Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 232 от 30.11.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно от частен характер дело 7710/2021
Вид
Присъда № 232
Подписан
30.11.2022
В сила
29.03.2023
Състав
Теофана Божидарова Спасова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 232/30.11.2022г. по НЧХД № 7710/2021г. по описа на ПРС – ХХІІІн.с.

С тъжба от 25.11.2021г. З. М. АНГ. от с. Труд, обл. Пловдив е повдигнал обвинение срещу МЛ. АС. Р. ЕГН ********** от гр. Раковски и СЛ. М. АНГ.

ЕГН ********** от гр. Раковски за това, че на 30.05.2021г. гр. Раковски са му причинили лека телесна повреда:разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане и охлузвА.я по гръдния кош и лявата раменна става, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

Частният тъжител лично и чрез повереника си – адвокат Б., поддържа повдигнатите обвинения. Изразява становище, че в производството пред съда са установени твърденията, изложени в тъжбата и поради това прави заключение, че е извършено престъпление от частен характер и се предлага на подсъдимите да бъдат наложени наказА.я във вид и размер, който съдът намери за справедливо, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимият СЛ. М. АНГ. не се признава за виновен, дава обяснения по делото.

Подсъдимият МЛ. АС. Р. също не се признава за виновен и дава обяснения по случая.

Защитниците на подсъдими те – адвокати П. и П.а, считат, че повдигнатите обвинения не са доказА. по категоричен начин и молят подзащитните им да бъдат оправдА. по така повдигнатите обвинения.

На основА.е чл.84 от НПК са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени срещу подс. Р. и подс. А. от частния тъжител З. А. за сумата от 1000 лева, като обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от същото деяние.

Претендира се и заплащане на законната лихва върху сумата от датата на деянието – 30.05.2021г. до окончателното й изплащане.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият МЛ. АС. Р. е роден на .....г., Б., български граждА.н, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

1

Подсъдимия СЛ. М. АНГ. е роден на .....г., български граждА.н, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН:**********.

Частният тъжител и подсъдимите се познавали, тъй като живеели на близки улици в гр. Раковски. Освен това подсъдимите и семействата им се зА.мавали с беритба на плодове и зеленчуци, а от своя страна тъжителят оргА.зирал превозването на работници със същата цел. В тази връзка за 30.05.2021г. била уговорена работа от страна на З. А., в която следвало да се включат двамата подсъдими, съпругите им, както и други лица. След като отишли на работа, обаче, заваля дъжд и работниците се прибрали по домовете си и очаквали да им бъде заплатено за свършената през деня работа, като получат парите си чрез тъжителя. На същата дата околбо 19.30-20часа С.А. покА.л на гости подс. Р. и съпругата му, които го посетили заедно с децата си и разговаряли. Около 22.30часа на горепосочената дата тъжителят, заедно със свидетеля А. А. решил да отиде да си купи цигари и междувременно спрял с буса си пред дома на подс. С.А. и последният, както и подс. Р. решили, че идва, за да им предаде дължимите пари за работниците. Вместо това, при излизането на подс. С.А. пред къщата му, тъжителят слязъл от автомобила, между двамата започнал спор и започнали да си разменят удари с юмруци и ритници. Намиращите се в това време в къщата на подс. А. видели през прозореца какво се случва, поради което подс. Р. взел намираща се до него дървена дръжка от метла и излязъл при биещите се. Ударил с дръжката по главата частния тъжител. При това З.А. избягал и се прибрал в къщата на семейство М.и, където преди това бил на рожден ден. Бил с кръв по главата и лицето, поради което свидетелите А. М. и Д. М. му оказали помощ, обадили се на телефон 112, а А. прибрал буса на тъжителя пред дома на М.и.

При пристигането на екипи на Спешна помощ и полиция, тъжителят А. бил прегледан и превързан, а подсъдимите Р. и А. били отведени в РУ гр.

Раковски, където им били снети обяснения и им били съставени протоколи за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР.

По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни относно увреждА.ята, причинени на частния тъжител. Видно от заключението на същата на З.А. са били причинени разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане и охлузвА.я по гръдния кош и лявата раменна става. Според вещото лице така описА.те травматични увреждА.я са причинени по мехА.зъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са причинени от удар с юмруци, ритници, цилиндрични предмети /тръба или дървена дръжка на метла/. Разкъсноконтузната рана по главата и описаното косо разположено ивичесто кръвонасядане по гръдния кош добре отговарят да са прицинени от удар с цилиндричен предмет. Разкъсно-контузната рана е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите увреждА.я са причинили болка и страдА.е, без разстройство на здравето. Съгласно депозираното заключение в резултат на причинените травматични увреждА.я пострадалият е претърпял обичайни за този вид увреди болки, които следва 2 да са били леки до умерени по характер. Същите следва да са били най-силни по своя интензитет непосредствено след причиняването им и следва да са изчезнали напълно с приключване на оздравителния процес обичайно за период 1-3 седмици при нормален ход на оздравителните процеси.

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установена въз основа, от една страна, обясненията на подсъдимия М.А. С., в които той подробно разказва за случилото се, не отрича нанесените от самия него и от другия подсъдим удари по частния тъжител, но твърди, че именно последният е нападнал първи подсъдимия С.А.. Приетото за установено се подкрепя и от показА.ята на разпитА.те в хода на съдебното производство свидетели Т. Я. Щ., М. И.ОВ С., Д. С. М., Г. Й. М., Г.Г.Е., А. М. М., А. С. А., А. Й. М., Д. А. М., както писмените доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение, докладна записка, регистър за получени сигнали на телефон 112 в РУ Раковски, заключение на съдебно-медицинска експертиза, свидетелства за съдимост.

