Решение № 496 от 20.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Плевен, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500598 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от ЕТ „М.Р.Д.“ - гр. Червен бряг, с ЕИК*** срещу Решение № 29/ 29. 01. 2024 г. по гр. д. № 1165/2022 г. по описа на РС- Червен бряг. Отправено е искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и бъде уважен предявеният иск след извършване на прихващане със суми по разходи по извършване на поръчката или възстановяване на закупените и монтирани от въззивника части от системата на възложителя, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна 122 Основно училище „Н.Л.“

БУЛСТАТ *** не е изразила становище по въззивната жалба.

- гр. София ,

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

С обжалваното решение районният съд е приел за установено, че договорът сключен на 09. 12. 2021 г. в гр. София за доставка и монтаж на видео контрол между въззиваемия и въззивника е развален по силата на чл. 87 ЗЗД.

С решението съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 10 884 лв. с включен ДДС и да заплати сумата от 2358, 28 лв. деловодни разноски в исковото производство.

С Решение № 138/ 07. 05. 2024 г. по гр. д. № 1165/ 2024 г. съдът е допълнил по реда на чл. 250 ГПК цитираното по- горе решение, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 465 лв. мораторна лихва върху главницата от 10 884 лв., считано от 21. 05. 2022 г. до датата на предявяване на иска 12. 12. 2022 г., както и законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска 12. 12. 2022 г. до окончателното й изплащане.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че между страните е сключен договор на 09. 12.

2021 г., съгласно който ответникът (ЕТ) се е задължил срещу заплащане да извърши доставка и монтаж на система видеоконтрол. Съдът е приел, че цялата цена по доставката и монтажа в размер на 10 884 лв. е изплатена от ищеца (училището възложител) на ответника – търговец.Поради неизпълнение от ответника между страните е сключен анекс, като срокът за изпълнение е удължен до 03. 02. 2022 г., в който срок съдът е приел, че задължението не е изпълнено. Ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си до 20. 05. 2022 г. , като ответникът е предупреден, че при неизпълнение договорът ще бъде развален и съответно сумата по стойността на договора ще следва да бъде върната. Първоинстанционният съд е приел, че по договора е започнало изпълнение от ответника, като са положени кабели и са монтирани камери, но не в посоченото количество и качество и поради недовършване на изпълнението системата за видеонаблюдение не функционира в този й вид.

2

Съдът е приел, че при изпълнение на договора ответникът е вложил материали, техника, различни от тези в офертата, че поради недовършване на системата същата е негодна за ползване и по тези причини следва да се приеме, че договорът не е изпълнен от ответника изцяло, а възражението за приспадане на стойността на вложения труд и материали е неоснователен. Въз основа на тези фактически констатации районният съд е достигнал до правния извод за разваляне на договора на основание ч. 87, ал.1 ЗЗД и ответникът следва да бъде осъден да върне изцяло авансово преведената сума по договора ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 465 ,00 лв. за периода от 21.

05. 2022 г. до датата на предявяване на иска на 12. 12. 2022 г. Съдът е приел, че следва ответникът да заплати и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска 12. 12. 2022 г. до окончателното й изплащане, както и да бъдат заплатени направените от ищеца деловодни разноски в исковото производство.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение отменено частично по следните съображения: следва да бъде

От доказателствата по делото става ясно, че за изграждането на система за видеоконтрол при ищеца ( училището) ответникът по силата на договор за изработка ( договор от 09. 12. 2021 г. назован от страните договор за услуга) се е задължил да изпълни задължението си със свои средства и труд , като страните са уговорили, че възнаграждението на изпълнителя е в размер на 9070 лв. без ДДС, а с ДДС е в размер на 10 884 лв. Между страните не се спори, че тази сума е изплатена от ищеца на ответника авансово преди изграждането на системата за видеоконтрол. Страните са уговорили приемането на услугата да се удостоверява с подписване на двустранен протокол.Към договора е приложена оферта за процесната видеосистема – влагане на материали и труд Срокът на изпълнение по договора е до 20. 12.

2021 г., удължен с анекс от 27. 01. 2022 г. с краен срок на изпълнение 03. 02.

2022 г.

Ищецът е поканил ответника на 20. 04. 2022 г. да изпълни задълженията си по договора с краен срок 10. 05. 2022 г., като ответникът е предупреден, че при неизпълнение до тази дата, че договорът ще бъде развален и следва до 20.

05. 2022 г. ответникът да върне платената сума по договора в размер на 10 884, 00 лв.Поканата е получена на 21. 04. 2022 г.

3

По делото е представен Констативен протокол от 10. 11.2022 г. за установяване на извършеното от изпълнителя по договора за изработка.

