Решение № 4822 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4822 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100507117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6073/19.04.2023 г., постановено по гр. дело № 43766/2022 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. М. С. и В. М. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че К. М. С. и В. М. С. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД сумата 394,74 лева или всеки един сумата от по 197,37 лева – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без правно основание, за имот в гр. София, ул. ****, за периода от 01.05.2018-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 14814/2022 г. по описа на СРС, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. М. С. и В. М. С., дължат разделно и поравно на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 24,42 лева за главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018-31.08.2020г., сумата 05,04 лева за мораторна лихва за периода 01.07.2019- 14.03.2022г.; ведно със законна лихва върху главницата от 22.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14814/2022 г. по описа на СРС.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.

1

78, ал. 1 ГПК сумата от по 100,34 лв., представляваща разноски в заповедното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА ищцовото дружество е осъдено да заплати на адвокат Р. Ц. А. – САК, с личен №********** сумата 88,75 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр. дело № 14814/2022 г. и по гр.дело № 43766/2022 г., а на двокат Р. Л. Д. – САК, с личен №1000281710 сумата 88,75 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр. дело № 14814/2022 г. и по гр.дело № 43766/2022 г.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която главните искове са били уважени са постъпили въззивни жалби от ответниците, чрез процесуалните им представители, в които са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържат, че ищецът не е установил при условията на пълно доказване, че имотът до който е доставял топлинна енергия е тяхна собственост, доколокото от доказателствата собствеността била установена до ½ ид.ч.

Изтъкват, че по делото не се установява имотът да е топлоснабден, както и че погасителната давност е 3 години, а не 5 години. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемия ответник - „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалния си представител – юриск. А.Т. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К. М. С. и В. М. С., дължат разделно и поравно на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 24,42 лева за главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018-31.08.2020г., сумата 05,04 лева за мораторна лихва за периода 01.07.2019- 14.03.2022г.; ведно със законна лихва върху главницата от 22.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14814/2022 г. по описа на СРС, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По отношение на оплакването, касаещо собствеността върху процесния недвижим имот, до който ищецът твърди че е доставял топлинна енергия, следва да се посочи, че по делото е представен Нотариален акт №63 от 20.08.2003 г., от който се установява, че имотът е придобит от родителите на ответниците М. С. и съпругата му С.Т.. От представеното удостоверение за наследници от 29.09.2020 г., се установява, че М. К. С. е бил вдовец и е починал на 10.04.20217 г. и е оставил за свои наследници по закон ответниците К. С. и В. С., поради което и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН същите са станали съсобственици при равни квоти на процесния имот, находящ се в гр. София, ул. ****, офис 1, до който ищецът твърди, че през процесния период е доставял топлинна енергия.

С отговора на исковата молба ответниците не са оспорили твърдението на ищеца, че имотът е топлоснабден и че е извършена доставка на топлинна енергия в заявения от ищцовото дружество размер, както и че имотът е предназначен за задоволяване на стопански нужди, а не битови, жилищни, нужди, доколкото представлява офис. Не са оспорили още твърдението, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за исковия период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Предвид оплакването в жалбата следва да се отбележи още, че правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест и е установил по делото обстоятелство, че ответниците са съсобствениици при равни квоти на процесния недвижим имот през заявения период, а в тежест на ответниците е да установят, че се е разпоредили с него преди процесния период, каквито доказателства не са ангажирали.

Имайки предвид, че топлоснабденият имот, представляващ офис и е предназначен за извършването на търговска /стопанска/ дейност, то без съмнение същия попада в легалната 3 дефиниция дадена в § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, според която "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се явява специална по отношение разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която касае „битовите клиенти“ без значения дали се касае за юридически или физически лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ наличието на писмен договор при общи условия е условие за действителност за възникване на правоотношение между Топлофикация София и ответниците.

Ето защо в конкретния случай първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон е приел, че между страните не е налице валидно правоотношение по писмен договор за продажба на топлинна енергия и ответниците следва да отговарят по правилата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Без значение по отношение на ищеца е обстоятелството дали ответниците дали лично и фактически ползват имота, тъй като отговорността по 59 ЗЗД произтича от факта на съсобственост.

Доколкото с отговорите на исковата молба ответниците не са оспорили твърдяното от ищеца количество доставена топлинна енергия, то оплакванията в тази насока са преклудирани – арг. чл. 133 ГПК.

Неоснователно е и оплакването, че СРС не е съобразил кратката 3-годишна давност, тъй като съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване се погасяват с петгодишна давност.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции се съвпадат, то решението в обжалваната част следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6073/19.04.2023 г., постановено по гр. дело № 43766/2022 г. по описа на СРС, І ГО, 50-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 6073/19.04.2023 г., постановено по гр. дело № 43766/2022 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на 4

„Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5