Решение № 96 от 30.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500186 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №92 от 26.01.2023г., постановено по гр.дело №1511/2022г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. Ц. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, против П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, иск за заплащане на сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И. И. Л., настъпила на 07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********. на ПОС, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 07.06.2017г. до изплащането й; П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, е осъден да заплати на М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, 1 сума в размер на 70000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му И. И. Л., настъпила на 07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********. на ПОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 07.06.2017г., до изплащането й, като иска за разликата над 70000лв. до пълния претендиран размер от 100000лв. е отхвърлен; отхвърлени са предявените от Н. И. В. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. К. Д.

****, и М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК З. против П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, искове за заплащане на сума в размер на по 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат И. И. Л., настъпила на 07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********. на ПОС, както и исканията за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 07.06.2017г. до изплащането им; Г. Ц. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, е осъдена да заплати на П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в размер на 3500лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение;

М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, е осъден да заплати на П.

М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в размер на 1050лв. – разноски по делото; Н. И. В. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. К. Д. ****, и М.

И. Л. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК З.са осъдени да заплатят на П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в размер от по 1800лв. всеки от тях – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение; П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П.ския окръжен съд, сумата от 2800лв., представляваща дължимата държавна такса по делото, изчислена съобразно уважената част на предявения иск от М. И. Л..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.

М. К., който, чрез пълномощника адв.К. А., го обжалва в частта му, с която е осъден да заплати на М. И. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 30000лв. до присъдения от 70000лв., с конкретни доводи за неправилност, 2 касаещи определянето на справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението, съобразно конкретните обстоятелства, според които през последните три години между бащата и синът е било настъпило отчуждение, поради което присъденото обезщетение е прекомерно завишено, с оглед действително претърпените болки и страдания, и претендира за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 30000лв. до присъдения размер от 70000лв., както и за присъждане на направените по делото разноски във въззивната инстанция.

Против решението е подадена въззивна жалба и от Г. Ц. Л., М. И. Л., Н.

И. В. и М. И. Л., чрез пълномощника им адв.С. К., посредством която то се обжалва в отхвърлителните му части с доводи за неправилност, касаещи отношенията между бившите съпрузи, тежкото преживяване от страна на сина на смъртта на неговия баща и привързаността, взаимопомощта и постоянно поддържаните близки и топли отношения между починалия и неговите брат и сестра.

Страните не са подали отговори на въззивните жалби, като в съдебно заседание ответникът оспорва подадената от ищците въззивна жалба.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Г. Ц. Л., М. И. Л., Н. И. В. и М. И. Л. против П. М. К. искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер съответно от по 100000лв. за първите двама и по 30000лв. за последните двама за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния съответно съпруг, баща и брат И. И. Л., настъпила на 07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********. на ПОС законна лихва върху главниците, считано от 07.06.2017г. до изплащането им.

Исковете се основават на твърдения смъртта на наследодателя да е довела за Г. Л. до невъзстановима загуба на обичан и доверен съпруг, глава на семейство в продължителния им брачен живот, невъзвратима загуба на материална и морална подкрепа за в бъдеще, за М. Л. – до невъзвратима 3 загуба на любящ баща, загуба на морална и материална подкрепа от същия, при съществуващи помежду им отлични отношения на дълбока бащинска и синовна взаимна привързаност, за Н. В. и М. Л. – до невъзвратима загуба на доверен и любящ ги брат, споделяли всички проблеми и житейски затруднения, живели в условия на взаимно доверие и уважение, липсата на което ще им въздейства отрицателно до края на живота им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения между Н. В. и М. Л. от една страна и починалия И. Л. от друга да не е била налице особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, при положение, че първата е живяла със семейството си отделно и поддържаните с брата контакти са били инцидентни, а вторият живее в гр.Б. и не е контактувал с брат си дълги периоди от време. По отношение на ищците Г. Л. и М. Л. – съпруга и син на починалия, твърди да са напуснали семейното жилище в гр.К. през 2014г., а от 2015г. Л. да се е установила да живее и работи в гр.П., като съпрузите са били във фактическа раздяла и не са поддържали никакви контакти за времето от раздялата до смъртта, а към момента на настъпването й синът е бил пълнолетен – на 23 години, и след раздялата е живял на квартира в гр.К. с майка си до 2015г., а след това е продължил да живее в нея сам и не е поддържал абсолютно никакви контакти с баща си, прекъснати са били всякакви духовни, емоционални и житейски връзки между страните, което да сочи на липсата на претърпени неимуществени вреди.

