Решение № 546 от 17.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 553/2023
- Вид
- Решение № 546
- Подписан
- 17.10.2023
- В сила
- 17.10.2023
- Състав
- Радка Цариградска, Ангелина Богданова, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 546 гр. Велико Търново, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радка Цариградска
Членове:
Явор Данаилов
Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500553 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно фирмено наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощник – адв. В. Г. - САК, срещу Решение № 53/27.04.2023 г. по гр. дело № ***/2022 г. на Районен съд - С. в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството срещу С. В. С. иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 310.46 лв., от която 172.38 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г., изменен с допълнителни споразумения от 03.07.2018 г. и 23.11.2018 г. за мобилен номер ***, договор за мобилни услуги от 24.10.2019 г. за мобилен номер ***, и 138,08 лв. – неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на предоставеното му мобилно устройство въз основа на Допълнително споразумение от 23.11.2018 г. и договор за лизинг от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 448 за изпълнение на парично задължение по чл.
1
410 от ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС – С..
Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага, че с исковата молба е представена покана за плащане с посочен общ размер на неплатените задължения и срок за изпълнение. Сочи, че ответникът е уведомен, че след изтичане на срока договорите за мобилни услуги и лизинг ще бъдат предсрочно прекратени и че ще бъдат начислени неустойки. Навежда доводи, че ищецът е положил необходимата грижа да сведе до знанието на ответника писменото предупреждение по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че е обективирал в писмена форма волеизявлението на кредитора за разваляне на договора и че същото е достигнало до своя адресат, поради което счита, че е породило своето действие. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се признае, че ответникът дължи процесната сума, а именно 310,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Претендира разноските по делото. В условията на евентуалност релевира възражение относно размера на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез адв. С. Г., в който заема становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди пъроинстанционният съдебен акт в тази му част.
Великотърновският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и възраженията на насрещната страна по нея, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част и допустимо. В останалата част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето си по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материалноправните норми, както и до проверка относно правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
За да отхвърли иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.
92 от ЗЗД, с който ищецът иска да се приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 310.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и продадено мобилно устройство, първоинстанционният съд е 2 приел, че по делото остава недоказано операторът надлежно да е упражнил правото си за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги, поради което не е възникнало в полза на ищеца вземане за неустойка в претендирания размер.
Въззивният съд намира, че по делото не е спорно, но и се установява от събраните по делото доказателства наличието на облигационна връзка между страните по силата на сключени договор за мобилни услуги от 23.11.2020 г. за срок от 24 месеца и избран тарифен план Тотал 36,99 лв., договор за мобилни услуги от 24.10.2019 г. с абонаментна програма Тотал+ 15,99 лв. с предоставено по договор за лизинг мобилно устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black с отстъпка в стандартната цена в размер на 334,14 лв.
Установява се, че дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парично вземане за сумата от 385,29 лв., от която 91,63 лв – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 75,80 лв – незаплатени лизингови вноски, 217,86 лв – дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, въз основа на което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № ***/2021 г. по описа на РС – С.. Длъжникът не бил намерен на своя адрес и заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след което заповедният съд указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване вземането си. В законоустановения срок заявителят подал настоящата искова молба.
Установителната искова претенция е допустима. Заявена е в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице – заявителят в заповедното производство, за установяване съществуване на вземане по издадена заповед по чл. 410 ГПК. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство.
Неизпълнението на договорните задължения на ответника е породила правото на оператора за едностранно прекратяване на договорната връзка на основание чл. 19б от ОУ и да претендира уговорената неустойка за предсрочно прекратяване – стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на договора, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в допълнение към така определената неустойка и част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно за недействителността на клаузите за неустойка 3 поради нарушаване на добрите нрави и без да е релевирано възражение от страната, а случая такова е и изрично наведено с отговора на въззивната жалба. Накърняване на добрите нрави е налице, когато са нарушени принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските отношения, на предотвратяване на неоснователното обогатяване.
Неустоечната клауза ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая с допълнителното споразумение от 23.11.2018 г. уговорената в договора за мобилни услуги клауза за неустойка за предсрочното му прекратяване е преддоговорена, като съгласно р. IV т. 2 нейният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси. Уговорена по този начин отговорността на потребителя при предсрочно прекратяване на договора не съвпада с обема на главното му задължение по него. Същият не дължи всички абонаментни такси за първоначално предвидения срок, а отговорността му е ограничена до трикратния им размер.
Така уговорена неустойката не нарушава принципите на добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Вярно е, че мобилният оператор след предсрочното прекратяване на договора може да възстанови възможността си да предоставя мобилни услуги на други клиенти с освободения мобилен номер, но това не значи, че не търпи загуби от прекъсване на конкретната договорна връзка. Същият губи стойността на уговорената по нея авансово платима абонаментна услуга за неопределен период, а евентуалното обвързване с друг клиент може да е при по-неизгодни условия. Нещо повече, уговорена по този начин неустойката разкрива типичната си санкционна функция, която като форма на компенсация за вреди е допустимо да е по – голяма по размер от действителните такива. По този начин същата ще представлява санкция за недобросъвестното отпадане на договорната връзка и ще стимулира длъжника да се въздържа от неизпълнение, за да се предпази от завишена икономическа тежест.
По тези съображения, настоящият състав на ВТОС намира, че уговорената неустоечна клауза по р. IV т. 2 от допълнителното споразумение от 23.11.2018 г. не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и валидно обвързва ответника. Следователно същата може да породи действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните.
Необходимо условие за възникването й е прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок било то по инициатива на потребителя, било поради нарушение на задълженията му по индивидуалния договор. Безспорно установено е по делото, че ответникът не е плащал процесните абонаментни вноски, което представлява форма на 4 неизпълнение на задълженията му по договора. Същото на основание в чл.
19б б. "в" от ОУ дава право на мобилния оператор едностранно да прекрати договора за мобилни услуги. Доколкото не е уговорено различно, прекратяването на договора поради неизпълнение на задълженията по него се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Сключването на процесния договор в писмена форма задължава кредитора да извърши изявлението за прекратяването му в същата форма, като преди това даде подходящ срок за изпълнение. За да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то следва да достигне до ответника /арг. чл. 14, ал. 1 от ЗЗД/. Макар да се твърди това, по делото не се доказа потребителят да е узнал волята на доставчика за прекратяване действието на договора преди уговорения краен срок.Представеното удостоверение не доказва връчване на поканата, а единствено че същата е достигнала до адреса на потребителя. Нито в договора за мобилни услуги, вкл. допълнителното споразумение, нито в приложимите ОУ, страните са предвидили съобщенията между тях да се считат за връчени с достигане до адреса им. Подобно фингирано връчване, което е изключение от общите правила, предполага нарочното му уговаряне, а в случая такова липсва. Следователно, наличието на надлежно връчване на поканата предполага достигането й до адресата, каквото в случая не се доказа.