Определение № 5005 от 04.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5005 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110146483 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Т. А..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, наименован „Предварителен отговор на нередовна искова молба“ с приложен към него ръкописен документ, озаглавен „Отговор“.

Ответникът е направил искане за отвод на съдия Десислава Тошева поради нарушаване на принципа за случаен избор на съдия. Съдът констатира, че в случая делото е разпределено в съответствие с действащите Правила за разпределение на дела в СРС, приети на ОС на 01.11.2016 г., в т. 13, б. „а“ от които е предвидено, че разпределение на дела чрез опция „ръчен“ избор се прилага само в определените в тези правила случаи, когато делото следва да се разпредели на определен съдия, сред които е и случаят на постъпване на искова молба за установяване на вземане по чл. 422 ГПК /както е в случая/, при който делото се разпределя на съдията, издал заповедта за изпълнение срещу ответника. Следователно не са налице обстоятелства, които да попадат в която и да е от хипотезите по чл. 22, ал. 1 ГПК. По изложените съображения искането е неоснователно и настоящият съдия-докладчик не следва да се отвежда от разглеждането на делото.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете.

Изложените съображения относно наличието или липсата на договор с ищеца и кое лице е страна по него касаят основателността на исковете, а не тяхната допустимост, и следва да получат отговор едва в крайния съдебен акт по съществото на делото.

Възражението на ответника за нередовност на исковата молба, обосновано с твърдения за непредставяне към нея на определени писмени доказателства, които ответникът счита за задължителни, както и поради незаплащане от ищеца на държавна такса в пълния дължим размер, е неоснователно. Исковата молба в пълнота отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, а доказаността на изложените в нея твърдения, включително чрез писмени доказателства, е въпрос по съществото на делото.

1

Ищецът и ответникът са направили искане за конституиране на „Далсия“ ООД като трето лице – помагач на тяхна страна. Ищцовото искане следва да бъде уважено, защото, на първо място, се излагат твърдения за наличие на интерес за посоченото дружество решението да бъде постановено в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, и на второ място, твърди се наличие на интерес за ищеца от обвързването на „Далсия“ ООД с мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за „Топлофикация София“ ЕАД решение ищцовото дружество да предяви регресни права срещу него. В искането на ответника не се сочат обстоятелства, обосноваващи наличието на интерес за него от обвързването на „Далсия“ ООД с мотивите на съдебното решение, а същевременно дружеството няма интерес решението да бъде постановено в полза на ответната страна, поради което и по аргумент от чл. 219, ал. 1 вр. чл. 218 ГПК това искане подлежи на отхвърляне.

Искането на ответника за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно. Отправяне на преюдициално запитване се налага, когато тълкуването на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз са от значение за решаване на делото /чл. 628 ГПК/, а тълкуване е необходимо, когато конкретната разпоредба от правото на Европейския съюз или актът на органите на Европейския съюз са неясни и смисълът им буди съмнение /арг. чл.

629, ал. 3 ГПК/, каквато хипотеза съдът намира, че в случая не е налице.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства. Възражението на ответника, че част от тях са неподписани, не може да доведе до тяхното неприемане, а следва да бъде съобразено при тяхната оценка.

Искането на ответника за задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал или в официално заверен препис протокола за делба, договора между етажната собственост и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и протокола от общото събрание на собствениците в етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение ведно със списък на етажните собственици не корелира на направени оспорвания на документите /още повече че договорът между етажната собственост и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия към момента дори не е фактически представен по делото/ и в този смисъл се явява самоцелно. Освен това естеството на документите не предполага техните оригинали да се намират в държане на ищеца. Ето защо искането с правно основание чл. 183 ГПК подлежи на отхвърляне.

Следва да бъде уважено искането на ищеца и на ответника за задължаване на „Далсия“ ООД да представи посочените в исковата молба и в отговора документи, тъй като с тях се цели установяване на правно релевантни факти относно начина на извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия.

2

По искане на ответника ищецът следва да бъде задължен да представи единствено документи за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, включително акт за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, защото от всички посочени в отговора документи, за които се отнася доказателственото искане по чл. 190, ал. 1 ГПК, само тези документи би следвало да се намират при „Топлофикация София“ ЕАД и едновременно с това биха могли да имат значение за изясняване на делото от фактическа страна. Искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК по отношение на другите посочени в т.

