Решение № 496 от 04.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. П. в присъствието на прокурора Б. Д. П. като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606731 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6731/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС – НО), 11ти въззивен състав е образувано по Въззивна жалба с входящ № 225136/26.06.2025 г. на Софийски районен съд (СРС), депозирана от адвокат К. М. М. при Адвокатска колегия – София (САК), в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М. Л. Д., с ЕГН ********** срещу Присъда № 363, постановена на 16.06.2025 г. по наказателно общ характер дело № 16656/2024 г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение (СРС - НО), 110-ти състав.

С обжалваната Присъда подсъдимият М. Л. Д., роден на ******** г. в гр.

София, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж. к. „********, българин, български гражданин, със завършено средно образование, не работи, нежен, без деца, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 1

23.10.2020 г. около 20:15 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с регистрационен № ********, по пътния възел, свързващ бул. „Михай Еминеску“ с бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Михай Еминеску“ към бул. „Цариградско шосе“, и в района на кръстовището, образувано с локалното пътно платно на бул. „Цариградско шосе“, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1 и пътни знаци А – 18 и Д – 17 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека /в посока от дясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил/, пешеходка В.Г.Н., ЕГН **********, като управляваният от Д. автомобил я ударил с предната си лява част и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане: счупване на дясната раменна кост, което е реализирало медико-биологичния признак: трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 (тридесет) дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „а“, предложение второ във връзка с ал. 1, б. „б“, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, М. Л. Д. бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Със същата Присъда, изпълнението на така постановеното наказание било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, като на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, считано от датата на изземване на свидетелството за управление на моторното превозно средство (СУМПС) от компетентните органи. С обжалваната Присъда подсъдимият М. Л. Д. бил осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на държавата направените разноски в хода на досъдебното производство, възлизащи на сума в общ размер на 323.10 BGN (триста двадесет и три лева и десет стотинки) по банкова сметка на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), както и 2 направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 180.00 BGN (сто и осемдесет лева) по сметка на СРС.

С Въззивната жалба, представляваща основание за образуване на производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6731/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав, защитникът на подсъдимия М. Л.

Д. - адвокат К. М. при САК, обжалва цитираната Присъда, като посочва, че счита, че с оглед анализа на събраните по делото доказателства същата е неправилна, явно необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Защитникът твърди, че при постановяването на първоинстанционната Присъда, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на неговия доверител. Според адвокат К. М., съдът признал неговия подзащитен за виновен по повдигнатото му обвинение, което не кореспондирало с показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, нито с приетите по делото писмени доказателства, а при формиране на вътрешното си убеждение, съдът превратно бил тълкувал доказателствената съвкупност, което опорочило целия съдебен акт, респективно - довело до неправилно приложение на материалния закон. Адвокат К. М. навежда доводи, че постановената Присъда била явно необоснована, тъй като приетите от съда фактически положения не се подкрепяли от събрания по делото доказателствен материал, като счита, че от него било безспорно установено, че изложената в Обвинителния акт фактическа обстановка не отговаряла на обективната истина, като сочи, че поради тези причини атакуваната осъдителна Присъда следвало да бъде отменена, а подсъдимият М. Л. Д. следвало да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В подадената от адвокат К. М. Въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от страна въззивния съд, като защитникът на подсъдимият не се възползвал и от правото си да допълни същата в предоставения му 7-дневен срок, считано от датата на получаване на Съобщението, че мотивите към Присъдата са изготвени.

В закрито съдебно заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6731/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав, проведено на 23.01.2026 г., настоящият съдебен състав, след като се запозна с горепосочената Въззивна жалба, с материалите, приложени към 3 делото и като извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното изясняване на делото не е необходим разпит на подсъдимото лице М. Л. Д., както и че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбата на чл. 313 и тази на чл. 314 от НПК и за неговото правилно решаване.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК, че по дела за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание във въззивното производство е задължително и предвид обстоятелството, че повдигнатото срещу подсъдимото лице М. Л. Д. обвинение е за престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „а“, предложение второ във връзка с ал. 1, б. „б“, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, което се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, присъствието на подсъдимия в съдебното заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6731/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав е задължително.

