Протокол № 258 от 13.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 9226/2022
- Вид
- Протокол № 258
- Подписан
- 13.01.2023
- В сила
- 13.01.2023
- Състав
- СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.157, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 258 гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ
Съдебни
АНЖЕЛ ЕВГ. Д. заседатели: Светлан С. Г. при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА и прокурора Т. Г. А.
Сложи за разглеждане докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Наказателно дело от общ характер № 20221110209226 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
С Ъ Д Ъ Т след съвещание и в присъствието на страните намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 270 от НПК и е образувано по повод постъпила молба от служебния защитник на подсъдимото лице Д. Т. с искане мярката му за неотклонение да бъде изменена от „Задържане под стража“ в полека.
Това производство е по реда на чл. 270 от НПК.
Съдът заседава в състава съдия и двама съдебни заседатели, последните избрани на случаен принцип.
Делото се намира в неговата съдебна фаза, като въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебно производство.
Обсъждайки доводите на страните СЪДЪТ намира, че от така събрания доказателствен материал безспорно обвързва поведението на подсъдимия и неговата съпричастност към всяко едно от деянията, т.е. обоснованото предположение към настоящия момент за този род деяния е налично. Справка 1 съдимост приложена по делото за подсъдимия сочи, че същият е осъждан за идентични деяния, а именно по чл.157, ал.3 НК, като присъдата е влязла в сила лятото на 2016 г. В справката съдимост е отразено, че е приложена разпоредбата на чл.23 НК и е определено едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, като изпълнението е определено, че следва да бъде при първоначален „общ режим“. От горното безспорно се установява, че и след влизане в сила и изтърпяване на присъдата, същата не е допринесла за поправяне и превъзпитаване на подсъдимо лице.
Горното се мотивира и от обвиненията актуални по настоящето производство. Характеризира се с обстоятелството, че престъпната дейност е насочена към лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст. Защитата излага довод за един относително продължителен период на задържане, който безспорно към настоящия момент факт е налице. Задържането протича повече от една година, като и към настоящия момент подсъдимия търпи най-тежката МНО „Задържане под стража“. След като делото се намира в неговата съдебна фаза задържането под стража не е лимитирано с максимално определени срокове за това обстоятелство. Въпреки наличие на задържане повече от 1 година, СЪДЪТ намира, че разумността на срока за задържане не се явява неразумен към настоящия момент и не се превръща в едно предварително изтърпяване на наказание, каквото евентуално би се наложило за осъществената от него престъпна дейност. Становището на защита и подсъдим касаят вземане на една по-лека МНО, страната не сочи каква би била според тях адекватна МНО, но чисто хипотетично спирайки се на следваща по тежест МНО „Домашен арест“, СЪДЪТ приема че същата не би могла да изпълни целите на мерките за неотклонение посочени в чл.57 НПК.
Това е така, тъй като ако би се постановила една различна от настоящата МНО, а именно „Домашен арест“, при условията и действията на същата е налице предпоставката подсъдимият да извърши ново престъпление от рода на тези, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 159, ал.4, чл. 159, ал.6 и др. НК, тъй като е свързано с използване на техника, като логично е, че към настоящия момент всеки индивид разполага с интернет, мобилен телефон, лаптоп или друга техника, с която би могла да бъде извършена тази престъпна дейност.
2
Така мотивиран СЪДЪТ приема, че и към настоящия момент действието на най-тежката МНО се явява адекватна и обуславя присъствието на подсъдимо лице в местата за лишаване от свобода. Като и същата към настоящия момент безспорно покрива целите на мерките за неотклонение посочени в чл.57 НПК.
Допълнителен мотив за горните обстоятелства се явява и факта, че настоящия съдебен състав разглеждайки производството по чл.270 от НПК е и състава, който ще продължи разглеждането на делото в съдебна фаза, за което е изготвено разпореждане за разглеждане на делото в неговото разпоредително заседание. Насрочването на разпоредително заседание е съобразено с кратките срокове касаещи приоритетно разглеждането на делата със задържани лица. Във връзка с което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 270, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молбата на подсъдим и неговия защитник.
ПОТВЪРЖДАВА действащата и към настоящият момент мярка за неотклонение на подсъдимия Д. Т. Т. с ЕГН: ********** „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред СГС по реда на Глава 22 от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
Секретар: _______________________
3