Решение № 1379 от 27.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***** против Решение № 1627/12.04.2024г., постановено по гр.д. № 12129/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която Договор за потребителски кредит № 40001925257 е обявен за недействителен и са отхвърлени претенциите на дружеството срещу С. Г. П., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 493,61 лв., след прихващане на суми в размер на 1 385 лв., и сумата от 402,97 лв. – договорно възнаграждение за периода 10.12.2021г. – 05.09.2022г., ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Изложени са подробни съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

1

Ответникът по жалбата С. Г. П., ЕГН: ********** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Определение № 7904/27.06.2024 по гр.д. № 12129/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 1627/12.04.2024г. по гр.д. № 12129/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта с разноските. Излагат се съображения за неправилност на атакувания акт, като жалбоподателят счита, че размерът на присъдените разноски е прекомерен. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и редуциране на размера на разноските, възложени в тежест на ищеца до минималния размер.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1878,61 лева – главница по договор за потребителски кредит № 40001925257/06.11.2020 г., сключен между страните, вземанията, по който са обявени за предсрочно 2 изискуеми; 402,97 лева – договорна лихва за периода 10.12.2021 г. – 05.09.2022 г.; 375,00 лева – възнаграждение за закупен пакет „Фаст“; 900 лева – възнаграждение за закупен пакет „Флекси“; 291,76 лева – обезщетение за забава за периода 05.09.2022 г. – 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4379/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9417/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Моли съда да ги отхвърли и претендира направените разноски по делото.

С Определение № 1670/08.02.2024г. районният съд е приел за съвместно разглеждане направеното от ответника С. Г. П. срещу ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД възражение за прихващане на заплатените суми за възнаграждение по пакети Фаст и Флекси с дължимите суми по договор за кредит № 40001925257/06.11.2020 г., сключен между страните, до размера на по-малкото от двете вземания, както следва: по пакет Фаст – сумата в размер на 750 лева, и по пакет Флекси – сумата в размер на 1800 лева.

С постановеното по спора решение Решение № 1627/12.04.2024г. по гр.д. № 12129/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е отхвърлил предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *****, срещу С. Г. П., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1878,61 лева – главница по договор за потребителски кредит № 40001925257/06.11.2020 г., сключен между страните, вземанията, по който са обявени за предсрочно изискуеми, 402,97 лева – договорна лихва за периода 10.12.2021 г. – 05.09.2022 г., 375,00 лева – възнаграждение за закупен пакет „Фаст“, 900 лева – възнаграждение за закупен пакет „Флекси“, 291,76 лева – обезщетение за забава за периода 05.09.2022 г. – 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4379/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9417/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори и от представения по делото договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40001925257/06.11.2020 г., сключен между страните, се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата в размер на 3 000 лева за срок от 24 месеца, при уговорен ГПР в размер на 49,04 % и годишен лихвен процент в размер на 41,00 %. В договора били договорени допълнителни услуги, както следва: Фаст – предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския креди, за която се дължала сумата в размер на 750 лева, и Флекси – предоставяне право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 1800 лева.

Сумата по договора била преведена на ответника на 06.11.2020 г., видно от платежно нареждане от посочената дата.

Безспорно е и, че по договора за кредит, са заплатени следните суми: на 30.12.2020 г. – 305,00 лева, на 29.01.2021 г. – 305,43 лева, на 29.03.2021 г. – 320,00 лева, на 31.03.2021 г. – 12,50 лева, на 01.04.2021 г. – 1,00 лева, на 18.05.2021 г. – 500,00 лева, на 03.06.2021 г. – 150 лева, на 01.08.2021 г. – 338,80 лева, на 30.08.2021 г. – 323,80 лева, на 30.03.2022 г. – 220,00 лева, на 29.04.2022 г. – 220,00 лева, на 29.05.2022 г. – 220,00 лева, на 29.06.2022 г. – 220,00 лева, на 30.07.2022 г. – 100,00 лева, на 20.08.2022 г. – 350,00 лева, и на 27.10.2022 г. – 620,00 лева. С оглед изложеното общо заплатената сума възлиза на 4206,53 лева.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на който ищецът основава претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 49,04 %, поради което договорът формално отговаря на 4 изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за пакет допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, което се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се установява от съдържанието на договора, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, а освен това е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. С оглед неточното посочване на ГПР в договора за кредит, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен 5 процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не с е дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид горното ищецът има право да претендира от ответника връщане само на предоставената главница по кредита, а претенциите му за заплащане от ответника на възнаградителна и мораторна лихва са неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение от първоинстанционния съд.

След приспадане на платеното от длъжника в размер от а 4 206,53 лева от заемната сума в размер от 3 000лв. не е налице оставаща неплатена дължима главница.

Предвид съвпаданието с изводите на районния съд, въззивната жалба следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.

По частната жалба:

С частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Определение №7 904/27.06.2024 по гр.д. № 12129/2023г. по описа на Районен съд Пловдив се излагат съображения за неправилност на атакувания акт и се иска неговата отмяна, като се редуцира размерът на разноските, възложени в тежест на ищеца до минималния размер. Депозираната частна жалба е допустима, а по същество – основателна.