Решение № 4367 от 18.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4367 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509850 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20085519/29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 24190/21 г. по описа на СРС, 39 състав, е признато за установено по предявения от З. З. К. и М. З. К. срещу Н. Л. Т., Л. Л. Т. и С. Л. Т., иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Н. Л. Т., Л. Л. Т. и С. Л. Т., че З. З. К. и М. З. К. са собственици на дворно място, съставляващо парцел IX – 1238, кв. 77 по плана на с. Бистрица, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 357/17.06.1986 г. на главния архитект на гр. София, идентифициран в скица – проект № 15 – 425983 – 26.05.2020 г. на СГКК – София с проектен идентификатор ***, проектна площ от 616 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ и съседи: ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, както и че е налице грешка в КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на ИД на АГКК, изразяваща се в ненанасянето на имота на ищците, представляващ парцел IX – 1238, кв. 77 по плана на с. Бистрица, одобрен със 1 заповед № РД – 50 – 09 – 357/17.06.1986 г. на главния архитект на гр. София, идентифициран в скица – проект № 15 – 425983/26.05.2020 г. на СГКК – София с проектен идентификатор ***, като самостоятелен в кадастралната карта, означен като УПИ IX – 1238 по комбинирана скица Приложение № 4 от заключението на СТЕ на л. 89 от делото, която скица е неразделна част от настоящото решение и е приподписана от съда, който имот е бил неправилно заснет като част от имот с идентификатор ***.

С решението Н. Л. Т., Л. Л. Т. и С. Л. Т. са осъдени да заплатят на З. З. К. и М.

З. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1300 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от Н. Л. Т., Л. Л. Т. и С. Л. Т. срещу решение № 20085519/29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 24190/21 г. по описа на СРС, 39 състав. Поддържат, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по иск, предявен при липса на правен интерес, а при условията на евентуалност – неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърдят, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес за предявяване на иска.

Посочват, че искането на В.П. К. /наследодател на въззиваемите/ за изменение на кадастралната карта поради наличие на непълнота или грешка е отказано от компетентния административен орган поради спор за материално право, както и поради това, че следва да се установи еднозначно местоположението и границите или очертанията на имотите, предмет на проекта, както и да се съберат данни за действащия регулационен план, уредени сметки по регулация, както и протокол за съдебна делба. Поддържат, че в хода на новообразуваното административно производство компетентният орган е установил, че заявителката /наследодател на въззиваемите/ не е представила част от изисканите й документи, поради което проектът за изменение не съответства на парцел IX от имот с пл. № 1238 от кв. 77, както и на документа за собственост на заявителката, поради което адмистративното производство е приключило с отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Твърдят, че именно това е първата стъпка, която е следвало да бъде премината, за да се установи дали евентуалната непълнота или грешка би засегнала границите на имота на въззивниците. На следващо място, поддържат, че доколкото въззиваемите са били страна в производството по издаване на заповедта на началника по СГКК, то съдът не следвало да се 2 произнася по законосъобразността на процесната заповед, и не е разполагал с правомощието да пререшава спор, с който компетентните органи са били сезирани /по арг. от чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, а в случай, че се приеме, че съдът е бил компетентен да се произнася по законосъобразността й, то следва да се вземе предвид обстоятелството, че заповед № 18 – 7249/05.08.2020 г. не е била обжалвана от въззиваемите, нито от праводателя им. Поддържат, че съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, а в случая имотът на въззиваемите изобщо не е бил нанасян. Твърдят, че следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър се записват данните за всички лица и документи, и едва впоследствие непълнотата или грешката подлежат на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Иска се от съда да постанови решение, с което да обезсили решението като недопустимо и да прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност – да отмени решението като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - З. З. К. и М. З. К. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърдят, че решението е допустимо и правилно. Поддържат, че с решението по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът не се произнася по законосъобразността на административния акт /заповед за одобряване на КККР или заповед за изменение/отказ от изменение на КККР/, а по отношение на принадлежността на правото на собственост върху неотразен в КККР поземлен имот. Посочват, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Твърдят, че за оборване на презумпцията за вярност на отразените данни за имотите в кадастралната карта /чл. 2, ал. 5 ЗКИР/, е предвиден искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърдят, че в хода на първоинстанционното производство е установено по безспорен начин, че наследодателката на ищците В.П. К. е закупила недвижим имот: дворно място, с площ от 545 кв. м., съставляващо 3 парцел IХ от имот пл. № 1238 от кв. 77 по плана на с. Бистрица, съгласно нот. акт № 95, т. XXXXXXXХIV, дело № 16562/91 г. Посочват, че от Приложение № 1 и 4 от заключението на СТЕ се установява, че имотът е отразен в действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 357/17.06.1986 г. на главния архитект на гр. София, представляваща действащ план преди одобряване на КККР. Поддържат, че продавачът по сделката Р.В. Т. е бил собственик на продаваемия имот и е притежавал документи, удостоверяващи правото му на собственост /нот. акт № 196, т. XI, нот. дело № 1671/74 г. на Софийска нотариална служба, протокол за съдебна делба по гр. д.

