Решение № 7122 от 05.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7122 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110110476 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. И. Б. срещу д, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил „и“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 08.03.2019 г. на кръстовището на ул. „Малобучински път“ до автомагистрала „Струма“, по вина на водача на МПС „п“ с рег. № , със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.02.2022 г. до окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5 800 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 25.02.2022 г.

Ищецът твърди, че на 08.03.2019 г. при движение по автомагистрала „Струма“ с посока към кв. Суходол, на кръстовището с ул. „Малобучински път“ настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил „п“, в причинна връзка с което били причинени щети на собствения му лек автомобил „и“ с рег. № , . Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/06/118001082420, валидна от 06.05.2018 г. до 05.05.2019 г. Поддържа, че след отправена до ответника покана последният отказал да заплати обезщетение, поради което предявява и разглеждания иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника д, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва вредите да са причинени по посочения от ищеца начин, механизма на ПТП, наличието на причинна връзка, както и размера на вредите. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, 1 вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което са причинени вреди на собствения на ищеца автомобил в претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, като вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

В разглеждания случай между страните не се спори, че към 08.03.2019 г. ответникът е бил застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „п“ с рег. № ,.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото протокол за ПТП № 1729399 от 08.03.2019 г., уведомление за щета, опис-заключения по щета, заключението на автотехническата експертиза, както и показанията на свидетеля бв, се установява, че 08.03.2019 г. при движение на лек автомобил „п“ с рег. № , по пътен възел на автомагистрала Струма в посока към кв. Суходол и на кръстовището с „Малобучински път“ при наличието на знак Б-2 водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. „Малобучински път“ – път с предимство срещу пътен знак Б-3, лек автомобил „и“ с рег. № ,. Така описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за ПТП, който като съставен от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ.

Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на актосъставителя, но съгласно чл.

179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от него и пред него действия, включително и за констатираните от същия и отразени в протокола за ПТП обстоятелства при посещението на мястото на събитието. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в приетото заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено, като при изслушването му вещото лице изрично посочва, че няма никакво значение за механизма на ПТП и крайните изводи в заключението обстоятелството на кой от двата изхода на автомагистрала „Струма“ при ул. „Малобучински път“ е настъпило процесното ПТП, доколкото регулирането и на двете кръстовища е еднакво, следователно съответства на отразеното в скицата от протокола за ПТП. Съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил „и“ с рег. № ,, отразени в протокола за ПТП и в описа на застрахователя, са причинени в резултат на настъпилото произшествие.

Изводът относно настъпване на ПТП по описания механизъм се подкрепя и от показанията на свидетеля Виденов.

При така установения механизъм на произшествието и липсата на доказателства, налагащи извод в друг смисъл, следва да се приеме, че по делото се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване, че произшествието е настъпило именно вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил „п“ с рег. № , и по-точно – чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като водачът на посоченото МПС не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „и“ с рег. № ,.

Налице е следователно възникнало и непогасено вземане за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Размерът на това вземане следва да бъде установен при спазване на установените в съдебната практика правила. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.

В разглеждания случай съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на автотехническата експертиза, стойността необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил „и“ с рег. № , , изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие е в размер на 34 558,15 лева. Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства не се установява ответното дружество да е заплатило 2 обезщетение на ищеца за причинените му при процесното ПТП вреди. При това положение предявеният иск за главница, доколкото е в по-малък размер от установения дължим такъв, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предвид основателността на иска за заплащане на застрахователно обезщетение, основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава за периода от 01.04.2019 г. до 25.02.2022 г. Същото определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в размер на 5900 лева. Претенцията на ищеца е по-малък размер, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, който претендира такива в общ размер на 6282 лева, от които 1032 лева за платена държавна такса, 250 лева за платен депозит за вещо лице и 5000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2714 лева. При това положение дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на сумата в общ размер на 3996 лева.

С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА д, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на К. И. Б., с ЕГН ********** и със съдебен адрес гр. София, бул.

„Христо Ботев“ № 48, ет. 4, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил „и“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 08.03.2019 г. настъпило на 08.03.2019 г. на кръстовището на ул. „Малобучински път“ до автомагистрала „Струма“, по вина на водача на МПС „п“ с рег. № , със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 5 800 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2019 г. до 25.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3996 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3