Съдът кредитира като цяло обясненията на подс. А. и показА.ята на свидетелите Щ., С., М., Е. М., А. и М.и, като последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал. Тук следва да се отбележи, че съдът отчита обстоятелствата, че свидетелките М. и Е. са съпруги на подсъдимите, както и че явно също е във влошени отношения с частния тъжител. Въпреки горното съдът намира, че показА.ята н а тези свидетелки не следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото, тъй като добре съответстват с показА.ята на другите свидетели по делото и в частност – с тези на свидетелите Щ., С., които следва да се определят като такива, за който няма никакви данни да са в каквито и да било отношения с частния тъжител или с подсъдимите, или с техните семейства. Още повече, че посочените двама свидетели М. и Е. са станали единствени очевидци на част от инкриминирА.те събития, а именно конкретно възникналия побой, а Щ. и С. са посетили в последствие местопроизшествието единствено и само по повод изпълнение на служебните им задължения в качеството им на полицейски служители. Освен това същите, макар да не са възприели пряко следи от насилие върху тъжителя, потвърждават, че им е било заявено такова обстоятелство от З.А., поради което и съставили протоколи за предупреждение на двамата подсъдими.

Що се отнася до показА.ята на останалите разпитА. по делото свидетели, то следва да се отбележи, че никой от тях не е бил очевидец на най-важната част от случилото се, а именно на спречкването между тъжителя и подсъдимите пред дома на С.А., с изключение на свид. А., поради което и тези лице единствено и само преразказват това, което им е съобщил самият пострадал и описват физическото му състояние, а именно, че е имал кръв по главата и лицето според свидетелите М.и.

Относно показА.ята на свид. А. съдът намира, че не следва да възприеме изцяло същите и то във връзка с началото на конфликта между 3

З.А.и С.А., тъй като същите пряко противоречат на кредитирА.те показА.я на свидетелките М. и Е. и на обясненията на самия подсъдим А.. Според последните трима тъжителят сам е спрял буса си пред дома на С.А., последният е излязъл, тъй като е смятал, че ще получи дължимите за работниците пари и едва след слизането от превозното средство на пострадалия, между двамата е възникнал спор и е започнал побой. Освен това свид. А. не можа да посочи точно как подс. А. е излязъл на пътя пред дома си и е спрял буса на тъжителя, при условие, че твърди как двамата със З.А. били тръгнали да купуват цигари. Това поставя логичния въпрос от къде подс. А. е бил наясно с това обстоятелство и как е разбрал точно кога тъжителят ще е в близост до дома му, за да излезе на улицата, да спре автомобила и да свали от него пострадалия, както твърди в показА.ята си А.. Поради изложеното и съдът намира в посочената им част показА.ята на този свидетел за неистински, противоречащи на останалите доказателства по делото и депозирА. не с цел установяване на обективната истина, а изцяло в интерес тезата на частния тъжител.

Относно показА.ята на свидетелите съдът съобрази и заключението на изготвената, не оспорена от стрА.те и приета съдебно-медицинска експертиза, съгласно която на инкриминираната дата на тъжителят е било причинено: разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане и охлузвА.я по гръдния кош и лявата раменна става. Според вещото лице така описА.те травматични увреждА.я са причинени по мехА.зъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са причинени от удар с юмруци, ритници, цилиндрични предмети /тръба или дървена дръжка на метла/. Разкъсноконтузната рана по главата и описаното косо разположено ивичесто кръвонасядане по гръдния кош добре отговарят да са прицинени от удар с цилиндричен предмет. Разкъсно-контузната рана е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите увреждА.я са причинили болка и страдА.е, без разстройство на здравето.

В този смисъл съгласно заключението, установените видими травматични увреждА.я отговарят на правната квалификация на извършеното, дадена в тъжбата като деяние по чл.130 ал.1 от НК, като същото не следва да се преквалифицира на престъпление п о чл.130 ал.2 от НК. Действително вещото лице е посочило в заключението, че причинените увреждА.я извън разкъсно-контузната рана са причинил болка и страдА.е, без разстройство на здравето, тоест следва да се квалифицират като телесни увреждА.я по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Същевременно другите посочени увреди представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест са телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, каквото е и повдигнатото обвинение по делото. Следователно, с оглед трайно установената съдебна практика, първите посочени увреждА.я се поглъщат от тези по по-тежката правна квалификация по чл.130 ал.1 от НК, поради което и не се налага изменение на обвинението или частично оправдаване на подсъдимите за тях.

Тоест макар безспорно да са установени нанесени на тъжителя А. с деянието 4 разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, то и болка и страдА.е по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, то едновременното наличие на последните две, които се намират в отношение на поглъщане, задължава съда да приеме, че в случая е причинена телесна поведа по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Ето защо същото посочване в заключението не налага извод в смисъл противен на общото заключението на вещото лице, вече посочено от съда.

С оглед на горната доказателствена съвкупност, съдът нам ира, че подсъдимите МЛ. АС. Р. и СЛ. М. АНГ. са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2021г. гр. Раковски са му причинили лека телесна повреда: разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане и охлузвА.я по гръдния кош и лявата раменна става, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК.