Определение № 137 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Пазарджик, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20245200600208 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по постъпил частен протест на прокурор от ТО Велинград при РП-Пазарджик, против Определение № 16 от 17.01.2024г. по ЧНД № 9/2024г. на РС-Велинград, с което на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменено постановлението на Районна прокуратура гр.Пазарджик, ТОВелинград от 11.12.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12/2016г. по описа на РУМВР-Велинград, пр. пр. № 1231/2015г. на прокуратурата, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, като делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението и правилно приложение на закона.

Обобщено казано в протеста се навеждат доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на ДП е било проведено обективно, всестранно и пълно разследване, били извършени всички възможни процесуално-следствени действия, като всички релевантни за делото факти са били изяснени. Развиват се подробни съображения относно това, че не били събрани безспорни и категорични доказателства за осъществен състав на измама от субективна страна в контекста на уговорена сделка за доставка на дървен материал между лицата Н.С. и И.С.. Акцентира се на обстоятелството, че нямало категорични доказателства за нА.чие на престъпен измамлив умисъл у С., т.е. че към момента на уговаряне на 1 доставката на дървата от дружеството, чийто пълномощник бил той, на дружеството на С., горният не е действал с намерението и съзнанието, че сделката няма да бъде изпълнена от доставчика.

Срещу подаденият частен протест е постъпило възражение от И.С., имащ качеството на пострадал по делото, съобразно постановлението на прокурора за образуване на наказателното производство. Във възражението се сочи, че определението на районният съд е правилно обосновано и законосъобразно, като се иска неговото потвърждаване. Излагат се подробни съображения относно това, че изводите на прокурора не почиват на обективен анА.з на събраните до момента доказателства в ДП, както и че проведеното разследване е непълно.

Съдът като взе в предвид изложеното в протеста и възражението против него и след проверка на атакуваното определение, както и на материА.те по делото, за да се произнесе взе в предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството реда на чл.243 ал.5 от НПК по ЧНД № 9/2024г. по описа на РС-Велинград е било постановление на прокурор от Районна прокуратура-Пазарджик, ТО Велинград от 11.12.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12/2016г. по описа на РУМВР-Велинград, пр. пр. № 1231/2015г. на прокуратурата, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, а именно за това, че през м. април 2015г. в гр. Велинград, с цел да се набави облага, е възбудено и поддържано у И. А. С. заблуждение, че ще му бъде продаден дървен материал - трупи, и с това му е причинена имотна вреда в размер на 7 700 лева.

С горепосоченото постановление прокурорът, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК, е прекратил наказателното производство, приемайки, че след изчерпване на възможните способи за доказване в конкретния казус и след събиране на всички необходими и относими доказателства и доказателствени средства, по делото не са били събрани доказателства за нА.чие на престъпен измамлив умисъл у лицето Н.С..

Според прокурора неговото поведение не би могло да се квА.фицира като измама по смисъла на чл.209 от НК, а били нА.це неуредени гражданскоправни отношения по повод неизпълнение на договорена доставка на дървен материал.

В постановлението прокурорът е описал установената от него 2 фактическа обстановка, която не следва да бъде преповтаряна подробно. Само следва да се подчертаят категорично установените факти, от които става ясно, че дружеството „Алтар 2001“ ООД е регистрирано през 2012г. със съдружници Н.С. С. и А.Т.Ю. - турски гражданин, като управител бил С..

През м. март 2014г. С. прехвърлил своите дружествени дялове на С.Б.Ч., за който в кориците на делото има данни, че е бил шофьор и преводач на турския гражданин Ю.. През 2015г. дяловете на Ч. били прехвърлени от него на А.Е.Д., която към този момент била чистачка в дружеството „Алтар 2001“ ООД.

Става категорично ясно още, че И. А. С. от гр. Сърница е едноличен собственик на капитала и управител на „Триманс 1“ ЕООД, което дружество се занимавало с преработка на дървен материал. През 2015г. И.С. се запознал с Н.С.. По сведения на С., С. му се представил като собственик на фирма „Алтар 2001“ ООД, търгуваща с дървен материал и заявил, че има трупи на склад за продан. Двамата се споразумели за доставка на дървен материал, който дружеството „Алтар 2001“ ООД, да достави на „Триманс 1“ ЕООД. За целта С. следвало да преведе на „Алтар 2001“ ООД авансово договорената цена. На 28.04.2015г. С. превел сумата от 5000 лв. по сметката на дружеството доставчик, а известно време след това С. му се обадил по телефона и поискал да му преведе още пари, за да може да натовари поголямо количество дървен материал на камиона. На 04.05.2015г. С. превел на „Алтар 2001“ ООД още 2700 лв. или общо 7700 лева. След като минА. около десетина дни и доставката не била направена, С. разговарял със С. по телефона, който му казал, че има проблем с камиона, т.к. бил аварирал в гората и затова се забавил. След известно време С. отново говорил по телефона със С., който го уверил, че бил намерил части за камиона и ще достави стоката. При последващите обаждания от С. към С., последният престанал да вдига телефона, като в един момент телефонът изцяло бил изключен. От този момент несетне С. изгубил връзка с него.

Възприемайки тази фактическа обстановка прокурорът е анА.зирал показанията на разпитаните като свидетели Н.С. и А.Д.. Описал е заявеното от С., че съвместно с А. Ю. са регистрирА. „Алтар 2001“ ООД за преработка и търговия с дървен материал през 2012г.; - че около година и половина - две по-късно той е прехвърлил дяловете си на Ч., като е продължил да работи като представител на фирмата с генерално пълномощно още известно време; 3 че се занимавал с покупко-продажбата на дървен материал; - че през 2015г. е била уговорена сделка с „Триманс 1“ ЕООД за доставка на дървен материал, като лично той уговорил сделката; - че „Триманс 1“ ЕООД превело авансово парите по сделката; - че лично той е изтеглил парите от сметката на „Алтар 2001“ ООД и ги е предал на Ю., като не знаел какво се е случило след това, т.к. в последствие напуснал фирмата.

