Решение № 653 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500718 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 558 от 20.10.2023 год., постановено по гр.д.№ 68/2022 год. по описа на Окръжен съд - Благоевград, ГО, 8-ми състав, Ю. Ю. К. е осъдена на правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.87, ал.1 от ЗЗД да заплати на Л. А. сумата от 24 700 евро, дължими на основание развален договор за инвестиция, за сътрудничество и съвместна дейност от 28.03.2018 г. /консолидиран/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете за сумата от 14 820 евро, представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено възнаграждение, на основание договор от 28.03.2018 г., с падеж 28.02.2019 г.; за сумата от 3 990 евро, представляваща законна лихва за забава; дължима за неплатено възнаграждение в размер на 14 820 евро, за период на забава от 28.02.2019г. до датата на предявяване на иска, както и иска за законна лихва за забава върху главното вземане от 24 700 евро, считано от подаване на иска до 23.02.2022 г., както и за заплащане на лихва за забава върху сумите от 14 820 евро и 3990 евро, считано от подаване на иска до изплащането. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника Ю. Ю. К. в осъдителната част с доводи за неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, с които е прието наличие на консолидиран двустранен договор въз основа на който са възникнали задължение. Твърди, че процесния договор представлява такъв по чл.357, ал.1 от ЗЗД и в тази връзка съдът е дал 1 неправилна правна квалификация на исковите претенции. Съдът е изготвил неправилен доклад по делото, което е възпрепяствало да ангажира доказателства. Неправилно съдът е приел, че договорът, консолидиращ всички сключени между страните предходни договори, представлява договор с едно общо задължение, при прекратяването на който настъпва обратно действие, като се твърди, че договорът е за периодичнои/или продължаващо изпълнение, поради което развалянето му има действие за напред, а не обратно действие.

Моли решението да бъде отменено, като исковите претенции бъдат отхвърлени в цялост, като претендира разноски.

Решението е обжалвано и от ищеца Л. А. в отхвърлителната част с доводи за неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, с които е прието, че след като договорът е прекратен не се дължи възнаграждение по него, доколкото договорът е такъв за периодично изпълнение. Тъй като ответника не е изпълнил задълженията си в договорените срокове, то дължи и заплащане на мораторна лихва. Моли решението да бъде отменено, като исковите претенции бъдат уважени в цялост, като претендира разноски.

Въззиваемите взаимно оспорват депозираната от ответната страна жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи анализ на събраните доказателства и приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.1 от ЗЗД, като ищецът Л. А. излага в исковата си молба, че между нея и ответника Ю. Ю.

К. в периода 13.02.2017 г. – 15.02.2018 год. били сключени няколко договора за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност, по силата на които е ищцата заплатила на ответника общо сумата от 24 700 евро, като между страните на 28.03.2018 г. бил сключен консолидиран договор, с който обединили всички сключени до момента между тях договори, както и суми, които ищцата заплатила на ответницата без договор, на обща стойност 24 700 евро. С договора страните уговорили задължение за ответницата да заплаща на ищцата печалба в размер не по-малко от 60 % от вложените от ищцата суми, считано от февруари 2019 г. По силата на чл.3.1. от договора при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на коя и да е от страните, уговорили прекратяване на същия. Твърди се, че е изправна страна по договора, тъй като предоставила уговорените парични средства на ответницата, както и че до момента на депозиране на исковата молба в съда последната не е изпълнила задължението си по договора за изплащане на печалба и въпреки положените усилия за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, такова не е постигнато. Поддържа, че на 15.06.2021 г. е изпратила чрез „Еконт“ покана до ответницата, да изпълни доброволно задължението си по Договора от 28.03.2018 г., в едноседмичен срок от получаването й, а ответницата е отказала да получи поканата, обстоятелство, удостоверено от куриера. Твърди, че в дадения срок ответницата не изпълнила задължението си и в тази връзка счита, че договорът помежду им е развален, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.4, т.1 от Договора, считано от 23.06.2021 г., когато е изтекъл срокът на поканата. Въз основа на 2 това моли съда да осъди ответницата да заплати сумата от 24 700 евро, представляваща дължима и неплатена главница на основание Договор от 28.03.2018 г.; сумата от 14 820 евро, представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено възнаграждение, с падеж 28.02.2019 г., както и сумата 3 990 евро, представляваща законна лихва за забава, дължима върху неплатеното възнаграждение в размер на 14 820 евро, за период на забава от 28.02.2019г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава на главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ответникът Ю. Ю. К. оспорва исковете, като твърди недължимост и моли за отхвърлянето им.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.

