Акт от 30.12.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Сливен, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230105512 по описа за 2021 година

В исковата молба на ЗК„ЛЕВ ИНС”АД /Лев инс/ се твърди, че при него е била сключена застраховка „КАСКО на МПС“, за лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ СН 3200 АР.

Още, че управлявайки същия в гр.Сливен на 09.10.2017г. около 19.25ч. собственика му П. Л. преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в близост до Централна поща, в резултат на което били повредени предната лява гума; предната лява джанта и задното ляво колело, на моторното превозно средство. За пътно-транспортното произшествие бил съставен протокол, а при застрахователното дружество била заведена щета. След извършен преглед на автомобила и на база експертиза и оценка, било определено обезщетение в размер на 492.78лв., която сума била изплатена на собственика на автомобила с преводно нареждане от 09.11.2017г.

Ищецът счита, че община Сливен следва да му възстанови стойността на това покрито от него застрахователно събитие, тъй като инцидента е настъпил на нейна територия, а според нормативната уредба, собственика на пътя отговаря за организацията на движението по него; за безопасното и удобно придвижване по него и е длъжен да го поддържа, чрез свои служители.

При тези факти Лев инс счита, че на осн.чл.410 от Кодекса за застраховането КЗ/ е встъпил в правата на застрахования до размера на заплатеното му обезщетение и обичайните разноски. Отправил регресна покана до общината, но изпълнение не последвало. По тази причина се обърнал за съдействие към съда с искане да му бъде издадена заповед по чл.410 от ГПК. Това било сторено и в заповедно производство, развило се в ч.гр.д.№ 4349/21г. Сливенски районен съд разпоредил на общината да му заплати 502.78лв., в която сума са включени 10лв.- обичайни разноски на застрахователя във връзка с ликвидацията на щетата, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба, както и лихва за забава върху нея, за периода 11.06.2018г. до 11.06.2021г. От СлРС иска да приеме за установено, че община Сливен му ги дължи-главницата заедно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и да му присъди сторените разноски, а и юрисконсултско възнаграждение- в исковото, и в заповедното, производства.

1

На община Сливен бе връчен препис от исковата молба. В своевременно депозиран от нейн процесуален представител писмен отговор се излагат множество възражения против исковете и ги намира неоснователни.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то и се установява от свидетелство за регистрация част І, № *********, че собственик на лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№ СН3200АР е П. Д. Л..

Видно от документа, представляващ лист № 7 от материалите по делото-застрахователна полица, за лекия автомобил Л. е сключил със ЗК Лев инс застраховка „Каско“, със срок на действие 02.07.2017г.- 01.07.2018г. Преди това, на 28.06.2017г. автомобила е преминал оглед на състоянието му, без забележки, видно от талона № 153245.

От Протокол за ПТП, №1641637 съда установи, че на 09.10.2017г. моторното превозно средство е било управлявано от собственика му, като около 20ч., при движение пред Централната поща в гр.Сливен, по бул.“Ген.Скобелев“ е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Също, че в резултат на това са повредени предната лява гума с джантата, както и задната лява джанта. Съдът приема тези факти за доказани не само, защото документа е официален /свидетелстващ/, а и тъй като се потвърждават от сведенията, получени от разпитания като свидетел водач на МПС-то, макар същия вече да нямаше съвсем ясен, пълен спомен /обяснено от него на съда, а и обяснено от съдията-докладчик на самия себе си, с изминалия не малък период от време от инцидента/. От показанията на свид. Л. съда приема още, че след преминаването с автомобила през дупката на пътното платно и получената в резултат на това повреда, автомобила е бил репатриран със специализирана техника, осигурена от застрахователя. Предната гума била сменена в специализиран сервиз, а след представянето в Лев инс на издадената му за целта фактура, му било изплатено обезщетение.

На 10.10.2017г. Л. подал до застрахователното дружество Уведомление за настъпило застрахователно събитие, в което е посочил/описал цитираните по-горе повреди: предни лява гума и джанта; задна лява джанта. На същата дата в Лев инс е изготвен опис-заключение, по щета № 1903-1261-17-415306, а с Доклад от 23.10. е определено обезщетение в размер на 492.78лв. и 10лв.-ликвидационни разходи. На 09.11.2017г. по-голямата от двете суми е преведена по банков път на Л., видно от платежното нареждане, представляващо лист № 25 от материалите по делото.

Дружеството „ХиГ“ООД-Сливен е издало на Л. фактура № 00000068138, за автомобилна гума на стойност 423лв. с ДДС.

На 04.01.2018г. Лев инс е изпратило регресна покана до община Сливен, получена от последната на 08.01.- видно от обратната разписка за това.

За изследване на релевантни за делото обстоятелства съда назначи и изслуша авто-техническа експертиза. От заключението по нея приема, че е технически неправилно наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, която създава опасност. Така също, че от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между нанесените по автомобила щети и механизма на възникване на произшествието.

Увреждането на гумата и джантите на процесния автомобил е типично и отговаря на 2 преминаване на колелото му през неравност.

Въз основа на заключението съда приема и че водача на автомобила не е имал техническата възможност да предотврати, чрез спиране преди неравността или намаляване на скоростта, настъпването на процесното ПТП.

Заключението съда кредитира, тъй като е обективно и компетентно изготвено, а и защото не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал.