С първоинстанционното решение е прието въз основа на влязлата в сила на 08.06.2021г. присъда №*******.2021г. по НОХД №********. на ПОС, с която ответникът П. К. е признат за виновен в това, че на 07.06.2017г. в гр.С., в качеството си на управител на „Б.“ЕООД и технически ръководител на строителен обект – Пристройка и преустройство на жилищна сграда с ИД *******.1, УПИ ******. /ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр.С., находящ се в гр.С., ул.“В. В. № *, е причинил смъртта на работника И. И. Л. от гр.К., поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни работи, представляващи източник на повишена опасност, като е нарушил посочените в присъдата разпоредби от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни 4 условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Приложение №2 и №6 към чл.2,ал.2 от Наредбата, както и от Закона за здравословните и безопасни условия на труд – престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, да са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Прието е въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че дълги години съпрузите Г. Л. и И. Л. са живели в разбирателство, но по-късно отношенията им са се влошили и те са се разделили през 2014г., като Л. се преместила да живее и работи в гр.П., а съпругът й останал в бащината си къща в гр.К., след което не са поддържали контакти и няма данни да са правили общи планове за възстановяване на семейния брачен живот, както и да не са събрани доказателства за преживяванията й след загубата на нейния съпруг, при които обстоятелства да не се установява настъпването на значителни подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Спрямо ищеца М. Л. е прието да е имал много добри отношения с баща си и да е преживял тежко неговата смърт, претърпените вследствие на което морални болки и страдания да подлежат на обезщетяване, като досежно размера е взето предвид, че отношенията между бащата и сина преди раздялата на родителите са били близки и ищецът е изживял тежко загубата на своя наследодател, а от друга страна към момента на смъртта на баща му, починал на 54 години, той е бил на 26 години, финансово независим, имал е собствен живот и е работел, през последните около три години не е поддържал контакти с баща си, при което и с оглед икономическите условия в страната към правнорелевантния момент – 07.06.2017г., справедливото обезщетение да се равнява на 70000лв. По отношение на ищците Н. В. и М. Л. е прието те да са имали близки и топли отношения с техния починал брат, били са привързани един към друг и са си помагали, като внезапната му загуба е била понесена тежко от тях и те и до момента тъгуват за него, но тази родствена връзка по интензитет и близост не надвишава традиционните и общоприети отношения братя-сестри и не са установени обстоятелства за претърпени морални вреди извън обичайните такива за съответната родствена връзка, поради което двамата ищци да не са материалноправно легитимирани по спора.

Настоящата инстанция в изпълнение на служебните си правомощия по 5 чл.269 от ГПК намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо.

Представената влязла в сила присъда по НОХД №********. на Окръжен съд-П. е задължителна, съгласно чл.300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което е установена пасивната материалноправна легитимация на ответника досежно непозволеното увреждане, при което поради професионална непредпазливост е причинена на 07.06.2017г. смъртта на И. И.

Л..

Относно настъпилите от деликта вреди с ППВС №4 от 25.05.1961г. е прието, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели такива вреди, поради което нямат право на обезщетение близките, които са били в лоши отношения с починалия – родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и други, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. В тази връзка в случая е безспорно установено посредством показанията на ангажираните и от двете страни свидетели, че след дългогодишен съвместен хармоничен брачен живот в разбирателство съпрузите Г. Л. и И. Л. са се разделили в края на 2014г., когато той е останал да живее в къщата в гр.К., а тя, заедно със сина им М., са се изнесли на квартира също в гр.К., като през 2015г. се преместила да живее и работи в гр.П.. Според св.Я. В., Г. се надявала, че ще си оправят отношенията и един ден ще се съберат, а той споделял на сестра си, че я обича и не трябвало да се разделят, като ще направят всичко възможно да се съберат. И. лично споделял на свидетелката, че той ходил в П. при Г. и тя няколко пъти идвала при него в К. да правят планове да се съберат заедно. Според св.Н. Л., Г. и И., макар и разделени, винаги се виждали. Свидетелите, обаче, нямат преки впечатления и възприятия за подобни срещи и разговори между двамата съпрузи, на които да са присъствали, а доказателства за предприети от съпрузите реални постъпки за сближаване не са събрани. Напротив, според признанията на Г. Л., съдържащи се в дадените от нея на 26.07.2017г. в досъдебното производство показания като свидетел, след като се разделили с 6