№ 2209/90 г. на VI РС – 10 състав, и скица на имота № 236 от 12.09.1991 г., издадена от ОбНС „Панчарево:/. Посочват, че от заключението на СТЕ се установява, че в КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, е налице непълнота, състояща се в това, че имотът на В.П. К. не е отразен. Твърдят, че от отговор на въпрос № 2 към СТЕ и от комбинираната скица /Приложение № 4/ към СТЕ се установява, че поземлен имот с проектен идентификатор *** е идентичен с УПИ IX – 1238, кв. 77 по регулационния план на с. Бистрица, и съответства на дял II по съдебната спогодба, одобрена по гр. д. № 2209/90 г. на V I РС, 10 състав, влязла в сила на 28.02.1991 г., т. е. закупеният от наследодателката на ищците имот по нот. акт № 95, т. XXXXXXXХIV, дело № 16562/91 г., е идентичен с поземлен имот с проектен идентификатор *** по скица – проект № 15 – 425983/26.05.2020 г., издадена от СГКК – София, към заповед № 18 – 7249/05.08.2020 г. за отказ за изменение на КККР. Твърдят, че от събраните по делото доказателства се установява, че в кадастралната карта е налице непълнота, изразяваща се в това, че имотът, собственост по наследство на З. З. К. и М. З. К., не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемите страни и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Ищците З. З. К. и М. З. К. твърдят, че са наследници по закон на В.П. К., която по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 95, т. XXXXXXXХIV, дело № 16562/91 г., е придобила собствеността върху 4 дворно място, с площ от 545 кв. м., съставляващо парцел IX oт имот пл. № 1238 от кв. 77 по плана на с. Бистрица. Твърдят, че имотът е бил отразен в действащия към този момент регулационен план, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 357/17.06.1986 г. на главния архитект на гр. София, както и че продавачът Р.В. Т. е бил собственик на имота. Поддържат, че след влизане в сила на КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г., издадена от изп. директор на АГКК, наследодателят на ищците е установил, че имотът не е отразен в кадастралната карта, като е отразен имот и идентификатор *** с граници, които според ищците не съществуват в нито един предходен план или карта. Твърдят, че въз основа на заявление за изменение на КККР е издадена заповед № 18 – 6664/09.08.2018 г. на началника на СГКК – гр. София за нанасяне на имота, която е отменена с Решение № 3928/11.06.2019 г. на АССГ, след подадена жалба от Н. Т. и С. Т.. Поддържат, че със заповед № 18 – 7249/15.08.2020 г. на началника на СГКК – София е отказано нанасянето на изменение в КККР поради наличието на спор за собственост, като към заповедта е издадена скица – проект № 15 – 425983/26.05.2020 г. Твърдят, че продавачът на процесния имот Р.В. Т. и наследодателят на ответниците са притежавали по ½ ид. ч. от парцел V – 669 oт кв. 77 по регулационния план за местността от 1961 г. Поддържат, че границите на този парцел не са отразени в кадастралната основа на следващия регулационен план от 1986 г., въпреки че собствеността по документите за собственост е установена по парцеларни граници. Твърдят, че при действието на плана, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 357/17.06.1986 г. на главния архитект на гр. София, Р. Т. и Л. Т. са извършили делба на притежавания от тях имот и съгласно одобрена от съда съдебна спогодба от 28.02.1991 г. Р. Т. е придобил дворно място с площ от 545 кв. м., съставляващо парцел IX от имот пл. № 1238 от кв. 77 по плана на с. Бистрица, при съседи: Л. Т., Г. Т., Я. Т. и улица, който имот впоследствие е предмет на прехвърлителна сделка с купувач В. К.. Посочват, че за изповядване на сделката е издадена скица № 236/12.09.1991 г. на ОбНС „Панчарево“, в която е удостоверено, че парцел IX – 1238, кв. 77, е идентичен с парцел V – 669 от кв. 77 по плана от 1961 г., както и че към парцел IX – 1238 не се придават места и няма неуредени сметки по регулация. Поддържат, че предвид обстоятелството, че делбата е извършена по дворищнорегулационни граници на парцели, собствеността на Р. Т. е установена в границите на парцел IX – 1238, кв. 77, с. Бистрица. Твърдят, че са 5 издадени редица документи от общинската администрация, удостоверяващи границите на имота, както и че в данъчната служба за същия имот има партиден номер. Поддържат, че в КККР има грешка, изразяваща се в това, че притежаваният от тях недвижим имот не е отразен в границите, удостоверени с акта за собственост. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на дворно място, съставляващо парцел IX – 1238, кв. 77 по плана на с. Бистрица, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 357/17.06.1986 г. на главния архитект на гр. София, идентифициран в скица – проект № 15 – 425983 – 26.05.2020 г. на СГКК – София, с проектен идентификатор ***, проектна площ от 616 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ и съседи: ***, ***, ***,