Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 362 от 01.06.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 66/2023
Вид
Решение № 362
Подписан
01.06.2023
В сила
07.07.2023
Състав
Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Благоевград, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100066 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Е. Л. Я., ЕГН **********, против „Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД, представлявана от д-р О.

М..

Навежда се в молбата, че със заповед №

214/16.12.2022 год. на изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение - Благоевград“ АД, е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188 КТ, като се сочи, че не е индивидуализирано същото, затова, че ищеца като изпълняваща длъжността“санитар“, на 08.11.2022 год., пациентка получила хипертонична криза, самонасочила се към Спешно- приемно отделение, още на входа на отделението е препратила ищеца пациентката към личният й лекар, вместо същата да бъде консултирана и прегледана в отделението, след което при необходимост да бъде хоспитализирана в Кардиологично отделение въпреки, че е било ранен час, между 7.00 часа-07.30 часа, време, в което личните лекари все още не са започнали своята дейност. Навежда се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е немотивирана и незаконосъобразна, тъй като съгласно императивната норма на чл. 195, ал.1 КТ, диисциплинарното наказание се налага с мотивирана писменан заповед, в която се посочва, нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обуславя необходимостта от точно посочване в какво се състои нарушението със съществените му белези от обективна и субективна страна. Това е необходимо за определяне на самия предмет на съдебния контрол.

Сочи се, че в конкретният случай издадената заповед не отговаря на изискванията на 1 чл. 195, ал.1 от КТ. Не е посочено конкретно кои други трудови задължения не съм изпълнила. В заповедта не се съдържат конкретни данни, които са формирали волята на работодателя за налагане на дисциплинарното наказания. По този начин се нарушава принципът на равнопоставеност на страните в трудовите правоотношения и невъзможността ми да организирам адекватна защита на интересите ми. „Нарушенията“ , посочени в заповедта се свеждат формално до цитиране на отделни текстове от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред и от Правилника за вътрешния трудов ред на Спешно-приемно отделение, без да има връзка с възложените ми задължения по длъжностна характеристика. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното дисциплинарно наказание, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно, в какво е обвинен работника и служителя, а не само да се свежда до цитиране изцяло на чл. 187, т.10 от КТ. Нещо повече, редакцията на чл. 187, т.10 от КТ съдържа две различни хипотези : а/неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор и б/ неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение. От съдържанието на заповедта следва извод, че работодателят не разграничава двете хипотези. Прави се довод, че само на това основание заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена. Липсват всички реквизити предвидени в чл. 195, ал.1 от КТ.

Навежда се, че заповедта е немотивирана и защото не са спазени критериите на чл. 189, ал.1 от КТ. Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, като оспорва ищеца твърденията за извършено от него дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагане на труд. Сочи се, че на ищеца не му е налагано дисциплинарно наказание досега.

Поддържа се, че ищеца работи като санитарка в Спешно приемно отделение към „МБАЛ- Благоевград“ - АД вече от 30 години. Твърди се, че винаги ищеца е изпълнявала задълженията си добросъвестно. Твърди се, че такъв случай на 08.11.2022 год. сутринта описан в обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е имало, като се сочи, че ищеца не е здравен работник, което да консултира и да преценява здравословното състояние на който и да е пациент и да ги насочва към лични лекари, тъй като задълженията ан ищеца са съвсем в друга насока. Оспорва твърденията за извършено нарушение на 08.11.2022 год.

Навежда се, че ищеца не е извършил нарушения и на чл. 14, ал.1 и ал. 2 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ-Благоевград“ - АД и на чл.8, т.1 и чл.10, ал.2, т.7 от Правилника за вътрешния трудов ред на Спешно-приемно отделение, като 2 се сочи, че ищеца не е запознат със съдържанието на Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ-Благоевград“ ш но Правилника за вътрешния трудов ред на „Спешно-приемно отделение“, нито пък са го предоставяни .

Поддържа се, че ищеца не е запознат със констатациите в цитирания в заповедта Протокол от 10.12.2022 год., като твърди, че не е извършвана никаква проверка, като за описания случай узна при връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.

Поддържа се, че не е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ, тъй като не е изслушан ищеца от работодателя, нито са му поискани писмени обяснения.

Навежда се, че е налице е злоупотреба с право, което правния ред не допуска.

