Решение № 1541 от 04.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330115106 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. С., чрез пълномощник – адв. С. Н., против „Вива Кредит” АД /като правоприемник на „Вива Кредит“ ООД/, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 628,80 лева, представляваща платена без правно основание по недействителна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем № ***** от *** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат съображения, че на *** г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № *****, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева при фиксиран лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,37 %. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 628,80. Посочва се, че ищецът усвоил заемния ресурс и погасил изцяло задълженията си по кредита, включително и сумата за посочената такса. Излагат се съображения, че възнаграждението за 1 допълнителна услуга води до скрито оскъпяване на кредита и допълнителна печалба за заемодателя, което създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване в ущърб на потребителя. Поддържа се, че таксата за експресно разглеждане не е включена в размера на ГПК, въпреки че по естество си представлява част от възнаграждението по договора, което води и до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е налице „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поради изложеното се възразява, че посочената клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави и уговорена в нарушение на изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и неравноправна. По наведените съображения се предявява исковата претенция и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вива Кредит“ АД, с който се излагат съображения за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че ищецът не обосновава неравноправен характер на оспорената клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи.

Изтъква се, че същата представлява допълнителна услуга, от която ищецът доброволно е избрал да се възползва и не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР, тъй като е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение. Изложени са доводи, че клаузата, касаеща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, не е неравноправна, нито е уговорена в противоречие с принципа на добрите нрави или при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното се претендира отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в полза на ответното дружество.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № ***** о т * * * г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и В. К. С., по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 1000 лева за срок от 60 седмици с погасителна вноска в размер на 62,90 лева, при уговорен ГПР в размер на 49,37 % и годишен лихвен процент в размер на 40,32 %.

2

Съобразно чл. 1, ал. 3 от договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лева. В чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на регламентирано задължение в чл. 4, ал. 1 от договора, а именно в тридневен срок от усвояване на сумата по договора заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило двадесет и една годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или да представи банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение по договора, валидна тридесет дни след падежа за плащане по договора. Уговорената неустойка за неизпълнение на посоченото задължение възлизала на 419,40 лева.

От приложената по делото справка за извършени плащания по договора се кредит, се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество по договор за паричен заем № *****/*** г. дължимите суми в общ размер от 2115,32 лева, включително такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 436,46 лева, като е направена отстъпка по договора в размер на 356,32 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между „Вива Кредит“ ООД /с правоприемник „Вива Кредит“ АД/, като заемодател, и В. К. С., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично 3 привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно трайната съдебна практика на ВКС, когато съдът е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на дадено без основание, не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане 4 единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически 5 обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

При извършена служебна проверка на действителността на процесния договор за паричен заем, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Така разпоредбата на чл. 4 от договора възлага в тежест за заемателя да осигури едно от обсъдените по-горе обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение) или да предостави банкова гаранция в размер, по-голям от предоставената сума по кредита.