Решение № 69 от 16.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Враца, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Д. Досов като разгледа докладваното от М. Д. Досов Търговско дело №

20241400900037 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, вр. с Глава ХХI от ГПК.

Образувано е по жалба на М. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на управител на "АГРОЛЕНД С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при АВ рег. № 20240315141651/19.03.2024 г., постановен по заявление образец А4 с вх. № 20240315141651/15.03.2024 г. за вписване на увеличаване на капитала от 500 лв. на 2500 лв, приемане на нов съдружник, промяна на задължителната добавка към фирмата на дружеството от "АГРОЛЕНД С." ЕООД на "АГРОЛЕНД С." ООД, избор на нов управител и освобождаване на управителя Л. С.

Жалбоподателят счита, че поставеният отказ от ДЛР при АВ е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В жалбата се твърди, че според чл.140, ал.4 ТЗ заявените от жалбоподателя за вписване обстоятелства в ТР имат действие от вписването им в ТР, а съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, третите лица могат да се позоват на подлежащото на вписване обстоятелство, макар и вписването да не е още извършено, освен ако законът изрично предвижда то да породи действие след вписването. Тези решения независимо дали подлежат на вписване в ТР, пораждат незабавно правното си действие - във вътрешните отношения, с взимането им. С тези правни норми законодателят цели да уреди оповестително и защитно действие на вписването в ТР, гарантиращо сигурността на оборота и защитаваща третите лица от неблагоприятните за тях правни последици. В тази насока жалбоподателят цитира и се позовава на съдебна практика на ВКС и с оглед на настъпилата смърт на съдружник 1 поддържа, че не се променя факта на приетия нов съдружник и увеличаването на капитала, а единствено с последващо решение след като бъде вписано заявеното обстоятелство приетият съдружник следва да вземе решение по отношение на починалия съдружник относно дяловете му, които могат да бъдат поети от него или трети лица, или да намали капитала.

Твърди, че чл.148, ал.1, т.3 от ТЗ урежда правна възможност увеличаването на капитала да се извърши чрез приемане на нови съдружници и вписване на нови дялове, като в този смисъл са и заявените обстоятелства. Поддържа, че не е предвидена като законова предпоставка за тези действия липсата на вписан запор върху дялове на съдружник, а такава забрана не може да бъде изведена и от чл.451, ал.1 от ГПК. Вписването на увеличаването на капитала не създава пречка за взискателите, които се ползват от вписания запор, да се удовлетворят посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, като се има предвид, че предмет на запор е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагането на запора и което може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл.517 ГПК. Поддържа още, че макар и при увеличаването на капитала чрез приемане на нов съдружник процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове са запорирани, да намалява, доколкото в този случай увеличаването на капитала винаги е ефективно, то новите дялове се поемат срещу извършването на съответна вноска - парична или непарична, която влиза в имуществото на дружеството и по този начин компенсира досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала.

Жалбоподателят поддържа още, че вписването на ефективно увеличаване на капитала посредством приемане на нов съдружник в ЕООД, върху чиито дялове е наложен запор, не влиза в колизия с ограничението за разпореждане със запорирано имущество по чл.451, ал.1 ГПК, тъй като запорът върху дружествени дялове не е мярка срещу дружеството, което е трето лице, а срещу съдружник, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на същото.Увеличаването и намаляването на капитала или приемането на нов съдружник е част от вътрешната организационна дейност на дружеството, което се извършва с акт на върховния орган на дружеството, т.е. дружеството се явява трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго не дължи по този запор.

Иска обжалваният отказ да бъде отменен, а преписката върната на АВ с указания за вписване на заявените обстоятелства.

На основание чл.25, ал.2, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията е представила отговор, с който заявява становище за неоснователност на подадената жалба.

Сочи се, че при извършената проверка по партидата на дружеството е установено, че съгласно базата данни в регистрите за населението едноличният собственик на капитала Л. Ц. С. е починала на *** и поради този факт участието й в дружеството е прекратено, поради което е недопустимо вписването й с ново дялово участие като съдружник в дружеството и следва да бъдат уредени правните последици от прекратяване на участието 2 на едноличния собственик на капитала. Сочи се, че върху дружествения дял на лицето има наложен запор, вписан на 06.04.2021 г., като няма данни запорът да е бил вдигнат, като намаляването на дяловото участие на съдружник със запориран дял в дружество с ограничена отговорност чрез увеличаване на капитала с приемане на нов съдружник е недопустимо и по същество това представлява акт на разпореждане със запорирания дял.

При тези съображения и на основание чл.24 ЗТРРЮЛНЦ, е постановен отказ от ДЛР по заявление № 20240315141651/15.03.2024 г.

