Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 70 от 25.05.2026, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно наказателно дело 156/2026
Вид
Определение № 70
Подписан
25.05.2026
В сила
25.05.2026
Състав
Людмил Петров Хърватев, Анелия Димитрова Великова, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Силистра, 25.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20263400600156 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.8 НПК.

Постъпил е протест от прокурор в РП-Силистра срещу определение №36 от 01.04.2026г., постановено по ЧНД №58/2025г. на Дуловски районен съд, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Силистра от 18.03.2026г. по ДП №56/2023г. по описа на РУ-Дулово. Прокурора счита определението за неправилно и необосновано и иска от въззивната инстанция да го отмени и потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според прокурора, след направен обективен и задълбочен анализ на събраните доказателства от страна на обвинението, е достигнат обоснования извод, че не е извършено деяние съставляващо престъпление.

Въззивната инстанция като прецени посочените в протеста доводи, и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:

Подадения протест е процесуално допустим, а по същество неоснователна.

При осъществяване на контролните си функции по отношение на прокурорското постановление, първоинстанционния съд е приел, че то е необосновано, досежно достигнатия от прокурора извод, че „не е извършено деяние, съставляващо престъпление“. Тази позиция се споделя и от въззивната инстанция.

За да приеме безрезервно, че в случая са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 НК, прокурорът е достигнал до извода, че престъплението по чл.201 НК не е съставомерно от обективна страна, тъй като не е имало реално разпореждане с чужди материални средства, в техния материален израз. От доказателствата по делото обаче се установява, че това не се отнася за цялата 1 инкриминирана сума.

От данните по делото и изготвената ССЕ е видно, че инкриминираната сума възлиза на 11 804,73 лева, включваща неотчетен оборот от двете смени в размер на 10 474,73 лева и липсващите средства от зачислени оборотни средства в размер на 1 330,00 лева. На 14.03.2023г. в 20:00часа при застъпване на смяна, обв.Р. е приел от св.Лазаров сумите от 10 000 лева /зачислени оборотни средства/ и сумата от 2 372,00 лева/ оборот от първата смяна на св.Лазаров/. На следващия ден при предаване на смяната той е предал на св.Лазаров единствено сумата от 8 670,00 лева, която е част от зачислените оборотни средства.

От изложеното не става ясно /липсват изложени съображения от страна на прокурора/ защо обвинението приема, че и сумите от 1 330,00 лева и 2 372,00 лева следва да се включат в общата сума, която счита, че реално не е предадена във владение на обвиняемия, тъй като тя представлявала „зареждане на кредит“, без той да е получавал от св.Исмет пари. От тук възниква и въпросът къде тогава са посочените суми, след като от писмените доказателства е видно, че обв.Р. реално е получил от св.Лазаров тези пари /1330,00 лева, като част от зачислените оборотни средства и 2372,00 лева, оборота от първата смяна/, а след това не му ги е връчил при предаване на смяната?

Естеството на играта представлява получаване от играча на определен кредит /брой възможности, шансове/, срещу дадения от него паричен залог да спечели определена парична сума, ако се осъществят определени в конкретната игра условия. В случая св.Исмет е получила такъв кредит, без обаче да представи изискуемия от правилата паричен залог, с уверението /прието от обвиняемия/, че ще предостави парите в по-късен момент. Това обективно представлява т.нар. „самокредитиране“, когато длъжностно лице, на което му е поверено чуждо имущество да го пази или управлява, предава част от това имущество в заем с намерение полученото имущество да се върне. В този случай действително не се касае за длъжностно престъпление, но са налице признаците за престъпление по служба-Решение №23/28.01.1980г. по н.д. №716/1976г., I н.о.; Решение №624/22.12.1990г. по н.д. №708/1990г. II н.о.. Не е изследван въпросът и за престъпление по чл.219 НК.

Ето защо, въззивната инстанция също намира, че е необходимо да бъдат положени усилия от разследващите органи, респ. от органа осъществяващ функцията по ръководство и контрол в досъдебната фаза на процеса за пълно, всестранно и обективно разследване. След изчерпване на всички възможни /относими и допустими по реда на НПК/ процесуални действия, по недвусмислен начин следва да бъде изложена приетата от прокурора фактическа обстановка и формираното вътрешно убеждение на държавния обвинител, въз основа на извършен обстоен анализ на всички доказателства.

Именно по тази начин ще бъде спазен принципа, че наказателното производство следва да се прекрати, само когато деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по текста от НК, по който е образувано.

2

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №36 от 01.04.2026г., постановено по ЧНД №58/2026г. на Дуловски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3