил предназначен за общо ползване от отделните собственици, като липсата на съгласие между тях, относно разпределението му често ставало причина за разправии между тъжителя и майка му от една страна и останалите живеещи в къщата от друга страна. Към месец май 2020г., в същия двор се намирали две клетки, в едната от които св. Ш.Б. държала своето куче порода „Лабрадор“, а в другата тъжителят Б. неговото куче порода „Ягдтериер“.

В събота, на 09.05.2020г., около обяд св. Ш.Б. излязла да почисти тротоара пред къщата на ул. „***“. Докато била отпред тя забелязала, че подс.

Р. Б. и неговата майка пренасят някакви туби. Поради влошените отношения между семействата, за да не ги провокира св. Ш.Б. решила да се прибере и отложи почистването за по-късен час. Около 16.30 часа, св. Ш.Б. отново излязла пред къщата и започнала да почиства. Докато се занимавала отвън, тя видяла св. З.Б., като последната тръгнала с други жени в посока към центъра.

След известно време св. Ш.Б. се разминала с тъжителя Б., като й направило впечатление, че той нещо се подсмихвал. Поведението му било възприето от свидетелката като подигравателно, още повече, че то било съпроводено и подсвирвания от негова страна. Св. Ш.Б. забелязала, че заедно с тъжителя върви и неговото куче. В един момент, тъжителя оставил животното на улицата, а самия той влязъл в магазина си. Въпреки, че кучето познавало от преди св. Ш.Б., то не се държало дружелюбно с нея. След като било оставено без надзор от стопанинът си, кучето започнало да се върти около св. Ш.Б. и да й посяга с лапи. Тъй като нямало елементи на игра, поведението му било 3 възприето от свидетелката като агресивно. За да се предпази от кучето и да го изгони, тя започнала да замахва към него с метлата, която държала в ръка. От тези й действия нямало особен ефект, като кучето продължило да скача. За да не избегне усложнения, св. Ш.Б. решила да се прибере в двора, за да измие клетката на своето куче. В резултат на взетото решение, св. Ш.Б. влязла в общия двора и минала в задната му част. Там пуснала водата и с помощта на маркуч започнала да мие своята клетка. Докато миела, към нея се втурнало кучето на тъжителя, като я нападнало. В този момент св. Ш.Б. продължавала да се намира в ограниченото пространство около клетката, като държейки маркуча с течащата вода, нямала много възможности за отбрана. Кучето започнала да скача върху нея и да посяга с лапите към различни части от тялото, крайниците и главата. Св. Ш.Б. изпаднала в паника, като с цел да се предпази от ноктите на кучето, започнала да се върти и да маха с ръце, като едновременно с това се развикала за помощ. Докато се отбранявала тя усетила, че е одрана по ръцете, главата и корема. Кучето продължавало да скача върху нея, като в един момент св. Ш.Б. решила, че е в безизходно положение и се паникьосала, като усетила, че й изтръпва лявата част на тялото, включително левите долен и горен крайници. Тя продължавала да вика за помощ, а кучето да й налита. В един момент, св. Ш.Б. се сетила, че мобилния й телефон е в джоба на долнището на анцуга, който носела. Докато се отбранявала, тя успяла да извади телефона и да набере номера на А.Б., нейна етърва и съпруга на подс. М. Б.. Обаждането било прието от А.Б., като се оказало, че тя и съпругът й са си в къщи. Като разбрал, че Ш.Б. има нужда от помощ, подс. М. Б. веднага решил да слезе да помогне, още повече, че вече бил чул нейните викове идващи отвън. Слизайки по стълбите, подс. Б. отишъл в задния двор, където видял, че св. Ш.Б. се намира в нейната клетка, а отвън било кучето на тъжителят Р. Б.. С цел да помогне, подс. Б. хванал кучето и го извел през междинна врата разделяща вътрешния двор от външната част. Извеждането на кучето навън било забелязано от тъжителят Р.

Б., което обстоятелство го ядосало. Той се втурнал през междинната врата, като заявил на подсъдимия, какъв е той, че да му вади кучето навън, като посегнал и ударил подс. Б. с шамар по лицето. Поведението на тъжителят Р. Б. предизвикало ответната реакция на подс. Б., който го блъснал с ръце.

Вследствие на блъскането тъжителя загубил равновесие и паднал на земята.

Без да губи време тъжителят Р. Б. се изправил, като между него и подс. М. Б. възникнал скандал. Междувременно подс. М. Б. казал на св. Ш.Б. да заснеме случващото се с камерата на телефона. Тя го послушала, като пуснала камерата на носения телефон „iPhone ” и започнала да прави видеоклип.

Докато течала разправията, тъжителят Р. Б. извадил мобилния си телефон с номер ***, като в 17.39 часа осъществил обаждане със спешен номер 112.

Обаждането му и сигнала били приети от оператора на РЦ-112 гр.Кърджали като продължило 1,35 минути /справка лист 70 от съд.дело/. В хода на разговора, тъжителят обяснил, че между него и подсъдимия е възникнала разправия вследствие на която, последния го бил бутнал. По време на разговора, оператора запитал тъжителя, дали има нужда от спешна помощ при което той заявил, че няма нужда от такава. Постъпилия сигнал от 4 тъжителя Б. бил пре-предаден на дежурния в РУ Асеновград, като същия бил записан в 17.42 във входящия дневник /справка лист 193 от съд.дело/. За вземане на отношение на адреса на ул. „***“ в гр. А. бил изпратен полицейски патрул в състав-св. Д.Г.З. и св. А.Б.З..

Макар, че вече бил подал сигнал и станало ясно, че на мястото е изпратен полицейски екип, тъжителят Р. Б. останал неудовлетворен от развитието на събитията. Под влияние на емоциите, той минал отново през междинната врата към задния двор и се озовал към подхода, който водел за мястото където се намирали клетките. Цялостното му поведение били възприети от подс. М. Б. като израз на намеренията му да продължи разправията. Знаейки нрава на своя братовчед и това, че той е агресивен и склонен на провокации, подс. М. Б. го предупредил да не го доближава и да изчака идването на полицията. Тъжителят Р. Б. обаче не оценил правилно ситуацията и тръгнал към него. Подс. М. Б. отново предупредил тъжителя да не приближава, което отново не довело до необходимия резултат. Тъжителят Р. Б. рязко скъсил разстоянието, като приведен напред, тръгнал към подсъдимия, при което се стремял да го удари с ръце и да го ритне с крака.