Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 340 от 07.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 403/2022
Вид
Протокол № 340
Подписан
07.10.2022
В сила
07.10.2022
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Емил Любомиров Митев, Станислав Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 340 гр. Пловдив, 06.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Емил Люб. Митев

Станислав П. Георгиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора Д. Анг. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20225000600403 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Н. М. се явява лично и с адв. К. К. и с адв. М. , с пълномощно по делото.

Адв. М.: Представям пълномощно.

За Апелативна прокуратура - П.се явява прокурор Д. А..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв М.: Да се даде ход на делото

Адв. К.: Моля да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.

Обвиняемият М.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане частния протест на Окръжна прокуратура – гр. П.срещу определението на Окръжен съд – гр. П. постановено по ЧНД № 1782/2022 г. по описа на същия съд, с 1 което е оставено без уважение искането на Окръжна прокуратура – П.за вземане на мярка за неотклонение по отношение на Д. Н. М..

Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на М..

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Поддържам протеста. Нямам искания по доказателствата.

Не правя отводи.

Адв. К.: Оспорвам протеста. Не правим отвод. Аз лично нямам доказателствени искания.

Адв М.: Нямам искания за отводи, почитаеми съдии. Желаем да представим медицински документи, свързани с налични тежки хронични заболявания на нашия доверител. Моля да ги приемете и приобщите за нуждите на въззивното частно производство. Същите регистрират две тежки хронични заболявания - епилепсия и сърдечносъдово заболяване. Нямаме други искания.

Обвиняемият М.: Нямам отводи. Да се приемат представените от адв.

М. писмени доказателства. Нямам други искания.

Адв. К.: Да се приемат представените от колегата М. доказателства.

Нямам други искания.

Прокурорът: Да се приемат така представените от адв. М. писмени доказателства. Не възразявам.

Съдът, след съвещание, намира, че представените от защитата на обвиняемия М. медицински документи, касаещи здравословния статус на същия, са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА амбулаторни листове, лист за преглед на пациент и епикризи относно Д. Н. М., както и приложените към частния протест документи.

С оглед заявеното от страните, съдът намира, че делото за изяснено от 2 фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, поддържам протеста, подаден от страна на Окръжна прокуратура – П.срещу определението по ЧНД № 1782/22 г. на Окръжен съд - П. с което е оставено без уважение искането на Окръжна прокуратура - П.досежно вземане на най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на обвиняемия М..

В протеста подробно и обстоятелствено прокурорът от Окръжна прокуратура - П.е изложил съображенията си досежно незаконосъобразността и необосноваността на атакувания съдебен акт. Същите са изключително обстоятелствени, поради което не считам, че следва да ги преповтарям, като се присъединявам изцяло към същите, като следва да се посочи, че сериозен порок в протестираното определение е липсата на мотиви и то на конкретни такива защо Окръжен съд - П.е приел, че в конкретния случай не е налице хипотезата на бързина, обективност, всестранност и пълнота, както и защо не са налице основанията на чл. 195 ал. 2 и 3 НПК.

В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд съвсем превратно и без да държи сметка за конкретиката по настоящото производство, е интерпретирал приложното поле на нормите на чл. 195 ал. 2 и 3 от НПК. Безспорно е, че към момента на образуването на досъдебното производство по реда на чл. 212 ал. 2 НПК на 02.08.2022 г., за престъпление по чл. 354 ал 1 НК, за престъпление, което е извършено в гр. П., местна и родово компетентна се явява Окръжна прокуратура – П., поради което и пред прокурора от Окръжна прокуратура - П. въобще не е била налице необхоД.стта да се съобразява с изключенията от местната подсъдност, които са визирани в хипотезата на чл. 195 ал. 2 и 3 НПК.

Необяснимо е, също така, че в определението си първоинстанционният съд не е изложил каквито и да било съображения защо приема, че още към момента на образуване на производството, а именно на 02.08.2022 г., наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура – П. е следвало да съобрази действията си с разпоредбите на чл. 195 ал.2 и 3 НПК.

Доказателствата за извършване на продължаваното престъпление, което е 3 довършено в района на П., според повдигнатото обвинение по делото спрямо М., сочат, че това деяние е извършено на 14.09.2022 г. и същите са станали достояние на прокурора в един много по-късен момент, а именно непосредствено преди задържането на обвиняемия М., но дори и към този момент, с оглед получената оперативна информация, касаеща наличието на уговорка за доставяне на синтетичен хашиш в района на гр. П., поради което се е пристъпило съответно към задържането на обвиняемия М., няма категоричен извод за промяна на местната подсъдност и към този момент.

Законодателят в разпоредбата по чл. 195 ал. 2 и 3 от НПК е дал широки възможности, съобразени със задачите и целите на наказателния процес за избор на район и наблюдаваща прокуратура по дадено досъдебно производство. Няма такива строги рамки, които са разписани в закона в тая насока, нарушаването на които да влече опорочаването на процесуалните действия по делото, както е възприел първоинстанционният съд, приемайки, че, едва ли не, действията по повдигане и привличането на обвиняемия и неговият разпит, са невалидни и извършени от некомпетентен орган.

С повдигането и предявяването на обвинението и разпит на обвиняемия М. под надзора на Окръжна прокуратура – П. не са били ограничени неговите права да се защитава още в тази фаза на наказателния процес и следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7 от НК – съдебното производство има централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има единствено подготвителен характер в наказателното производство.

