Решение № 204 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20252100500181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 28, ал. 6 ЗЗДет.

Образувано е по жалба на Н. С. К. в качеството си на заинтересована страна в първоинстанционното производство срещу Решение №133 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. №552/2024 г. по описа на Районен съдСредец.

С обжалвания съдебен акт непълнолетната Х. Б. К. /дъщеря на настоящата жалбоподателка/ е настанена по реда на чл. 28 ЗЗДет в социална услуга за резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания- 2 в гр. Средец за срок до навършване на пълнолетие, считано от 30.09.2024 г.- датата на настаняване по административен ред, или до настъпване на законови основания за прекратяване или промяна на мярката за закрила.

В жалбата си Н. К. отправя искане детето й Х. К. да й бъде върнато, като излага, че не може да живее без нея. Моли жалбата й да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата- ДСП- Бургас. Застъпва се становище за недопустимост на жалбата поради липса на надлежно сезиране. Излага се, че макар озаглавена като „жалба“ искането по съществото си не съставлява оспорване на съдебното решение, а молба за реинтеграция на детето в семейството на майката. Счита се, че в документа не се изразява недоволство от съдебния акт, не е формулирана ясна воля на родителя, поради което същата не би могла да се предполага и тълкува. По същество се изразява позиция за неоснователност на жалбата. Твърди се, че по делото има събрани достатъчно доказателства, установяващи липсата на необходимия ресурс у майката да полага адекватни 1 грижи за детето си. Изтъква се, че основанията, довели до извеждане на детето от семейството на майката не са отпаднали, поради което решението на районния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивницата К. поддържа жалбата си. Излага, че е вдовица, работи към съвета и взима 250 лв. работна заплата, но и тежи да е сама, поради което иска дъщеря й да се върне при нея. Споделя, че в обитаваната от нея къща има две стаи, чешма и ток. Относно конфликтната ситуация, станала повод за настаняването на Х. К. излага, че не е била съгласна последната да съжителства на семейни начала с по-възрастен от нея мъж на име Александър и да се омъжи за него.

Заинтересованото лице Х. К. заявява, че в центъра за настаняване се чувства добре, но не както вкъщи и иска да се прибере при майка си. Твърди, че сега не ходи на училище, а преди настаняването си е посещавала училище в гр. Котел и е 9-ти клас. Твърди, че сама е отишла при Александър и затова е излъгала пред социалните работници, че роднините й искат да я омъжат насилствено за друг човек от селото и че е бита.

Директорът на ЦНСТДБУ- 2 гр. Средец поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага, че към настоящия момент Х. не ходи на училище, тъй като не знае азбуката и с нея индивидуално работи педагог.

Прокурорът също изразява позиция за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че е в интерес на детето да остане в социалното заведение до навършване на пълнолетие.

След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че въззивната жалба е допустима- подадена в законоустановения по чл.28, ал. 6 ЗЗДет срок от лице, което има правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на същото.

Производството пред Районен съд- Средец е образувано по молба на АСП- гр. Бургас, представлявана от Красимира Колева, с искане по чл. 26, ал.

2 вр. чл. 27, ал. 2 ЗЗДет за временно настаняване на непълнолетната Х. Б. К. извън семейството в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТБУ- 2 в гр.

Средец до навършване на пълнолетие на детето. В молбата е изложено, че Х.

К. се отглежда от майка си и нейните близки. На 26.01.2024 г. е ОЗД/ДСПСливен е постъпил сигнал с информация, че Х. е съобщила за осъществено спрямо нея насилие, поради което момичето е избягало от дома си и е намерено от органите на МВР в дома на пълнолетния А.С. в с. С., общ.

Сливен. При извършеното социално проучване е проведен разговор с майката на Х.- Н. К., която не е отрекла, че тя и синът й (брат на настанената) са упражнили физическо насилие и признава за нанесени удари с пръчка. По отношение на Х. е наложена мярка за закрила. При тези данни АСП- гр.

Бургас счита, че майката не притежава необходимия родителски капацитет да отглежда детето си спрямо нуждите му. Поддържа, че Х. е дете в риск по см. на §1, т. 11, б. „а“ и б. „в“ ДР ЗЗДет, поради което мярката настаняване в социална услуга за резидентна грижа се явява адекватна на този етап.

Пред първоинстанционния съд Х. е била изслушана и е заявила, че иска да се прибере вкъщи при майка си. Същата позиция е заявила и майката Н. К..

2

За да постанови решението си Районен съд- Средец е приел, че майката без основателна причина не полага нужните грижи за детето, не успява да се справи с отглеждането на дъщеря си и да й осигури безопасна семейна среда, поради което за охраняване интересите на детето същото следва да бъде настанено в социалната услуга до навършване на пълнолетие.

Съдебният състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира необходимост за изграждане на различни такива.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. От съвкупният анализ на изготвения социален доклад, както и заявеното от заинтересованите страни- майка и дъщеря се налага категоричен извод, че Х. К. е дете в риск по см. на §1, т. 11, б. „а“, б „б“, б. „в“ и б. „д“. От изготвения социален доклад се установява, че по отношение на непълнолената Х. К. е било упражнено физическо насилие- била е бита с пръчка от нейната майка и от брат й.

Обстоятелството не се отрича от Н. К., а напротив- същата признава, както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция, че е извършила акта на насилие. От социалния доклад се извежда, че към настоящия момент жилището- паянтова постройка в с. Г., което са обитавали настаненото лице и майка й, е разрушено след свада с друго семейство от същото село.

Социалното проучване установява и обстоятелството, че Х. е отпаднала от образователната система и следва да бъде записана тепърва в първи клас с оглед малкия обем от натрупани знание. Съдът счита, че за да се защити найдобрия интерес детето Х. Коства следва да продължи да се ползва от предоставена социална услуга- настаняване в ЦНСТБУ като единствената възможна мярка за нейната закрила по см. на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. В заведението се охранява нейната телесна неприкосновеност, детето получава подслон, храна, както и индивидуална подготовка от педагог с оглед възможността му за последваща реинтеграция в обществото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРДЖАВА Решение №133/04.12.2024 г., постановено по гр. д.

№552/2024 г. по описа на Районен съд- Средец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3