Видно от материалите в кориците на ч.гр.д.№ 4349/2021г., то е образувано по подадено от Лев инс заявление по чл.410 от ГПК. На 27.09.21г. му е издадена заповед № 1954, с която на община Сливен е разпоредено да му заплати 502.78лв.-главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 24.09.21г.; 150.17лв.- мораторна лихва лихва върху нея и 25лв.- за заплатена държ.такса и 50лв.-юриск. възнаграждение. Против нея общината е депозирала възражение по чл.414 от ГПК, поради което съда е дал указания на застрахователното дружество, че трябва да установи в исков процес съществуването на вземанията си.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са два установителни иска за съществуването на парични вземания, по смисъла на чл.чл.415 ал.1 и 422 ал.1 от ГПК. Първият от тях, главен, намира правно основание в материалното право в разпоредбата на чл.410 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във вр. с чл.29 и чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/ и е с цена 502.17лв., представляваща стойност на повреди по лек автомобил + обичайни разходи на застраховател за ликвидиране на щета. Искът цели реализиране на регресната отговорност на причинителя на щетата към застрахователя по имуществена застраховка „Каско“. Съдът го намира доказан и основателен. Така е, защото ЗК“Лев инс“АД проведе нужното пълно главно доказване. От ангажираните от него доказателства се установиха всички обстоятелства, на които е основана претенцията- наличие на застраховка „Каско“, сключена с него за лек автомобил; възникване на застрахователно събитие- пътно-транспортно произшествие с този автомобил /„Ауди А6“ с ДК№ СН3200АР/; нанесени в резултат на това повреди по последния /т.е. наличие на причинно-следствена връзка/, които са конкретно установени и правилно оценени от застрахователя/потвърдени със заключение на вещо лице по делото/. Така също, установи се, при това безпротиворечиво, че повредите са настъпили след преминаване на автомобила през отвор на пътното платно, а то пък се намира на територията на гр.Сливен.

Ето защо се налага извод, че община Сливен именно трябва да се грижи за доброто му състояние- съгласно чл.чл.29 и 31 от ЗП, общините осъществяват изграждането, както и ремонта и поддържането на общинските пътища съобразно транспортното им предназначение и изискванията на движението. Явно е, че община Сливен, по-скоро нейните служители, не е спазила втората част от тези изисквания, щом на пътното платно на нейна територия е имало отвор, необезопасен и несигнализиран, който е причинил ПТП.

Това, съгласно и заключението на вещото лице, е технически неправилно. В случая със сигурност може да се приеме, че дупката не е била обезопасена, нито пък сигнализирана, тъй като в този смисъл са показанията както на водача на МПС-то, така и данните в съставения от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен нарочен протокол.

От друга страна, собственика на автомобила е сигнализирал своевременно застрахователя си по застраховката „Каско“, а след определяне на дължимото обезщетение, последния му го е заплатил.

При това положение единствения възможен извод е, че Лев инс се е суброгирало, на осн.чл.410 ал.1 от КЗ, в правата на собственика на повреденото имущество, а щом причинителя на щетата- община Сливен, не е осъществила спрямо него необходимата престация, дори и след покана, иска е основателен, и то в пълен размер, който е 502.78лв., получаващ се след като към стойността на застрахователното обезщетение се добавят 10-те 3 лева обичайни разходи на застрахователя за ликвидиране на щетата.

Сумата следва да се присъди, тъй като такова искане е направено, а то е и основателно, ведно със законната лихва, тъй като се приема, че с подаването на искова молба пред съда ищеца кани длъжника към изпълнение, т.е. поставя го в забава. В случая тази дата е не деня, в който е подадена самата искова молба, а всъщност датата на заявлението по чл.410 от ГПК, защото настоящия исков процес е предшестван от т.н. заповедно производство, а съгл. чл.422 ал.1 от ГПК, исковата молба се смята подадена пред съда от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Вторият иск също е основателен, тъй като по принцип, като акцесорен, следва съдбата на главния. Конкретно в случая ответника е изпаднал в забава, тъй като не е изплатил, след отправената му и получена от него /доказано с документи/ покана за това, търсената в настоящото производство сума за главница, а и каквато и да е сума във връзка с процесното ПТП. Общината не отрича липсата на плащане от нейна страна, а и не ангажира доказателства за това, а то бе в нейната доказателствена тежест.

При този изход на делото ответната страна трябва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените от последното в това производство разноски, в пълен размер, а той е 175лв., от тях: 25.00лв. – доплатена държавна такса за образуване на делото и 150лв. – депозит за вещо лице. Тъй като ищеца е юридическо лице и бе представляван по делото от юрисконсулт, му се следва и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, размера му се определя по Наредбата за заплащане на правата помощ. С оглед чл.25 ал.1 от последната, за оценяем иск съда ще определи възнаграждение от 100лв.

Освен това, общината дължи на застрахователя и разноските и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, а те са в размерите, посочени в издадената там заповед за изпълнение.

По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответната страна не се следват разноски и/или юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

На осн. чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА СЛИВЕН с ЕИК ********* дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността: бул.“Симеоновско шосе“№67А, на осн.чл.410 ал.1 от КЗ във вр. с чл.29 и чл.31 от ЗП и чл.86 от ЗЗД, сумите, за които на застрахователното дружество е издадена, в производството по ч.гр.д.№ 4349/2021г. от Сливенски районен съд, заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение № 1954/ 27.09.21г.