Също така, следва да се отчете и трайната практика на ВКС – тази по нак. дело № 1117/2012 г., където е посочено, че в процесуалния закон не съществува забрана съд да се произнесе по обвинителен акт, изготвен от прокурор от друг съдебен район, тъй като именно хипотезата на чл. 42, ал.1 от НК се явява естествено произнасяне по такъв акт, именно поради промяна подсъдността по делото. Законодателят не случайно е предвидил, че при прекратяването на съдебното производство делото се изпраща на съответния прокурор, единствено в хипотезата на нарушена родова подсъдност, а не и когато е нарушена местната подсъдност. С оглед на изложените съображения, уважаеми съдии, моля да приемете, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано, имайки предвид изтъкнатите доводи в протеста на прокурора от Окръжна прокуратура – П. към които се 4 придържам изцяло.

Отделно от това, считам, че в конкретния случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК досежно задържането на обвиняемия М., а именно, че същият е процесуално ангажиран за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. На второ място, от събраните в рамките на досъдебното производство множество писмени, гласни и веществени доказателства и формираната въз основа на тях доказателствена съвкупност се съдържат данни, които са в такова качество, които да обосновават във висока степен, че обвиняемия М. е извършителят на деянието по настоящото дело.

Отделно от това, считам, че с оглед обремененото съдебно минало на М., а именно, че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно негово осъждане, отново за синтетични наркотици, считам, че съществува реална опасност, при положение че спрямо същия не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, същият да извърши и друго престъпление. Считам, че е налице и реална опасност от укриването на обвиняемия, при положение че не му бъде определена най-тежката мярка за неотклонение, а именно Задържане под стража.

С оглед на изложеното, моля да отмените определението на Окръжен съд - П.и да вземете най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража по отношение на обвиняемия Д. Н. М..

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии! Вярно, че не е правен принцип, но е житейски постулат, че най-лесно е да се прехвърля проблемът от болната на здравата глава.

Като се запознавах с протеста, с материалите по делото пред първоинстанционния съд, успях да се запозная със същите за 2 минути в съдебната зала. Но за настоящата инстанция успях да се запозная подробно с материалите и като изхождам от съображенията, които са изложени в протеста, съзирам, че по принцип прокуратурата отразява собствените си процесуални грешки, които е допуснала, и които се опитва да прехвърли на друга институция. Вярно те, като институция, поне в П., са направили необхоД.то да изготвят постановление за задържане за 72 часа, за да бъде санирано, според мен, незаконното задържане от 24 часа на нашия подзащитен, извършено в П..

5

Аз ще следвам структурата на протеста и ще анализирам така, както са изложени съображенията. На нас е добре ясно какво представлява бързината, обективността и т.н., дори от монографията на проф. Чинова, дори от поголемия доайен Стефан Павлов, но когато е четена тази монография, като че ли е пропуснато да се прочетат и някои други съображения относно бързината. Че тя не може да бъде за сметка на обективността и за сметка на законосъобразността. А точно тези моменти се изпускат от прокуратурата и в днешното съдебно заседание очаквах, с оглед по-високата степен на институцията, по-коректен и по-обективен анализ на това, което са извършили и на това, което не са извършили прокурорите преди това. В протеста на стр. 2 е посочено кога е образувано ДП. По-нататък прокурорът започва да навежда съждения на основните доказателствени средства. „Не на последно място следва да се посочи, че паралелно с процесуалната дейност на ОД на МВР, са били експлоатирани и негласни оперативно-технически мероприятия по отношение на лицето“.

Аз съм пропуснал да си отбележа или да прочета в НПК кога оперативно-техническите мероприятия са станали доказателства по НПК.

Това са мероприятия на органите на полицията, не са мероприятия, нито доказателствени средства, нито доказателства по НПК. За нас е добре известно какво е казано в НПК за това какво представляват доказателствата и какво представляват доказателствените средства и начините за тяхното събиране и приобщаване.

По-надолу, че на полицията е било известно, че нашият подзащитен извършва дейността си конспиративно, без пряка връзка, въз основа на събраните доказателства, тъй като била засечена уговорка на обвиняемия М., че на 28 септември т.г. той щял да достави поредната пратка, тогава, когато е задържането му. Къде, кой и как направи тази засечка на обвиняемия, ако не става тук въпрос за нерегламентирано подслушване на телефонни разговори?

И това е част от оперативно-издирвателните мероприятия, но тогава, когато те са в рамките на закона, в рамките на разрешителния режим, а не в рамките на дейността на полицията, които те след това се опитват да представят и да убедят съда в тяхната законосъобразност.

По-нататък на стр. 3 в протеста са изложени общи съждения, които са валидни за всяко ДП, че в процесуален план е направено всичко необхоД. и 6 т.н., за да може във втория абзац от тази страница да се направи от прокурора една самооценка на дейността на прокуратурата, а именно, че са били налице условията за приложение на чл. 195 ал. 2 и ал. 3, тъй като са пристъпили към т.н. от практиците полицаи и прокурори „реализация“. Действията всякога се явяват бързи и неотложни. На мен и това не ми е известно - кога реализацията представлява бърз и неотложен случай.