Решение № 105 от 18.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Несебър, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно наказателно дело № 20262150200058 по описа за 2026 година

Производството се образува по жалба на О. Ф. Ю. против Наказателно постановление № 25-0304-001776/14.01.2026 г., издадено от началник група в РУ Несебър при ОДМВР Бургас, с което на жалбоподателя се налага административно наказание глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради противоречие с процесуалните правила и материалния закон, като се излагат съответните съображения.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и моли за отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата страна не изпраща представител.

Фактически констатации на съда:

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като се подава в срок и от процесуално легитимирана страна.

Актът за установяване на административно нарушение се издава от компетентен орган, оправомощен съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление се издава от компетентен орган, който е специално оправомощен за това съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН.

По съдържание АУНА и НП отговарят на изискванията на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите рекзизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика, вкл. относно мястото му на извършване.

По делото се установява, че жалбоподателката, управлявайки л.а. Хонда Джаз, рег. № *** в гр. Свети Влас, в 8:00 часа сутринта спира за престой в дясната пътна лента на ул. Цар 1

Симеон, за да остави детето си до намиращата се на отсрещната лява страна ДГ „Делфинче“.

След като се връща до автомобила жалбоподателката заварва св. Р. Д.-мл.полицейски инспектор, която й съставя Фиш за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДВП, който впоследствие се анулира и на негово място св. Д. съставя АУАН № 4991201/03.12.2025 г. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. Въз основа на издадения АУАН и въпреки постъпилото от жалбподателката възражение, АНО-началник група в ОДМВР-Бургас, РУ Несебър издава процеснотоНП, с което се налага глоба на жалбоподателката в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП.

Аргументите на актосъставителя Д., които излага в о.с.з. в качеството си на свидетел, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката са, че автомобилът не е спрян плътно, най-дясно на лентата, а по средата на дясната пътна лента, с което пречи на движението.

Жалбоподателката отрича това изявление на свидетеля и заявява на съда в о.с.з., че е спряла плътно, в дясно до бордюра.

Съдът намира следното:

Престоят на пътното платно в населените места е позволен от закона, като изискването на чл.94, ал. 3 от ЗДВП е пътното превозно средство да се спре възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП престоят е забранен на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Съдът намира, че следва да се даде вяра на полицейския орган, че в действителност жалб. Ю. е спряла по средата на пътната лента за движение, като приема обясненията на жалб. . в о.с.з. като нейна защитна теза, оставаща недоказана в процеса. В действителност, спирането на лекия автомобил по средата на пътното платно представлява пречка за движението, но съдът намира, че нарушението представлява маловажен случай, тъй като: първо – липсват данни по делото за наличието на друго място, предназначено за спиране на автомобили на лицата, който искат да оставят децата си на ДГ „Делфинче“; второ превозното средство е спряно за престой за много кратък период от време; трето – липсват настъпили вредни последици за други участници на пътя; четвърто – липсват данни водачът Ю. да е санкциониран за други нарушение на правилата за движение по пътищата.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, поради което не следва да се налага наказание на нарушителя, а да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Наказателното постановление следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

Мотивиран от горното съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0304-001776/14.01.2026 г., издадено от началник група в РУ Несебър при ОДМВР Бургас, с което на жалбоподателя О. Ф. Ю., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Несебър, кв. Чайка № 86, ет. 3, ап. 407 се налага административно наказание глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, като ПРЕДУПРЕЖДАВА О. Ф. Ю., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание на основание чл. 28, вр. с чл.

63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

2

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3