Присъда № 1 от 09.01.2023, Апелативен съд - Бургас

М О Т И В И по Присъда № 1 от 09.01.2023 г., постановена по ВНОХД № 240/2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на упълномощения защитник на подсъдимия А. С. Я. – адвокат Г. Х. от АК - ***, против Присъда № 21/23.09.2020 г., постановена по НОХД № 263/2019 г. по описа на Окръжен съд ***.

С присъдата, подсъдимият А. С. Я. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 27.12.2018 г. в гр.***, произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: 0,134 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 48,10 %, 0,034 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 0,20 %, 0,011 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 47,30 %, 0,816 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 2,10 %, 0,025 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 1,60 %, 0,186 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 51 %, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл.1 и предл.4 и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лева.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс.А. С. Я. за виновен и в това, че на 27.12.2018 г. в гр.***, без надлежно разрешително държал прекурсори: 24 мл /27,850 грама/ солна киселина, 0,145 литра /148,730 грама/ солна киселина; 0,256 литра /188,580 грама/ смес от органични разтворители толуен /толуол, метилбензол, фенил, метан/ и диетилов етер; 0,065 грама ефедрин/псевдоефедрин;

467,560 грама натриева основа; 17,830 грама натриева основа; 77,640 грама натриева основа; 4,5 мл /2,750 грама/ натриева основа; както и материали: 0,790 литра /1 229,210 грама/ фосфорна киселина; 0,027 грама червен фосфор; 0,041 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 0,40 %; 4,690 грама червен фосфор; 2,802 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 1,20 %; 2,000 грама йод; 0,360 литра /237,070 грама/ смес от органични разтворители; 0,288 литра /215,980 грама/ смес от органични разтворители, за производство на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1 и 3, вр. изр.1, ал.1, предл.4 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подс.А. С. Я. едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към общото наказание лишаване от свобода за срок от три години наказанието глоба в размер на 20 000 лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, наложено на подс.А. С. Я. с присъда № 9 от 10.05.2016 г. по НОХД № 189/2016 г. на Районен съд Раднево, което да изтърпи при първоначален строг режим и отделно от общото наказание три години лишаване от свобода по настоящото дело.

С присъдата, подс.А. С. Я. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР *** сумата от 704,39 лева, представляващи направени разноски по делото в досъдебното 1 производство, както и да заплати по сметка на ***ския окръжен съд сумата от 29,74 лева, представляващи направени разноски по делото в съдебната фаза.

С присъдата са отнети в полза на държавата веществените доказателства, предадени на Централно митническо управление с приемо-предавателен протокол № 62310 от 12.04.2019 г.

В жалбата се прави твърдение за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложените наказания.

Посочените твърдения не са подкрепени с конкретни аргументи. Такива са изложени в депозираното от упълномощения защитник писмено допълнение към въззивната жалба. Там се съдържат подробни съображения, с които защитникът аргументира релевираните срещу атакувания съдебен акт доводи. Според защитника, образувано по реда на НПК досъдебно производство няма, т.к. извършеният пред съдия разпит на св.И. И., считан за първото действие по разследването и за образуващо наказателното производство бил опорочен, тъй като не била налице изискуемата се неотложност за провеждането му. Посочва, че извършеното претърсване и изземване е в нарушение на процесуалния закон, както поради липсата на реална неотложност за тяхното осъществяване, така и поради участието в тях на две поемни лица, които се намират в служебна зависимост от МВР и са били на служба по време на извършеното процесуално-следствено действие. Оспорва становището на първия съд за допусната очевидна фактическа грешка досежно изписаната в приемо-предавателния протокол № 62310 на ЦМУ дата на изземване на процесните вещества и материали, поради което и счита, че процесните вещества и материали в действителност са били намерени и иззети на 29.11.2018 г., т.е. преди образуване на досъдебното производство и месец преди извършване на процесуално-следственото действие в процесния имот 27.12.2018 г. Така също, защитата възразява срещу дадената от окръжния съд оценка за достоверност на показанията на св.Т. Д., според които подсъдимият е изготвил на 27.12.2018 г. наркотични вещества и отивал да носи поръчка за такива в кв. „Даме Груев” с таксиметров автомобил, т.к. свидетелят не е присъствал на производство на наркотични вещества от подсъдимия, нито последният е заловен в хода на такъв производствен процес, нито в СРС-та има разговор, който да установява, че подсъдимият произвежда, предлага, пласира, разпространява наркотични вещества, нито има събрани свидетелски показания досежно подобно обстоятелство. Изразява критично отношение към несъблюдаването от страна на съда на служебното начало в наказателния процес, в резултат на което са останали неизяснени въпросите къде са се намирали останалите обитатели на процесния имот и какво е тяхното отношение към намерените в имота вещи и материали. Заявява, че в случая разследващите органи умишлено не са взели дактилоскопни следи от иззетите вещи, както и сравнителни образци от останалите обитатели на имота, като по този начин са целели да се вмени държането на всичко иззето от процесния имот на подсъдимия. Изрично подчертава, че при разпита в съдебната фаза св.И. се е отказал от досъдебните си показания, като заявил, че същите се отнасят за друго лице, което е автор на друго деяние - предмет на друго дело, като след прочитане на показанията на св.И. в първоинстанционното съдебно следствие, същият изрично е отрекъл да е купувал произведени от подсъдимия наркотици. Отправя критика към съда, че е придал доказателствено значение на ръкописен текст, изписан от подсъдимия в момент, когато той не е имал защитник.

