Решение № 457 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т.ова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100514689 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20134829/08.06.2021 г. СРС, 28 с-в, по гр.д.№ 5387982019 г. е отхвърлил предявения от А. Х. Х. против И. Л. П.-Н. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща частичен иск от даден заем в размер на 126 190 лв., получен на 10.05.2018 г. и е осъдил И. Л. П.-Н. да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на А. Х. Х. сумата от 10 000 лв., представляваща част от сума в общ размер на 126 ,90 лв., получена без основание на 10.05.2018 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. Л.

П.-Н. в частта, с която е уважен иска срещу нея с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Излага твърдения, че в решението липсват мотиви относно твърдението, че сумата е получена от нея без основание.Твърди, че съдът не е определил правната квалификация на иска, като не е посочил коя от трите хипотези на чл.55, ал.1 ЗЗД е налице и че съдът неправилно е приел, че е налице неоснователно обогатяване поради липса на основание, тъй като при извършване на банковия 1 превод такова е съществувало, като в платежното нареждане е отбелязано „по договор“.Излага доводи, че престацията е извършена съзнателно и доброволно и не е лишена от основание по аргумент на т.2 от ППВС № 1/1979 г., тъй като ищецът е бил с намерението, че погасява свое задължение към ответника.Твърди, че първоинстанционният съд е не е обсъдил и съобразил всички събрани доказателства и не е установил по безспорен начин наличието или липсата на облигационна връзка и възникнали задължения между страните.Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- А. Х. Х. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.Твърди, че ответницата не е установила валидно правно основание за получаване, респ. задържане на сумата от 126 190 лв., получена на 10.05.2018 г.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.Ищецът- А. Х. Х. твърди, че на 10.05.2018 г. с ответницата И. Л. П. са се договорили да й предостави определена сума пари назаем с уговорката на 24.12.2018 г. сумата да му бъде върната по същата банкова сметка, от която я е наредил.С платежно нареждане от 10.05.2018 г. е превел на ответницата сумата от 126 190,00 лв.Ответницата не му е върнала предоставения заем в договорения срок.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща частичен иск от дадени пари като заем в размер на 126 190 лв. със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба.При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск, моли съда да осъди ответницата да му върне сумата от 10 000 лв., частичен иск при пълен размер на иска от 126 190 лв., дадена на ответницата без основание със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с твърдения, че не е сключвала договор за заем с ищеца, не е получавала сумата 2 от 126 190,00 лв. по никакъв друг повод.Излага твърдения, че ищецът е бил съдружник на съпруга й в търговски дружества и че са били семейни приятели, като са си правили услуги с парични средства преди години, но нямат неуредени финансови отношения.Твърди, че е станала съдлъжник по изтеглен от ищеца кредит, за обезпечението на който е ипотекирала имот, собственост на фирмата й „И.“ ЕООД, като ищецът след получаване на кредита й е върнал парите по личната й банкова сметка с уговорката да ги държи в наличност за няколко месеца.След около месец ищецът отново й ги е поискал с уговорката, че ще ги върне веднага, щом си свърши работата и тя му е дала сумата от 126 000 лв. от кредита от „Уникредит Булбанк“ АД, която той й е върнал чрез банковия превод, представен по делото, отделно ме у дала и 4 000 лв. в брой или общо 130 000 лв., които на са й върнати.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца за периода 01.01.2018 г.-24.04.2019 г., от което е видно, че на 10.05.2018 г. е превел по сметка на И. Л. П. сумата от 126 190,00 лв. с посочено основание „по договор“.На същата дата ищецът е усвоил кредит в размер на 130 000 лв.

Видно от представения нотариален акт № 189/04.05.2018 г. „Уникредит Булбанк“ АД е предоставил на А. Х. Х. със солидарни длъжници „С.“ ООД, представлявано от А. Х. и „И.“ ЕООД, представлявано от И. П.-Н. банков кредит в размер на 130 000,00 лв., за обезпечение на който „И.“ ЕООД е учредила в полза на кредитора договорна ипотека върху имот, собственост на дружеството, находящ се в с.Рударци.

В годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2018 г. ищецът е декларирал предоставен заем в размер на 126 190,00 лв. в полза на И. П..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство е искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на заемно правоотношение между страните и с оглед отхвърляне на главния иск е разгледал предявения евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Съдът е приел, че по делото е установено, че на 10.05.2018 г.

3 ищецът е превел по банковата сметка на ответницата процесната сума, но не е установено валидно правно основание за нейното получаване и съответно задържане.Съдът е изложил мотиви, че ответницата не е доказала възражението си, че сумата й е върната в изпълнение на задължение по предоставен заем.От представените доказателства е установено, че солидарен длъжник по отпуснатия кредит на ищеца е „И.“ ЕООД, а не ответницата, което дружество е учредило и договорната ипотека върху свои имоти, поради което не е установено наличието на договорно отношение между ищеца и ответницата.С оглед липсата на доказателства във връзка с разпределената доказателствена тежест съдът е приел, че не е установено наличието на основание за разместване на имуществените блага между страните и искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не се установи да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Неоснователно е оплакването на въззивницата, че съдът не е определил правната квалификация на иска, като не е посочил коя от трите хипотези на чл.55, ал.1 ЗЗД е налице.Съдът е разгледал иска, с който е сезиран, като е изложил мотиви и се е произнесъл с диспозитив по предявен иск за връщане на сума, получена без основание, т.е. с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.В този смисъл е и разпределената доказателствена тежест между страните.

Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения евентуален иск.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 10.05.2018 г. ищецът е превел на ответницата сумата от 126 190,00 лв.Въпреки указаната й доказателствена тежест ответницата не е представила убедителни доказателства за наличие на правно основание за получаване и задържане на сумата.Представените писмени доказателства във връзка с предоставен банков кредит на ищеца и ипотекиране на имот за обезпечаването му установяват отношения между ищеца и дружество „И.“ ЕООД, представлявано от ответницата, а не между страните по делото като физически лица.

Несъстоятелен е доводът на въззивницата, че ответникът е изпълнил 4 съзнателно свой дълг, тъй като в основанието за плащане е посочено, че същото е извършено на основание договор.Това възражение е въведено за първи път пред въззивната инстанция и е преклудирано.Същото е и неоснователно, тъй като по делото не се твърди, а и не е установено наличие на нравствен дълг на ищеца към ответницата.Погрешното посочване на основанието за плащане, респ. недоказване на твърдяното по първоначалния иск основание за плащане-договор за заем, не представлява съзнателно изпълнение на нравствен дълг.

Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Независимо от изхода на спора разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй като по делото липсва договор за правна защита и съдействие с договорен размер на адвокатския хонорар за настоящата инстанция и начина на заплащането му, както и доказателства за извършено плащане.

Съдът констатира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка относно името на ответницата, като вместо И. Л. П.-Н. е посочено И.

Л. П.-Н., поради което след връщане на делото на СРС първоинстанционният съд следва да прецени дали са налице предпоставките за реализиране на производство по чл.247 ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20134829/08.06.2021 г. на СРС, 28 с-в, по гр.д.№ 5387982019 г. в обжалваната част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6