Решение № 33 от 02.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.а

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина И.а Касационно търговско дело № 20258002900577 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, чрез юрисконсулт В. Й., обжалва решение № 604 от 14.11.2024 г. по в.гр.д. № 731/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което, след отмяна на решение № 103 от 01.07.2024 г. по гр.д. № 12/2024 г. на Районен съд – Свищов, е признато за установено по предявените искове от страна на К. А. Г. и С. С. Р. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, че К. А. Г. и С. С. Р. не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството им на солидарни длъжници: сумата 6 737,87 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ юридически факт Договор № 26/29.06.2007 г. за банков кредит, Анекс № 1/22.06.2009 г., Анекс №2/12.02.2010 г. и Анекс № 3/08.03.2010 г.; сумата 893,69лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода: 06.12.2010г. 12.01.2012г.; сумата 361,90лв. - наказателна лихва за просрочие, начислена за периода: 05.01.2011г.-19.02.2012г.; сумата 411,05 лв. - лихва, дължима съгласно чл.2.4 вр. чл.1 б.„в“ и б.„г“ от Анекс № 3/08.03.2010 г., начислена за периода 15.12.2009 г. до 08.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.02.2012 г. до пълното изплащане на задължението по вземането; сумата 168,09 лв. - разноски по делото за държавна такса, сумата 393,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, които суми са признати с изпълнителен лист от 22.02.2012г., 1 издаден въз основа на Заповед № 60/21.02.2012г. за изпълнение по ч.гр.д.

№109/2012г. на Районен съд - Свищов, поради изтекла погасителна давност.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 , пр. 1 от ГПК – нарушение на материалния закон относно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Излага подробни съображения за приложение на нормата съгласно задължителната практика на ВКС. Също така твърди, че неправилно е приложен и ЗМДПИП (ДВ бр. 44 от 14.05.2020 г.), като давността по силата на закона била спряна, което не било отчетено от въззивния съд. На основание чл. 13 от този закон, сроковете започвали да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. от 21.05.2020 г. Твърди неправилно приложение на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД относно изводите за липса на прекъсване на давност. Излага съображения, че в случая относно вземанията е приложима петгодишната давност, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Давността не тече докато трае съдебният процес, като с предявяване на отрицателния установителен иск давността спира. Позоваването на давността от длъжника, следвало да се прецени като неоснователно.

Излага съображения за съществени процесуални нарушения на въззивното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.

Съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото за прекъсване на давността с оглед отправените писмени изявления за извършване на изпълнителни действия чрез посочване на определен изпълнителен способ.

Посочва подадените молби по изпълнителното дело на 21.09.2020 г., 13.07.2022 г., 14.10.2022 г. от името на взискателя с посочване на изпълнителни способи. Въззивният съд, ако би бил обсъдил тези доказателства, би стигнал до извод за прекъсване на давността и начало на нова давност.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответниците по касационната жалба К. А. Г. и С. С. Р. чрез адв. Г. Г. в подадения отговор оспорват касационната жалба. Излагат съображения по същество, като оспорват твърдението, че с подаването на молба за образуване на изпълнителното производство е поискано и налагане на запор върху банкови сметки и движими вещи. С тази молба се искала единствено справка за банкови сметки. Описът и оценката на движими вещи никога не се били състояли, защото взискателят не оказал необходимото съдействие, нямало внесени такси и депозит за вещо лице. Формално било искането и не бил посочен адрес за местонахождение на движимите вещите. Счита, че тълкуването на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД недвусмислено предписвало, че с „предприемане и извършване“ на действия за принудително изпълнение се прекъсвал давностният срок. Моли да се отхвърли касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по 2 заявление на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е било образувано на 21.02.2012 г. ч.гр.д. № 109/2012г. на Районен съд - Свищов, като в полза на заявителя била издадена Заповед № 60/21.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която ЕТ „С. Р.“ и К.

А. Г. са задължени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 6 737,87лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ юридически факт Договор № 26/29.06.2007 г. за банков кредит, Анекс № 1/22.06.2009 г., Анекс № 2/12.02.2010 г. и Анекс № 3/08.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.02.2012 г. до пълното изплащане на задължението по вземането; сумата 893,69 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода: 06.12.2010 г. - 12.01.2012 г.; сумата 361,90лв.наказателна лихва за просрочие, начислена за периода: 05.01.2011 г.19.02.2012 г.; сумата 411,05 лв. - лихва, дължима съгласно чл.2.4 във вр. с чл.1 б.„в“ и б.“г“ от Анекс № 3/08.03.2010 г., начислена за периода: 15.12.2009 г. 08.03.2010 г.; сумата 168,09 лв. - разноски по делото за държавна такса; сумата 393,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На 22.02.2012 г. въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист, с който длъжниците са били осъдени да заплатят на заявителя посочените суми. Въз основа на описания изпълнителен лист, както и въз основа на друг изпълнителен лист, издаден на основание Заповед № 79/24.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 110/2012 г. на Районен съд – Свищов (последният не е бил предмет на процесния спор), „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД подала на 16.03.2012г. до ЧСИ Дияна Колева с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците К. А.