Изтъква като съществен пропуск в досъдебното производство и в доказателствената дейност на съда неназначаването на психолого-психиатрична експертиза, която да 2 установи зависимостта на подсъдимия от наркотични вещества, способността му да възприема обективно случващото се, да възпроизвежда факти от действителността, да дава адекватна оценка на извършеното от него и въз основа на това да се прецени възможността му да ръководи постъпките си и да проявява умисъл. Така защитникът намира, че всичко, съдържащо се в материалите по делото, е нещо различно от досъдебно производство, един незаконосъобразен сбор от извършени действия, който не е бил изначално годен да доведе до образуване на НОХД. Характеризира действията по разследване като „процесуално безобразие”, а постановената осъдителна присъда намира за незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби, поради което моли за отмяна на атакуваната присъда и за оправдаване на подсъдимия.

Производството пред настоящата инстанция е трето по ред.

При предходните две въззивни производства, апелативният съд със свои решения е потвърдил първоинстнационната присъда на ОС *** изцяло. Висшата юрисдикция по наказателни дела е постановила две решения - Решение № 60237/29.12.2021 г. по н.д. № 896/2021 г. и Решение № 50139/09.11.2022 г. по к.н.д. № 559/2022 г., II н.о., като с тях е отменила въззивните решения на Апелативен съд Бургас. С първото отменително решение на ВКС са дадени задължителни указания за нова внимателна преценка годността на Протокола за претърсване и изземване и на показанията на разпитания по делото свидетел И. И., за което и да бъдат събрани доказателства за съдимостта му, както и да се обсъдят и преценят всички онези доказателства, които биха могли да установят връзката между намерените и изследваните от химическата експертиза вещества и материали. Във второто отменително решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да изключи от годната за ценене доказателствена съвкупност протокола за претърсване и изземване на наркотичните вещества в жилището на подсъдимия, като намери възможен алтернативен доказателствен път за евентуално установяване на дължими съставомерни факти. Във второто решение, ВКС посочва също, че на документално ниво указанието, дадено от първия касационен състав да се събере информация за предишното ***е на св.И. И., която да се обсъди в контекста на дадените от него показания, е изпълнено, но изразява резерви относно правилността на събраната информация на фона на зададените в първото отменително решение обстоятелства, за които е била необходима. Така също, указанията са за отговор от съда на релевантни за изготвяне на въззивен акт въпроси, включително предвид въздигнатите пред него относими доводи по жалбата.

В съдебно заседание пред апелативния съд представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище, че съдебният акт е правилен, законосъобразен и справедлив както по отношение на дължимото към фактите и правото, така и при отмерване на наказанието на подсъдимия така, че да съответства на целите поставени с чл.36 от НК, поради което моли за неговото потвърждаване.