Видно е от представените доказателства, че страните са били в множество облигационни взаимоотношения, като с консолидиран договор от 28.03.2019 г. страните са декларирали намерението си за сътрудничество в областта на селското стопанство – за закупуване на животни, грижата за които е поета от ответницата, както и да изплаща печалба в края на годината – след 31 декември, но не по – късно от края на февруари. С договора изрично е потвърдено от страните размера на цялата вложена сума – общо в размер на 24 700 евро, която е предадена на ответницата към сключването на договора или се превежда по нейна сметка. С договора по чл.2, страните уговорили задължение за ответницата да заплаща на ищцата печалба в размер не по - малко от 60 % от вложените от нея суми в края на годината - след 31 декември, но не по - късно от края на февруари. По силата на чл.3.1 от договора при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на коя и да е от страните, е уговорена възможност за изправната страна да иска прекратяване на договора.

Установява се, че ищецът е поканил ответника, в седмодневен срок от получаването й, да му заплати дължимото възнаграждение, като в случай на неизплащане на претендираните суми в указания срок е направено изявление, че на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.

79 от ЗЗД и чл. 4, т. 1 от Договори, последният да се счита за прекратен, като в този случай освен дължимите суми за възнаграждение в размер на общо 49 680 евро, плюс лихвите за забава в размер на общо 6 537 евро, ищцата претендира възстановяване и на платените суми по договорите в размер на общо 27 600 евро. Поканата е изпратена за връчване на ответника чрез куриерска фирма, но обратната разписка е оформена от връчителя с отбелязване, че получателят отказва на разпише документите и отказва пратката. Върху обратната разписка липсва отразена дата, на която връчителят е оформил отказа на ответника да получи поканата.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че правната квалификация на предявения иск е правилно определена от първоинстанционният съд. Действително се касае за специфичен договор, сключен между страните, но от съдържащите се в него клаузи е видно, че същия консолидира изцяло настъпилите между тях облигационни отношения. Няма правна пречка такъв двустранен 3 договор за породи целените от страните правни последици, тъй като договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Съдържанието на договорите се определя свободно от страните доколкото то не противоречи на императивните норми на закона и на добрите нрави. Сключените договори имат силата на закона за страните /арг. чл. 20а ЗЗД/. Съгласно чл.20а, ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени или разваляни само по взаимно съгласие на страните или по реда и основанията предвидени в закона. Също така при неизпълнение на договора от задължената страна, изправната има право да го развали. Ако изрично в договора не е указан начина, реда и условията за развалянето му, се прилагат нормативно установените.

Предпоставките, реда и последиците от развалянето на договорите са уредени в чл. 87 - чл.

89 вкл. от ЗЗД. При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която тя отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение, да търси обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора, като развалянето на договора води до заличаване на едно облигационно правоотношение с обратна сила. Развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите за периодично или продължително изпълнение – арг. чл.88, ал.1 ЗЗД. Следователно, при упражнено право на изправната страна да развали договор с периодично или продължително изпълнение, за тази страна остава правото да иска изпълнение и/или обезщетение за вредите от неизпълнението, но не и право да иска връщане на даденото по разваления договор, доколкото последица от развалянето на договор с периодично или продължително изпълнение не настъпва основание за реституиране /връщане/ на даденото от страните, т.е. при упражнено право на изправна страна по такъв договор да го развали поради виновно неизпълнение на насрещно и изискуемо задължение на насрещната страна, за изправната не възниква основание да иска връщане на дадените при сключването на договора престации, тъй като развалянето има действие в тези случаи само занапред.

В настоящия случай се установи по делото, а това не се и оспорва от ответника, че ищцата е престирала по сключения консолидиран договор сумата от 24 700 евро, като не се установи ответника да е изпълнил уговореното насрещно задължение в договорите срокове - до 28.02.2019 г. да е заплатила възнаграждение в размер на 60 % от вложените средства. В тази връзка са налице в кумулативност всички условия за упражняване от ищеца на правото да развали договора, поради пълно неизпълнение. Доколкото процесния договор е сключен в писмена форма именно с писмена покана ищецът е поканил ответната страна да изпълни, като е дал подходящ срок за това, след изтичането на който прави изявление, че ще счита договора за развален. Следователно и в съответната за това писмена форма е направено изявление за разваляне на сключен в писмена форма договор – арг. чл.87, ал.1, изр.последно от ЗЗД. Правните последици при упражнено от изправния кредитор на потестативното му право да развали договора са, че възниква основание за всяка от страните да иска връщането на даденото от тях при сключването на договора, т.нар. обратно действие. Договорът като правно основание отпада и разменените от страните престации по него подлежат на реституиране. Изключението от това правило е при договорите с периодично или продължително изпълнение /чл.88, ал.1 ЗЗД/, при които развалянето има действие само 4 занапред, това означава, че при упражнено право от страна по такъв договор да го развали, не възниква основание за връщането на даденото по договора.