7.4. от отговора документи следва да бъде отхвърлено. Част от тях не се намират в държане на ищеца – договор за продажба на топлинна енергия с ответника и договор за дялово разпределение с ответника, каквито ищецът не твърди да са сключвани в писмена форма; писмени уведомления за промяна на цената на стоката и други промени в договора, подписани от ответника, каквито ищецът не твърди да са налични; изравнителни сметки, протоколи за отчет на индивидуалните уреди в процесния имот, протоколи за сертифициране на уредите за дялово разпределение, каквито ищецът иска да бъде задължено третото лице – помагач да ги представи, от което следва, че не се намират в държане на „Топлофикация София“ ЕАД; документи за извършен метрологичен контрол на индивидуалните измервателни уреди. Друга част са неконкретизирани – доказателства за лицето по чл. 139б ЗЕ, доказателства за качеството и температурата на доставената стока, констативните протоколи от нотариусите. Трета част не са необходими за правилното решаване на делото – данъчни фактури, дебитни и кредитни известия; документи относно претендираните разноски.

Искането на ответника с правно основание чл. 176 ГПК подлежи на отхвърляне, защото е неконкретизирано, а и освен това в предмета на делото не са включени обстоятелства, които биха могли да бъдат доказани чрез обяснения на ищцовата страна.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа експертиза по посочени в исковата молба задачи, които са допустими, относими към предмета на доказване и необходими за изясняване на делото, поради което следва да бъдат допуснати. Искането на ответника за допускане вещото лице по тази експертиза да отговори и на поставените от него въпроси подлежи на отхвърляне. В тази връзка съдът съобрази, на първо място, че част от въпросите на ответника касаят извършването от вещото лице на дейности, които неизменно се включват в поставените от ищеца и допуснати от съда задачи – да се установи измереното количество продадена топлинна енергия; как е измерено количеството топлинна енергия за сградна инсталация и по формулата по т. 6.1.1. от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването ли е пресметнато то; реалните количества топлинна енергия да се определят поотделно за различните ценови периоди, поради което допускането вещото лице да отговори отделно на тези задачи не е необходимо. На второ място, част от поставените от ответника въпроси са правни и следователно са недопустими – установяване на местата, където се извършва смяната на собствеността на стоката; на какво основание в прогнозните съобщения към фактури ищецът е начислявал твърд процент топлинна енергия за сградна инсталация спрямо общото потребление; достоверността на формулата по т. 6.1.1. от 3

Методиката към Наредбата за топлоснабдяване и дали формулата е отменена, считано от 2019/2020 г.; дали общата проектна и инсталираната мощности са записани в съобщенията към фактурите; дали от ищеца са спазени изискванията на БДС EN 834 за индивидуалните разпределители. На трето място, отговорът на въпроса да се установи качеството на доставената стока – градусите на топлоносителя, не е необходим за правилното решаване на делото.

С исковата молба е поискано допускането на съдебно-счетоводна експертиза, но отговорите на поставените задачи не са необходими за изясняване на делото, поради което искането подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежи и искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по формулираните от него въпроси. Част от въпросите – да се установи наличието на договори за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, да се отговори дали при промяна на цената е извършено писмено уведомяване на абоната, сключван ли е анекс, да се предостави установената информация по делото в писмен вид, да се направи изчисление на базата на записаните в договорите единични цени спрямо измервателните уреди, не изискват специални знания на вещо лице – счетоводител, а чрез тях се прави опит да се вменят на вещото лице функции, които то няма в процеса. Въпросът дали авансовите плащания и лихвите без изрично съгласие на потребителя, документирано в двустранен писмен договор, са в противоречие на закона е правен въпрос и е недопустим. Отговорите на въпросите дали ищецът е издал на ответника някои от изчерпателно посочените в чл. 112 ЗДДС документи и по какъв начин те са отразени в дневниците за продажба не са необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отвод на съдия Десислава Тошева от разглеждането на гр. д. № 46483/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за връщане на исковата молба на основание чл. 129 и чл. 130 ГПК.

KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Далсия“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за конституиране на „Далсия“ ООД като трето лице – помагач на негова страна.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.03.2026 г. от 10:00 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 37025/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, по настоящото дело за послужване.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца 4 документи.

УКАЗВА на ищеца, че документите, описани под № 10 и № 13 като приложения към исковата молба, фактически не са представени по делото, както и че ако желае приемането им като писмени доказателства, следва най-късно в първото открито заседание да ги представи в заверени преписи ведно с 2 бр. преписи за другите страни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 183 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД в 1седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в заверени преписи ведно с 2 бр. преписи за другите страни документи за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, включително акт за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, а в случай на невъзможност да ги представи – изрично да посочи причините за това, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК в останалата му част.