Намира въззивната жалба и допълнението към нея за неоснователни. Счита, че мотивите на Окръжен съд - *** са съответни на осъдителния диспозитив и в пълен обем дават отговор на въпроса, защо съдът е признал за виновен подсъдимия Я. по повдигнатите му обвинения по чл.354а НК, като е направил обективен и обоснован правен извод относно обективната и субективна съставомерност на деянията на подсъдимия. Преценява, че на досъдебното производство и в съдебната фаза не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че 3 изключването от доказателствената съвкупност на Протокола за претърсване и изземване от 27.12.2018 г., което е в изпълнение на задължителните указания на ВКС, не води до промяна в крайния извод за виновност на подсъдимия в извършване на вменените му във вина престъпни деяния, т.к. останалите събрани и проверени по делото доказателства са достатъчни и годни да докажат обвинението в пълнота.

Преценя, че не са налице основания за проява на допълнително снизхождение от настоящия съдебен състав при индивидуализация на наказанията, които и така са определени в минималния предвиден в закона размер за извършените от подсъдимия престъпления. Като заключава, че обжалваната осъдителна присъда е обоснована и законосъобразна, а наложените с нея наказания са определени при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства и в рамките на предвидените минимуми, предлага да се потвърди изцяло атакувания съдебен акт.

Защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли съда да я уважи по изложените в нея и в писменото допълнение съображения. Твърди, че събраните по делото доказателства, включително и гласните такива, събрани в съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, не доказват подсъдимият да е държал, произвел и разпространил наркотично вещество.

Счита, че при изключване в изпълнение на задължителните указания на ВКС, от доказателствената съвкупност на протокола за претърсване и изземване, обвинителната теза е разколебана и това не е преодоляно и чрез разпита на свидетелите П. и С. пред въззивния съд. По отношение на приобщената справка за съдимост на св.И., както и на протокола от съдебното заседание по НОХД № 41/2019 г. на ОС *** заявява, че по делото на ОС *** свидетелят е бил с мярка за неотклонение задържане под стража за периода от 06.07.2018 г. до 02.12.2018 г., т.е. към момента /29.11.2018 г./, в който същият е давал показанията си пред съдия по настоящото село, този свидетел е бил с ограничено право на свободно придвижване. Видно от представения протокол по НОХД № 41/2019 г. на ОС *** било, че на 29.11.2018 г., св.И. е свидетелствал пред съдия в присъствието на наблюдаващ прокурор Пл. С., който прокурор е наблюдаващ прокурор както по посоченото дело номер 41/2019 г. на ОС ***, така и по настоящото наказателно производство. Установявало се също и, че след разпита на свидетеля И. И. прокурорът е сключил споразумение с него. Всичко това, според защитата предполага основание за недостоверност на показанията на свид.И., които са кредитирани от първоинстанционния съд. Моли съда при проверка годността на показанията на св.И., дадени от него на 29.11.2018 г. в хода на досъдебното производство пред съдия, да бъде взето предвид Решение по дело С 348/2021 г. на СЕС, в което е решен въпросът относно съответствието на чл.8, ал.1 и чл.6, ал.1 от Директива 2016/343 и чл.47, ал.2 от Хартата за основните права на ЕС, с текста на чл.281 от НПК на Република България, като в резултат тези показания да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. В продължение защитата намира, че липсват преки и косвени доказателства установяващи подсъдимият да е упражнявал фактическа власт върху наркотика намерен в дома му с адрес гр.***, ул.”Х. М.” № *, тъй като не е установено кога е внесен, нито дали е произведен там, още по-малко от кого. Навежда довод, че не е установено дали процесният имот е ползван разделно и дали другите живущи в имота към датата на извършване на претърсването и изземването, имат отношение към намерените предмети намиращи се в различни вещи и в различни стаи. Изразява становище, че не са събрани фактически данни доказващи и специалната цел за разпространение. В тази връзка моли въззивният съд да отмени обжалваната присъдата.

Разпечатката съдържа 21 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da748bd5-4ede-48c5-acc0-7613ec33e520