Г. и ЕТ „С. Р.“ и с искания за извършване на справки и били посочени изпълнителни способи - запори и възбрани на всяко открито имущество на длъжниците, в резултат на извършените справки. По образуваното изп.дело № 330/2012 г. ЧСИ Дияна Колева изпратила до длъжниците покана за доброволно изпълнение, като едновременно с това е предприела и действия по принудително изпълнение - на 10.10.2012 г. наложила възбрана (вписана на 13.11.2012 г.) върху недвижим имот в гр.Свищов - 5/6 ид.части от правото на собственост върху недвижими имоти с кадастрални идентификатори:

***, ***, ***, ***, собственост на К. А. Г.; на 26.12.2012 г. наложила запор на банковите сметки на длъжника ЕТ „С. Р.“ и на трудовите възнаграждения на С. С. Р..

Подробно са отразени извършваните от взискателя изпълнителни действия – на 17.01.2014 г. искане за справка за трудовите договори и налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което искане било уважено и на 29.01.2014 г. бил наложен запор. Отново на 15.01.2016 г. искане за запор върху трудовите възнаграждения след справка и наложен запор върху трудови възнаграждения.

Установено е, че вземането на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД било прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) 3 от 15.11.2016 г. и Договор от 26.07.2017 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като на 30.10.2017 г., на основание чл. 429 от ГПК, бил конституиран взискател. С Постановление от 16.10.2018 г. производството по делото е прекратено.

Прието е, че е неоснователен доводът, че е налице прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК спрямо Г., тъй като имало бездействие на взискателя в периода 13.11.2012 г.13.11.2014 г. Взискателят не бил поискал и съответно от ЧСИ не били предприемани и извършвани изпълнителни действия, се явявали неоснователни. Прието е, че когато изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК новата давност за вземането започвала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. За приложението на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК бил необходим обективният факт на бездействие на взискателя, изразяващ се в непоискване в продължение на две години съдебният изпълнител да извърши някакви изпълнителни действия върху конкретни обекти/предмети на имуществени права на длъжника - чл.426, ал.2 от ГПК.

Посочени са извършените изпълнителни действия по изп.д. 330/12 г., на ЧСИ Дияна Колева, като били наложени запори на 26.12.2012 г. върху банковите сметки на С. Р. в „Уникредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк България“ АД. След направена справка за трудовите договори бил наложен запор върху трудово възнаграждение до работодателя , получено на 20.02.2014 г. Прието е, че липсва перемпция по отношение на единия солидарен длъжник Г.. Съдът е приел, че липсва прекратяване по право на изп.д. 330/12 г., като давността за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г.

С резолюция от 18.01.2016 г. съдия-изпълнител бил извършил проучване на трудовите договори на длъжниците. След прекратяване на производството по изп.д. 330/12 г. на ЧСИ с Постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Установено е, че на 09.01.2019 г., на основание молба от 08.01.2019 г., на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с приложен към молбата изпълнителен лист от 22.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. 109/12 г. РС-гр. Свищов, ЧСИ Дияна Колева е образувала ново изпълнително дело № 6/2019 г., срещу солидарните длъжници ЕТ„С. Р.“ и К. А. Г.. В молбата били обективирани искания на взискателя за извършване на справки за наличие на трудови договори на К. Г. и наличие на данни в БНБ за банкови сметки и сейфове на името на ЕТ „С. Р.“ и изпълнителни действия - опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжниците. Установено е, че по делото не били налице данни, от които да е видно, че ЧСИ предприел действия по опис и оценка на движими вещи след подадената молба. На 21.09.2020 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД било направило искане за налагане на запор на банкови сметки.

След прекратяване на производството по изп. д. № 330/2012 г. на ЧСИ Дияна Колева с Постановление от 22.10.2018 г. на ЧСИ, на основания чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, впоследствие, на 09.01.2019 г. било образувано 4 изпълнително дело № 6/2019г. по описа на ЧСИ Диана Колева по молба с вх.

№ 129/08.01.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 109/2012 г. на РС - Свищов, срещу солидарните длъжници ЕТ „С. Р.“ и К. А. Г., ведно с приложения за извършената цесия. Установено е, че в молбата са направени искания на взискателя за извършване на справки за наличие на трудови договори на К. Г. и наличие на банкови сметки на името на ЕТ „С. Р.“ и изпълнителни действия - опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжниците, в БНБ за наличието на банкови сметки и сейфове. Не били налице данни, от които да е видно, че ЧСИ е предприел действия по опис и оценка на движими вещи след подадената молба. Следващите действия в рамките на поискан изпълнителен способ от ЧСИ били във връзка с искане от 21.09.2020 г. от взискателя за налагане на запор на банкови сметки.

Въззивният съд е приел, че съгласно тълкуването, изразено в т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, посоченото изпълнително действие образуване на изпълнително дело не е изпълнително действие и не прекъсва давността наред с образуването на изпълнително дело, също и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.