Прокурорът е заявил в постановлението си, че отчасти показанията на С. се подкрепят от тези на св. А.Д., от чийто показания става ясно, че към 2015г. е работила като чистачка във фирмата. Заявила е, че фирмата е осъществявала дейност и имала наети работници. През 2015г. /според данните от Търговския регистър - през м. ноември 2015г./ с нея разговарял С., като я попитал дА. е съгласна да прехвърлят фирмата на нейно име. Казал й, че Ю. е обещал да й купи апартамент, ако се съгласи. Така, срещу сумата от 100 лв. и обещанието за апартамент, Д. се съгласила да й се прехвърли фирмата. Вече при нотариуса разбрала, че й се прехвърлят дялове от фирмата, собственост на Ч. /който е бил и преводач на Ю./. Известно време след това фирмата преустановила дейност и тя останала без работа. Апартамент също не получила. Затова заминала на работа в Германия.

При така възприетата от прокурора фактология и анА.з на събрани в хода на разследването гласни и писмени доказателства, той заключил, че от установеното не може да се приеме за безспорно доказано извършено престъпление от общ характер. Безспорно доказано било само, че между С. като управител на „Триманс 1“ ЕООД и С. - като представител на „Алтар 2001“ ООД е постигната договорка относно доставка на дървен материал.

Уговорката е устна, като включвала и задължението на „Триманс 1“ ЕООД да преведе авансово определена сума - общо 7700 лв., което задължение С. е изпълнил, но доставка не последвала.

За да мотивира извода си за липса на престъпление, прокурорът е изтъкнал, че за да се прецени нА.це ли е измама по чл.209 НК, било необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин липсата на намерение у С. да се задължи по така постигнатата договорка. В случая това означавало да не е имал никакво намерение да намери дървен материал; да не е представител на фирма или фирмата, на която е представител да не разполагала с възможността да изпълни поетото задължение, а само да е 4 твърдял това с цел да получи уговорените със С. пари. Именно това по делото не било доказано по безспорен начин според прокурора, а напротив. От показанията на С. и Д. ставало ясно, че към април - май 2015г. дружеството „Алтар 2001“ ООД е осъществявало дейност, като е преработвало и търгувало с дървен материал, разполагало е с дървен материал на склад и работници. Това се потвърждавало и от данните от Търговския регистър.

Следователно, заключава прокурорът, за представляваната от С. фирма е било възможно да изпълни поетото задължение. Защо това не е сторено било отделен въпрос, пак според прокурора. Важно било, че не всяко неизпълнение на договорка от гражданския оборот може да бъде квА.фицирано като престъпление. Фактът, че С. е загубил връзка със С. също не можело да бъде определено като безспорно доказателство за нА.чие на измамливи намерения у С.. Напълно било възможно, според прокурора, горният да е бил подведен или неизпълнението да се дължи както на нежелание за изпълнение на договорката от страна на самия С. или съдружника във фирмата Ю. /на когото, С. твърди, че е предал парите/, или на затруднения в дейността на фирмата, които няколко месеца по-късно са довели до преустановяване на дейността. Това обаче са догадки, а нито обвинението, нито присъдата може да почива на догадки. Важно за преценката относно нА.чието или липсата на измамливи намерения е, че С. в действителност е действал като представител на фирма „Алтар 2001“ ООД и че към този момент дейността на фирмата е била преработка и търговия с дървен материал. Следователно, заключава прокурора, С. не е сочил пред С. обстоятелства, които не отговарят на действителността, единствено с цел да го мотивира да се разпореди с уговорената сума пари. С тези аргументи прокурорът е направил генералния си извод, че по делото не са нА.це безспорни доказателства /още по-малко преки тА.ва/, които да доказват по несъмнен начин, съгласно изискванията чл.303, ал.2 НПК, извършването на престъпление по чл.209 НК. Напротив, събраните доказателства сочели на неуредени отношения от гражданския оборот, които страните следва да разрешат съобразно нормите на гражданското право.

За да отмени постановлението на прокурора, първоинстанционния съд също е анА.зирал установената по делото фактология, като в по-голямата й част я е възприел. Съдът обаче е изтъкнал, че е останал неизяснен въпросът как С. се е афиширал пред С., когато през мес. април 2015г. са се срещнА. в 5 гр.Сърница и са договорили доставката на трупи – дА. като управител/съдружник, респ. собственик на капитала на „Алтар 2001“ ЕООД или като негов пълномощник, което е от съществено значение за преценка нА.це ли е било въвеждане в заблуждение. Това съждение на първоинстанционния съд напълно се споделя от настоящата инстанция.

Прави впечатление, че разпита на С. е изключително кратък и лаконичен, като той въобще не е бил питан как се е представил пред С., когато са договаряли доставката на трупите. Последният в своите показания обаче е категоричен, че му се представил като собственик на дружеството - бъдещ доставчик. Първоинстанционният съд не е дал конкретни указания, но настоящата инстанция намира за удачно да укаже, че следва да се проведе допълнителен разпит на С. във връзка с горното обстоятелство. Такъв разпит следва да се проведе и на свидетелите Ф.Б. и А. С., които са присъствА. по време на договарянето на доставката на трупите, но не са били питани като какъв се е афиширал С.. При възникването на противоречия относно горното обстоятелство ще следва да се проведат и съответните очни ставки.