Иска жалбата да бъде отхвърлена, а обжалвания отказ потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от лице с правен интерес против акт на АВ, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

При цялостен преглед на документите по изпратената от АВ преписка и при извършена служебна проверка по партидата на дружеството - жалбоподател в ТР съдът констатира, че на 15.03.2024 г. пред АВ, ТР е подадено заявление по образец А4 с вх. № 20240315141651 от М. С. К., ЕГН **********, в качеството му на управител на "АГРОЛЕНД С." ООД, ЕИК ***.

Към заявлението са приложени следните документи: декларация по чл.142, ал.1 от ТЗ; протокол от проведено общо събрание на 08.03.2024 г. за приемане на нов дружествен договор и освобождаване на управителя на дружеството; протокол от общо събрание на 08.03.2024 г. за приемането на нов съдружник и увеличаване на капитала на дружеството; документ за внесена държавната такса; нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя по чл.141, ал.3 от ТЗ; документ за внесен в банка капитал на дружеството; молба за приемане на нов съдружник; декларация по чл. чл.141, ал.8 от ТЗ; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; дружествени договори от 08.03.2024 г. на "АГРОЛЕНД С." ООД, ЕИК ***.

Последвал е обжалваният отказ на ДЛР при Агенция по вписванията за вписване рег.

№ 20240315141651/19.03.2024 г., чиито мотиви са абсолютно идентични с изложените в отговор изх. № 11-00-1250/01.04.2024 г., депозиран от АВ по жалбата на М. С. К., ЕГН **********, в качеството му на управител на "АГРОЛЕНД С." ООД, ЕИК ***.

Съдът след извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството установи, че в действителност е наложен запор върху дружествения дял на лицето Л. Ц. С. в "АГРОЛЕНД С." ЕООД, в полза на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", ЕИК/ПИК ***, за вземане на взискателя в размер на 17 000 лв. по изп.дело № 2021***0400233 по описа на ЧСИ М. М., с рег. № *** в КЧСИ и район на действие СГС, като няма данни запорът да е вдигнат.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на проверката по този ред на длъжностното лице по регистрацията е съществуването на заявеното за вписване 3 обстоятелство и съответствието му със закона. Съществуването на заявеното обстоятелство се преценява към момента на вписването. В този смисъл обстоятелството, което е съществувало в отношенията между съдружниците и дружеството, но не е било заявено за вписване, и е променено поради настъпило ново обстоятелство, не следва да се приема за съществуващо и вписването му няма да породи предвиденото в закона действие.

Невписаното променено обстоятелство обаче ще има значение за проверката за спазване изискванията на закона относно възникването на новото обстоятелство и то би следвало да може да бъде установено от представените със заявлението документи по чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Неизпълнението на това задължение е основание за административнонаказателна отговорност по чл.40 ЗТРРЮЛНЦ на легитимираните по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ заявители, но не и за постановяване на отказ за вписване от длъжностното лице по регистрацията. В този смисъл длъжностното лице по регистрацията следва да извърши вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелствата, свързани с прехвърляне на дружествени дялове, независимо че не са вписани подлежащите на вписване обстоятелства, настъпили в резултат на предходни разпоредителни сделки с тези дялове, ако спазването на изискванията по чл.129 ТЗ може да се установи от представените със заявлението документи. Отрицателната предпоставка по чл.129, ал.1, изр.2 ТЗ обаче не е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници, но отделна е хипотезата, когато е наложен запор върху дружествен дял на съдружник в ООД. В тези случаи длъжностното лице по регистрацията при АВ не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове в ООД, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове, тъй като дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл.517, ал.1 ГПК, не следва да предприема действия, които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове.

Съгласно постановките на т.7.2 от ТР № 1/23.05.2023 г. по т.дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, ако стори това, приложение по аналогия ще намери разпоредбата на чл.206, ал.3 ДОПК, според която АВ отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след налагането на запора. Аналогичното прилагане на разпоредбата произтича от идентичния начин, по който е уредено налагането на запора и изпълнението върху дружествен дял в ГПК и ДОПК, и липсата на основание да съществува различен правен режим за вписванията в ТРРЮЛНЦ на промени в обстоятелствата за ООД, настъпили в резултат от разпореждания със запорирани дружествени дялове, в зависимост от качеството на взискателя.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният отказ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С оглед резултата от въззивното обжалване и предвид обстоятелствата, че Агенцията по вписванията е защитавана от упълномощен служител с юридическо образование и е направено искане за присъждане на съдебни разноски, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на АВ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 150 лв.

4

Водим от горното, Окръжен съд- Враца

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ рег. № 20240315141651/19.03.2024 г., на длъжностно лице по регистрацията при АВ, постановен по заявление вх. № 20240315141651/15.03.2024 г. на М.

С. К., ЕГН **********, в качеството му на управител на "АГРОЛЕНД С." ООД, ЕИК ***.

ОСЪЖДА "АГРОЛЕНД С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, да заплати на Агенция по вписванията - *** разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.