Работодателят е упражнил недобросъвестно предоставените му трудови права, в ущърб на ищеца. Такова поведение е недопустимо, неприемливо и противоречи, както на морала и на чл. 8, ал.1 от КТ, така и на заложеното в основния ни закон , а именно в чл.57, ал. 2 от Конституцията на Република България, който гласи, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Сочи се, че наказанието последвало след като ищеца повдигнал въпроса за несправедливо разпределение на определените допълнителни възнаграждения /добавки/ за Ковид. Твърди се, че санитарите в Спешно-приемно отделение и шофьорите на линейките са на първа линия при контактите със заболелите пациенти, но им се заплаща по-малко от други отделения. Възразил ищеца и по начина на разплащане, след което поведение му е наложено наказанието, за да бъда принудена да не повдига въпроса за заплащането.

Навежда се, че наложеното наказание е явно несправедливо и не съответства на изискванията на чл. 189 от КТ.

Прави искане пред съда, да признае наложеното със заповед № 214/16.12.2022 год. на Изпълнителния директор на „Многопрофилна болница-Благоевград“ АД - седалище и адрес на управление - Благоевград, ул. „Славянска“ № 60, представлявана от д.р ******, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за незаконосъобразно и да го отмени, както и претендира сторените по делото деловодни разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявеният иск. Навежда се, че Заповед № 214/16.12.2022 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание съответства на императивните изисквания на чл. 195 от КТ, същата съдържа името на нарушителя, наказанието и основанието за налагането му.

Описано е както изпълнително деяние, така и дата на извършаване. Поради това, заповедта за налагане на наказанието съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 195 от КТ.

Поддържа се, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои 3 разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите. Именно във връзка с реализиране на тази защита на работника или служителя, следва да се счита изпълнено изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя препраща към друг документ, а когато заповедта препраща към друг документ, то той следва да бъде връчен на наказания работник най- късно заедно със самата заповед.

Твърди се, че след получаване на сигнал, със Заповед № 186 от 10.11.2022 г. е назначена комисия, която да извърши проверка във връзка с твърденията, изнесени в сигнала. На основание чл. 193 от Кодекса на труда са изискани писмени обяснения от дежурният персонал на дневна смяна на 08.11.2022 г., изискани са и записи от охранителната камера, от фирмата, обслужваща лечебното заведение. Твърди се, че същата заповед е връчена на ищеца на 10.11.2022 г. Поддържа се, че още в същия ден на 10.11.2022 г. са постъпили писмени обяснения с вх. № 55-00- 17 от 10.11.2022 г. от санитар Е. Я. - „на 08.11.2022 г. в 7:00 часа започнах дневното си дежурство в СПО-МБАЛ-Благоевград. Към 07:15 часа спря кола в двора на поликлиниката и слязоха две жени и се чудеха къде да отидат на преглед за високо кръвно. За което аз не съм взимала никакво отношение.“ Поддържа се, че на 11.11.2022 г. са постъпи писмени обяснения с вх. № 55-00-18 от 11.11.2022 г. от дежурният персонал на СПО, подписани от д-р ******, ст. мед. сестра *****, м.с. *****, м.с. *******, м.с. ****, сан. ***** - „В периода от 07:30-08:30 часа на 08.11.2022 г. в СПО не е потърсила помощ въпросната г-жа *****.“ Точно, защото са отпратени от санитар Я. още на входа на отделението.

Поддържа се, че от предоставените записи от охранителните камери за наблюдение пред входа на Спешно отделение ясно се вижда, че пред входа на отделението спира лек автомобил *****, от който слизат две жени, като санитар Е. Я. минава покрай двете жени.

Същите вървят след нея, като една от жените провежда разговор с нея. След проведения разговор, двете жени се отправят към входа на поликлиниката. Прави се довод, че фактът, че след проведеният разговор, двете жени се отправят към входа на Поликлиниката, говори за това, че сигналът, подаден на официалният телефон на изпълнителния директор е достоверен, както и, че санитар Я. е препратила пациент с хипертонична криза към личният си лекар.

Поддържа се, че охранителните камери не възпроизвеждат звук, поради което не става ясно какъв е бил разговорът между служителят на СПО и двете жени, но от постъпилия сигнал и от обяснението, представено от санитар Я. се потвърждава, че ясно е разбрала пациента с какви оплаквания е потърсил спешна помощ в ранен час, с което е нарушила чл.

14 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, като е ограничила правото на свободен достъп до медицинска помощ и избор на болница при 4 спазване на изискванията на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Наредбата осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № 119 на Министерски съвет от 2006 г. От всичко изложено не се потвърждава казаното в обяснението от санитар Я. - „.... за което не съм взимала никакво отношение....