Решение № 2183 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2183 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110157540 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .

Ищецът Н. В. Л. е предявил иск против ***, с твърдение, че в полза на *** по гр.д.

№ 36478/2010г. на СРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който е посочено, че дължи на заявителя сумата 499 лева главница, 174,965 лева – печалба на кредитора за период 15.7.2005г.-15.6.2006г., сумата 321,96 лева законна лихва за забава от 15.8.2005г. до 1.7.2010г., както и законна лихва от заявлението 22.7.2010г. до плащането, и разноски 125 лева – 25 лева държавна такса и100 лева юрисконсултско възнаграждение- Твърди, че въз основа изпълнителния лист, по молба на кредитора е образувано ИД № 20108410405460 по описа на ЧСИ ***, рег. № 841 КЧСИ, по което след 1.8.2014г. не са извършвани изпълнителни действия .С постановление от 30.3.2020г. ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Ищцата сочи, че вземането е в погасителна давност.

Ответникът *** в срока за отговор, счита иска за неоснователен, защото твърди, че с молба от 23.7.2015г., подадена от ответното дружество за конституирането му като взискател по ИД, давността за вземането е била прекъсната. Твърди, че тъй като ИД № 5460/2010г. е било прекратено, взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист и на 19.8.2021г. е подал молба за образуване на изпълнително дело – образувано е № 5282/2021г. по описа на същия ЧСИ. Счита, че ТР № 26.6.2015г на ВКС по г.д.№ 2/2013г. не се прилага, по съображенията на ТР № 3/2020г. от 28.3.2023г.Твърди, че на 15.5.2015г. вземането против ищцата му е прехвърлено от кредитора, издадено му е пълномощно да уведоми длъжника за прехвърлянето, изпратил е уведомление,неполучено от ищцата .

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по гр.д.№ 36478/2010г. на СРС на 5.10.2010г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който е посочено, че дължи на *** сумата 499 лева главница, 174,965 лева – печалба на кредитора за период 15.7.2005г.-15.6.2006г., сумата 321,96 лева законна лихва за забава от 15.8.2005г. до 1.7.2010г., както и законна лихва от заявлението 22.7.2010г. до плащането, и разноски 125 лева – 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, по молба на кредитора е образувано ИД № 20108410405460 по описа на ЧСИ ***, рег. № 841 КЧСИ, с постановление от 30.3.2020г. ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

От представеното по делото копие на изпълнително дело № 20108410405460 е видно, че същото е образувано по молба на *** от 23.12.2010г. с приложен изпълнителен лист,в който е вписано, че е издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

ЧСИ е изпратил запорни съобщения до кредитни институции, като видно от отговор, входиран на 6.12.2012г., от „ОББ” АД е наложен запор за вземането на кредитора против ищеца, но поради липса на наличност, запорът не е изпълнен.

На 30.6.2015г., ответникът е подал молба за конституиране като взискател, въз основа договор за прехвърляне на вземания, като с постановление от 26.8.2015г., ЧСИ е конституирал ответникът като взискател по делото. След тази дата, на 9.11.2015, ответното дружество е поискало извършване на изпълнителни действия- насрочване на опис на движими вещи, като с разпореждане от 24.8.2016г.е насрочен опис, но няма доказателства същият да е проведен и изпълнен. На 13.9.2017г. ответникът е поискал изготвянето на справки от електронен регистър на БНБ и налагане на запори на банкови сметки на ищеца, както и справка за трудови договори.

С постановление от 30.3.2020г. ЧСИ е констатирал прекратяването на изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. До тази дата, изпълнителни действия не са извършвани.

На 14.5.2021г., ответникът е подал молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на които основания съдът дължи произнасяне. Относно спорния въпрос дали давността за вземането е изтекла, са приети две Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването на молба за 2 издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.

116, б. "в" ЗЗД.“ , както и че постановките на ППлВС № 3/1980г. / в рамките на изпълнителния процес, давност не тече, а същата е спряна/, са изгубили сила.

С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .

Вземането по изпълнителния лист, не попада под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит / основанието е видно от изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта й. Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство. По делото няма данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, следва да се основава на факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, което е условие за неговата допустимост

След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът следва да обоснове иска си на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта. От момента на влизане в сила на заповедта, тече нова давност, която е всякога пет години /чл.117,ал.2 ЗЗД/, защото заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от определението за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание. / решение № 50295/23.1.2023г., ВКС, гр.д.№ 1030/2020г./

С решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

Молбата за образуване на първото изпълнително дело е от от 23.12.2010г. като с нея, давността за вземането е била прекъсната, съгласно разпоредбата на чл.116, б.в ЗЗД. С Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

В съответствие с даденото тълкуване на ВКС в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС, в рамките на изпълнителното производство, давността за вземането се прекъсва с всяко действие по изпълнението, довело до събиране на вземането. След 26.6.2015г., не са извършвани действия, които да доведат до събиране на вземането.

Следователно, давността за вземането е изтекла на 27.6.2020г., до която дата, въпреки исканите изпълнителни действия на новоконституирания взискател – ответникът, действия по изпълнението не са извършвани, поради което искът е основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който претендира 3 сумата от 51,55 лв за държавна такса и сумата 400 лева платено адвокатско възнаграждение.

Евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в писмена молба, подадена преди о.с.з., е неоснователно – възнаграждението е в размера на минималното по чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че ищецът Н. В. Л. ЕГН ********** с адрес *** не дължи чрез принудително изпълнение на ответника *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите: 499 лева главница-неизплатели вноски по договор за потребителски кредит № CRED-05197658/10.6.2005, 174,65 лева „печалба“ за период 15.7.2005г.-15.6.2006г., 321,96 лева обезщетение за забава върху главницата за период 15.8.2005г.-1.7.2010г., заедно със законната лихва върху главницата от 22.7.2010г. до плащането, сумата 25 лева разноски за държавна такса и сумата 100лева адвокатско/юрисконсултско възнаграждение – вземания по изпълнителен лист, издаден на 5.10.2010г. от СРС, 68- ми състав по ч.гр.д.№ 36748/2010г. в полза на ***, вземанията по който изпълнителен лист са били прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от 15.5.2015г.

ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н. В.

Л. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 451,55лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4