Определение № 16837 от 30.06.2016, Софийски градски съд

Р

А З П

О Р Е

Ж Д А

Н Е

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в закритото заседа-ние на тридесети юни през 2016 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНОВА при секретаря ……………… и в присъствието на прокурора …….………… като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7 865 по описа на 2016 г. и за да се произнесе взе пред-вид следното:

С подадената искова молба ищецът се стреми да ангажира гражданската отгово-рност на ответника за действията му като съдия във Върховен касационен съд на Репуб-лика България, Наказателно отделение, във връзка със заеманата от него длъжност и из-пълнението на служебните му задължения в това му качество.

С разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България /КРБ/ е рег-ламентирана материята относно функционалния имунитет на магистратите, като в съ-щата е предвидено, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дей-ствия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпле-ние от общ характер, каквито твърдения нито се навеждат, нито се представят доказа-телства. Гражданската неотговорност по чл.132, ал.1 КРБ при липсата на влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер, прави ответникът процесуално ненадлежна страна да отговоря по предявената срещу него претенция, а липсата на про-цесуална легитимация на ответната страна по нея е абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. В т.см. е и константната съдебна практика, обективирана в определение № 502/01.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 414/2009 г. на ВКС, І ГО; определение № 100/05.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 2308/2008 г. на ВКС, II ГО; опре-деление № 668/02.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 634/2009 г. на ВКС, III ГО; определение № 726/28. 12.2009 г. по ч.гр.д.№ 343/2009 г. по описа на ВКС, ІV ГО; определение № 307/18.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 324/2010 г. на ВКС, III ГО; определение № 146/17.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 40/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 348/06.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 433/2010 г. на ВКС, IV ГО; определение № 569/27.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 516/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 271/10.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 176/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 501/16.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 455/2012 г. на ВКС, ІІ ГО; определение № 395/09.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 2319/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 731/10.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 4 623/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 586/23.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 5 525/2014 г. на ВКС, І ГО и мн.други.

По изложените съображения СГС, І

ГО, 11 състав приема, че предявеният от ищеца иск е процесуално недопустим, поради което на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното, Съдът

Р

А З П О

Р Е

Д И:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Е.Д.М. с вх.№ 86 439/24.06.2016 г. и

ПРЕКРАТЯВА висящността на производството по гр.д.№ 7 865/2016 г. по описа на СГС, І-во ГО, 11 състав, образувано по нея.

Разпореждането може да се обжалва пред САС с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: