Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 241 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 353/2025
Вид
Определение № 241
Подписан
10.07.2025
В сила
10.03.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Валентин Димитров Бойкинов, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125, ал.3 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20255001000353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С., подадена чрез процесуалния им представител адв. Д. Р. срещу Определение № 97/01.04.2025г. по търг.дело № 32/2025г. на Окръжен съд Хасково, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност на предявените пред него обективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Свиленград.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно като оплакванията им са свързани с това, че спорът, който следва да се разреши с предявените от физическите лица искове е търговски по см. на чл.365, т.3 ГПК и като такъв е следвало да се разгледа и да се реши от окръжен съд като първа инстанция.

На следващо място, считат че следвало да се вземе предвид и факта, че са предявени частични искове от ищците, в качеството им на наследници на починалия съдружник в общ размер на 21 000 лева, представляващи част от дължимия им се дружествен дял в общ размер на 210 000 лева. Считат че тъй като сумата от 210 000 лева надвишава 25 000 лева, поради което и родовата подсъдност, вкл. и предвид възможността в хода на делото да се предприеме изменение на иска, следвало да бъде определена съобразно правилото на чл.104, т.4 ГПК и респ.делото да бъде подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.

Конкретни и подробни съображения обстоятелствената част на частната жалба. за това са подробно изложени в

Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне обратно на сезирания от ищеца Окръжен съд Хасково за продължаване на процесуалните действия.

1

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Р. И.

С., П. Д. С. и Г. Д. С. и тримата в качеството им на наследници на Д. Г. С., починал на 27.03.2020г. срещу „Анастас- Братя С.и и Сие“ООД, с която на основание чл.125, ал.3 ТЗ са предявени искове за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 7000 лева за всеки от ищците, представляваща част от дължимия им се дружествен дял в общ размер и за тримата от 210 000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд приемайки, че е сезиран общо с три, предявени при условията на субективно съединяване, иска, всеки от които да е с цена под 25 000 лева, на основание чл.118, ал.2 ГПК е прекратил производството пред себе си и го е изпратил за разглеждане на компетентния да го разгледа по правилата на родовата подсъдност Районен съд Свиленград.

Така постановеното определение е правилно. Както съвсем правилно е разяснил и първостепенният съд в мотивите си, поради което и въззивният съд изцяло препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът е сезиран с три иска всеки от които е с цена 7000 лева, като именно това обстоятелство е меродавно за определяне цената на иска с оглед правилото на чл.104, т.4 ГПК, а не това че спорът е търговски по см. на чл.365, т.3 ГПК, каквото неоснователно становище се поддържа от жалбоподателите.

В разпоредбата на чл. 103 от ГПК е казано, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Подсъдните на окръжния съд дела са посочени в чл. 104 от ГПК, като в т. 4 на същия се споменава, че на него като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.

В случая макар и предметът на спора да е търговски, тъй като се касае до правоотношение породено от прекратяване на участието на съдружника в едно търговско дружество, но обуславящ въпроса за подсъдността на исковете не е предмета на делото, а цената на иска по арг. от чл.104, т.4 ГПК. В разпоредбите на чл.365 и следв. от ГПК се определя само съдопроизводственият ред, по който окръжният съд разглежда подсъдните на него търговски спорове, като тази подсъдност се определя от общите правила на текстовете на чл. 103 и 104 от ГПК, които се отнасят до въпросите на подсъдността.

С оглед цената на исковете, предявени като частични за 7000 лева за всеки от тримата ищци, е без значение дали спорът е търговски или граждански, при разглеждането на който намират приложение правилата на общия исков процес, поради което и на основание чл. 104, т.4 ГПК, спорът между страните е родово посъден на районен съд.

2

От друга страна, при предявен частичен иск предмет на делото представлява само съдебно предявената част от вземането и само нейния размер има отношение към решаване на въпроса за подсъдността. В случай че в хода на делото ищците решат да предприемат увеличение на иска, вкл. и до пълния размер на вземането, то това ще рефлектира съответно и върху подсъдността, съобразно правилото на чл.104, т.4 ГПК.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 118, ал.2 ГПК ненадлежно сезираният окръжен съд правилно е прекратил пред себе си производството по делото и го е изпратил за разглеждане по компетентност на Районен съд Свиленград, в чийто съдебен район е адреса на ответника.

Въз основа на горното настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а същото да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 97/01.04.2025г. по търг.дело № 32/2025г. на Окръжен съд Хасково, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност на предявените пред него обективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Свиленград.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл.280, ал.1, вр. с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3