По делото е допусната съдебно- техническа експертиза, от заключението на която се установява, че сумата от 10 884, 00 лева е изплатена от ищеца на ответника на 20. 12. 2021 г. и до изготвяне на заключението не е върната от ответника на ищеца. Вещото лице е посочило, че в сградата на училището ответникът е монтирал 31 бр. камери, от които 28 са окабелени,, като с протокол от 04. 04. 20923 г. е установено, че п извършените до момента дейност и монтирано оборудване не отговарят на приложената оферта към договора. Вещото лице е изчислило, че стойността на вложените от ответника материали е в размер на 2817, 23 лв.

Въз основа на обсъдените доказателства по делото действително се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си, тъй като вложените материали не отговарят на представената оферта към договора и не са монтирани и не са окабелени всички камери. По тези причини съдът приема, че договорът за изработка между страните е развален на основание чл.

87, ал.1 ЗЗД, поради което в тази част съдът приема, че решението е законосъобразно.

Независимо от това при връщането на сумата от ответника на ищеца, платена авансова като цена на договора за изработка, съдът счита, че не следва да бъде върната цялата сума, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че ответникът е вложил материали на стойност 2817, 23 лв. съгласно заключението на СТЕ. По делото е налице констативен протокол с направени фактически изводи за разлика между вложените материали от ответника и материалите описани в офертата към договора и невъзможност да се използват вложените материали в работеща система за видеоконтрол. Тези констатации не са проверени от вещото лице по СТЕ и липсват данни за безспорно установяване на тази нeпригодност на вложените материали към системата за видеоконтрол. По тези причини съдът счита, че следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца не цялата сума от 10 884 , 00 лева, а следва да заплати разликата между стойността на вложените материали в размер на 2817, 23 лв. и платената сума от 10 884 , 00 лв., която е в размер на 8066, 77 лв. Върху тази сума следва да бъде начислена лихва за забава считано от 21. 05. 2022 г. когато ответникът е изпаднал в забава след 4 поканата за връщане на полученото плащане обратно на ищеца до датата на предявяване на иска 12. 12. 2022 г., като мораторната лихва за този период е 461, 60 лв.

По тези причини съдът счита, че следва решението на районния съд да бъде отменено в частта за присъдената в полза на ищеца главница за разликата от 8066, 77 лв. до 10884 ,00 лв. и за разликата от 461, 60 лв. до 465, 00 лв. за мораторната лихва за периода от 21. 05. 2022 г. до 12. 12.2022 г., като в тези части исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, като следва на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1791, 19 лв. съобразно уважената част от иска.

Ответникът също е направил искане за присъждане на деловодни разноски, како следва на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 168, 25 лв.

Във въззивното производство въззивникът не е направил искане за присъждане на деловодни разноски и не е представил доказателства за това, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 29/ 29. 01. 2024 г. и Решение №318/ 07. 05. 2024 г. по гр. д. № 1165/2022 г. по описа на РС- Червен бряг В ЧАСТТА, в която ЕТ“М.Р.Д.“ с ЕИК*** е осъден да заплати на 122 ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Н.Л.“ с БУЛСТАТ*** сумата за разликата от 8066, 77 лв. до 10884, 00 лв. главница по Договор за услуга от 09. 12. 2021 г. и сумата за разликата от 461, 60 лв. до 465 , 00 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 21. 05. 2021 г. до 12. 12. 2022 г. и в ЧАСТТА относно присъдените в първата инстанция деловодни разноски, като вместо това постановява:

5

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл. 88, ал.1 ЗЗД иск за сумата от 2817, 23 лв. ( разликата между сумата от 8066, 77 лв. до 10884, 00 лв.), представляваща стойността на вложените материали при изпълнение на Договор за услуги от 09. 12. 2021 г., предявен от 122 ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Н.Л.“ с БУЛСТАТ*** срещу ЕТ“М.Р.Д.“ с ЕИК***.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл. 88, ал.1 ЗЗД иск за сумата от 3, 40 лв. ( разликата между сумата от 461,60 лв. до 465,00 лв.) от 122 ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Н.Л.“ с БУЛСТАТ*** срещу ЕТ“М.Р.Д.“ с ЕИК*** мораторна лихва за периода от 21. 05. 2022 г. до 12. 12. 2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. вр. чл. 80 ГПК

ЕТ“М.Р.Д.“ с

ЕИК*** да заплати на

122 ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Н.Л.“ с

БУЛСТАТ*** направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 1791, 19 лв. съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Н.Л.“ с БУЛСТАТ*** да заплати на ЕТ“МАЯК - РУМЕН ДРА-ГАНОВ“ с ЕИК*** направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 168, 25 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6