В хода на въззивното производство, предвид наличието на данни за това, че подсъдимият М. Л. Д. бил настанен в ЦЕНТЪР ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ „ПРОФ. Н. ШИПКОВЕНСКИ“ ЕООД на задължително лечение по силата на Решение на Софийски районен съд, взето при условията и по реда на Закона за здравето (ЗЗ) до 20.03.2026 г. предоставени от защитника на подсъдимото лице – адвокат К. М., по негово искане от въззивната инстанция било изискано и към материалите по въззивно наказателно общ характер дело № 6731/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав било приобщено Решение, постановено на 12.01.2026 г. по наказателно частно дело № 16234/2025 г. по описа на СРС - НО, 21-ви състав, влязло в сила на 28.01.2026 г. (лист 55 – 57 от въззивното производство), от което е видно, че подсъдимият М. Л. Д. бил настанен за срок от два месеца в ЦПЗ „ПРОФ. Н.

ШИПКОВЕНСКИ“ при стационарна форма на задължително лечение.

Към материалите по делото е приобщено и Писмо с изходящ № 315/16.03.2026 г. на ЦПЗ „ПРОФ. Н. ШИПКОВЕНСКИ“ и с входящ № 35426/16.03.2026 г. на СГС (лист 59 от въззивното производство), според което подсъдимото лице било уведомено за предстоящото съдебно заседание в 4 производството по въззивно наказателно общ характер дело № 6731/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав. В цитираното Писмо се посочва още, че въпреки провежданото лечение, не била постигната пълноценна медикаментозна ремисия, поведението на подсъдимото лице било непредсказуемо и рисково, което затруднявало присъствието му в съдебна зала и било указано, че по време на стационарното лечение и наблюдение на М. Л. Д. било проведено екипно обсъждане, при което била приета окончателна диагноза на подсъдимия – параноидна шизофрения, като предвид състоянието на тежка психоза, която наложила недоброволно лечение на М. Л.

Д., до въззивния съд била отправена молба да прецени необходимостта от експертна оценка на психичните годности на лицето за участие в правни процедури.

Въз основа на искане на адвокат М., направено в открито съдебно заседание по делото, с Определение, постановено на 17.03.2026 г. по въззивно наказателно общ характер дело № 6731/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав от въззивния съд била назначена съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р А. П. А. при ЦПЗ „ПРОФ. Н. ШИПКОВЕНСКИ“, която да даде отговор на следните въпроси, а именно: 1. Страда ли подсъдимият М. Л. Д. към настоящия момент от някакво психично заболяване и ако „да“, какво е същото, 2. Може ли същият пълноценно да участва в наказателното производство, респективно да прави годни изявления; 3.

Същият, към настоящия момент, ако страда от психиатрично заболяване, може ли, предвид заболяването, да разбира свойството и значението на деянието, в което е обвинен; 4. Към датата на деянието – 23.10.2020 г., подсъдимият М. Л. Д. разбирал ли е свойството и значението на извършеното и можел ли е да ръководи постъпките си и необходимо ли е назначаване на лечение на М. Л. Д. и в каква форма.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция от вещо лице – д-р А. П. А., в качеството й на специалист по психиатрия и съдебна психиатрия била изготвена Съдебно-психиатрична експертиза с входящ № 51456/16.04.2026 г. на СГС (лист 80 – 83 от въззивното производство), изслушана в открито съдебно заседание по делото, проведено на 10.06.2026 г.

Според заключението на Съдебно-психиатричната експертиза при подсъдимия М. Л. Д. се установявало психично разстройство F20.0 Параноидна шизофрения с хронично протичане, несистемно лечение и 5 остатъчна симптоматика, особено в областта негативни симптоми, като за продължителен период от време при него било персистирало и вероятно персистира коморбидно психично разстройство, дължащо се на прием на психоактивни вещества, което по реда и при условията на МКБ – 10 се диагностицирало като F19.1 Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВ (психоактивни вещества). В Експертното заключение се посочва, че психотичното разстройство у М. Л. Д. се е появило след инкриминираното деяние, като актуалната психотична симптоматика променила качествено съзнанието му и нарушавала базисните му психични годности за участие в наказателното производство, като подсъдимият не бил в състояние да дава адекватни показания. Посочва се още, че по време на експертното изследване М. Л. Д. бил в състояние на психотичен епизод в рамките на параноидна шизофрения – психоза, която отговаряла на критериите за продължително разстройство на съзнанието, като актуалните болестни симптоми нарушавали психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.