Решение № 769 от 08.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100511534 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20140521/16.06.2021 г. по гр. д. № 20469/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Е.“ ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М.Н. З. дължи на ищеца сума в размер 128,54 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 06.2016 г. до м. 05.2017 г., доставена в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. *******, аб. № 263420, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 28.06.2018 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 42916/2018 г. по описа на СГС, 150 състав, както и че СТ. Н. Б. дължи сумата от 777,53 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2014 г. до м. 05.2017 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб.

№ 263420, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 28.06.2018 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 42916/2018 г. по описа на СГС, 150 състав, като исковете са отхвърлени по отношение на претендираните суми за главници и мораторни лихви.

1

Против решението в частта, с която е уважен предявения иск е подадена въззивна жалба вх. № 25117558/13.07.2021 г. от СТ. Н. Б., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а в мотивационната част съдът не бил обсъдил обстоятелства, които са били от съществено значение за делото и не е достигнал до правни изводи, базирани на тези обстоятелства. Посочва, че по делото не било установено, че между страните е възникнала облигационна връзка, тъй като не било установено, че ответникът Б. има връзка с имота. Освен това, поддържа, че неправилно било прието, че ответниците не били предоставили достъп до имота за отчитане на измервателните уреди, като твърди, че представените по делото констативни протоколи не съответствали на изискванията, регламентирани в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, тъй като протоколът не бил подписан от представител на етажната собственост. Те били подписани от лица, които не се установява да имат връзка с процесния имот. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен по отношение на ответника СТ. Н.

Б..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25129761/16.08.2021 г., подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 20469/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против М.Н. З. и С.Н. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 42916/2018 г. по описа на СРС, 150 състав.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 263420. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се 2 регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.

Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо тях. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата фактура като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ E.“ ООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 263420. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2014-м. 04.2017 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 2907,28 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 15,50 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.10.2015-14.06.2018 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на 513,54 лева и 3,76 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 15.10.2015-14.06.2018 г. Твърди, че по гр.д. № 42916/2018 г. по описа на СРС, 150 състав е издадена заповед за изпълнение, като всеки от ответниците дължал по 4/18 от общите суми. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК не постъпил отговор от ответника СТ. Н. Б.. В становище вх. № 25057321/31.03.2021 г. ответникът е заявил, че оспорва предявения иск като са изложени твърдения, че между страните не съществува облигационно правоотношение, оспорва дължимостта на обезщетение за забавено плащане, оспорва, че средствата за търговско измерване са преминали през метрологична проверка. Моли предявеният иск за бъде отхвърлен по отношение на него. Претендира направени разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 42916/2018 г. по описа на СРС, 150 състав. По заявление от 28.06.2018 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на СТ.

Н. Б., П.Д. Б.а, М.Н. З. и Е.С.В. да заплатят разделно, съответно 4/18, 1/18, 4/18 и 9/18, на кредитора сумата от 6541,37 лева, представляваща цена на доставена от 3 дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 – до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1155,46 лева за периода от 15.10.2015 г. – 14.06.2018 г., сумата от 34,88 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 – до 30.04.2017 г. и сумата от 8,47 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.10.2015 г. до 14.06.2018 г. и направените разноски.

Препис от заповедта е връчен на ответника на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза от които се установява следното:

Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които са дължими след издаване на изравнителните сметки.

Установява се от представения Договор за доброволна делба от 23.05.2018 г. СТ.

Н. Б. е удостоверил с подписа си, че към тази дата е притежавал 4/18 идеални части от недвижим имот – апартамент № 9, в гр. София, ж.к. ******* в качеството си на наследник на Н. С. Б., починал на 22.01.1994 г.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено 4 заключение на съдебно -техническа експертиза, от което се установява, че абонатната станция захранва целия блок, като общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като от отчетеното количество се приспадат технологични разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, а остатъкът топлинна енергия се разпределя между потребителите за отопление (имот, сградна инсталация) и БТВ. Вещото лице установява, че в процесните периоди не е осигуряван достъп за отчитане на уредите в имота, за което са съставени протоколи. За тези периоди била изчислена служебно топлинна енергия за отопление на три броя радиатори на база инсталирана мощност на отоплителните тела умножени по максималния специфичен разход за отопление. Установява се, че сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в Наредба № 16-334/2007 г. върху пълната отопляема кубатура 173 куб.м., съгласно акт за определяне на кубатурата, представен на вещото лице. За процесния период нямало изчислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите на стълбището били демонтирани на 28.09.1999 г. Поради неосигуерния достъп до имота за процесния период била изчислена топлинна енергия за БГВ на база 6 броя потребители при служебно определен разход 140 литра на денонощие за един потребител, като броя потребители бил по сведение на етажната собственост. Не била изчислявана и такса мощност.