Решение № 7375 от 25.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7375 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110116036 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ от ищеца В. С. И. срещу ответника „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД за заплащане на сумата 30000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука от 15.05.2023 г. около 8:20 часа, при управление на специализиран автомобил-инкасо в гр.

София, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане и сумата 1200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от трудова злополука, изразяващи се в разликата между полученото трудово възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност за периода от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът В. С. И. твърди, че в резултат на трудова злополука, претърпяна на 15.05.2023 г., около 8:20 часа в гр. София при управление на специализиран автомобил-инкасо, е получил телесни увреждания – фрактура на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и открита рана в областта на главата в ляво, вследствие на което са му причинени имуществени вреди и неимуществени вреди – болки и страдания. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Прави възражение за за съпричиняване на резултата от страна на ищеца при условията на груба небрежност. Оспорва и размера на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове.

1

Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, възраженията на ответника и събраните по делото относими доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и че на 15.05.2023 г. ищецът е претърпял злополука по време на работа, която е установена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО с Разпореждане № 33155/07.07.2023 г. по чл. 60, ал. 1 КСО на ТП на НОИ – София град.

Не се спори, че с Решение № 2959/07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9001/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлено оспорването на ответника „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД срещу Решение № 104021485/16.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 33155/07.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – София град.

Решението е влязло в сила на 03.06.2024 г.

Видно от приложеното по делото АНД № 17414/2023 по описа на СРС, НО, с Решение № 1668/08.04.2024 г. Наказателно постановление № 23-4332012033 от 09.08.2023 г. на Началник Група ОПП-СДВР е отменено като незаконосъобразно. С цитираното НП на ищеца В. С. И. е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че на 15.05.2023г., около 08:20 часа в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, управлявал на товарен автомобил „Фолксфаген Транспортер“ с рег. № СА9083 ТМ по Северна скоростна тангента, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към с. Чепинци и на около 500 метра преди разклона за с. Чепинци, поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, характера на пътя и на превозното средство /натоварен трафик и наклон/ самокатастрофира в мантинела в дясно, след което се отклонява и се удря в мантинела от ляво по посока на движението нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Приет е като доказателство по делото болничен лист № Е 2023 1288080 издаден от д-р Л. К. И. – АИПМП ЕООД, съгласно който ищецът е бил временно неработоспособен поради настъпилата злополука трудова с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост“ за периода 16.05.2023 г.

– 29.05.2023 г.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б. Б. се установява, че платените обезщетения на ищеца за временна неработоспособност за периода от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г., вкл., са общо в размер на 3 314,92 лева, в това число от Националния осигурителен институт - 3 226,14 лв. и от работодателя “СОТ - Сигнално-охранителна техника” ЕООД - 88,78 лв. Брутните трудови възнаграждения, които би получил ищецът, ако бе продължил да работи на длъжността, която е заемал, за периода за периода от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г. са общо в размер на 3 488,88 лева, а нетните възнаграждения, които би получила, са в размер на 2 707,30 лева. Разликата между брутното трудово възнаграждение, което В. С. И. би получил, ако бе продължил да 2 работи на длъжността, която е заемал, и получените обезщетения през периода от 15.05.2023 г. до 15.09.2023 г. е в размер на 173,96 лева (= 3 488,88 - 3 314,92), а разликата между нетното трудово възнаграждение и получените обезщетения е в размер на (минус) -607,62 лева (= 2 707,30 - 3 314,92).

За изяснява на механизма на реализираното ПТП по делото е прието първоначално и допълнително заключения на съдебна автотехническа експертиза, изготвени от вещото лице инж. Й. Д. Й.. От същите се установява, че на 15.05.2023 г., около 08:20 часа, товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № СА9083ТМ, управляван от ищеца В. С. И. се движи по Северната скоростна тангента, с посока от бул. „Рожен“ към бул.

„Ботевградско шосе“, и на около 500 метра преди разклона за с. Чепинци, поради несъобразена скорост, водачът губи контрол върху управлението на автомобила, отклонява се вдясно и се удря (приплъзва) в предпазната мантинела от дясната страна, след което се отклонява вляво и се удря в предпазната мантинела от лявата страна. Вещото лице е посочило, че в приложения по делото снимков материал са видни задирания по асфалтовото покритие, с дължина около 5 метра, завършващи на мястото на установяване на автомобила след удара, оставени вследствие на плъзгането на предна лява джанта след изпадането на гумата, както и че района на настъпване на удара в дясната и след това в лявата мантинела не се наблюдават спирачни следи.

Експертът сочи, че по делото няма приложен огледен протокол или други доказателства, от които да може да се даде заключение в кой точно момент се е спукала предна лява гума и съответно в кой момент е изпаднала от джантата.

Според вещото лице от изготвения на мястото на събитието снимков материал по никакъв начин не може да се определи с какви гуми е бил оборудван процесният автомобил и доколкото предна лява гума липсва изцяло. От направена от експерта проверка по номера на рамата е видно, че процесният автомобил заводски е оборудван с гуми с размер 215/65 R16C, с теглови индекс 107/105 Т, което означава допустимо натоварване на всяка гума до 975 кг., общо допустимо натоварване на гумите 4 х 975 кг. - 3900 кг. или значително по-високо от максимално допустимата маса на процесното МПС по талон. Експертът сочи, че от снимковия материал изготвен на мястото на ПТП е видно, че по дясната страна на процесното МПС са налични деформации изразяващи се в две успоредни линии по цялата дължина на автомобила, типични за при плъзващо съприкосновение с предпазна мантинела, както и че не се наблюдават увреждания по дясната мантинела, считано по посоката на движение. Разпитан в открито съдебно заседание експертът заявява, че при спукване на лява гума по време на движение на автомобила, превозното средство би се отклонило наляво.

По делото е представена и приета медицинска документация, която не следва да се обсъжда отделно от изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебномедицинска експертиза.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р Д. Н. Н. се установява, че при ПТП на 15.05.2023 г. ищецът В. С. И. е получил разкъсно-контузна рана на главата в ляво теменно и счупване на стилоидния израстък на лакътната кост на лявата 3 ръка. Експертът сочи, че раната на главата е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно на живота, а счупването на лакътната кост на лявата ръка в областта на бодилестия й израстък (вътреставно) е причинило на пострадалия трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни. Според вещото лице раната на главата оздравява за 10-14 дни с образуване на белег, а костното зарастване на счупването на лакътната кост оздравява за 1,5-2 месеца като не се установяват медицински данни за настъпили усложнения. Експертът сочи, че към момента на прегледа ищеца е в добро общо състояние, налице са запазени по обем движения на флексия на пръстите на лявата ръка, но с леко намалена мускулна сила като не са налице данни за тежки увреди на опорнодвигателния състав на лявата ръка, които да обособят инвалидизиране.

Вещото лице подържа, че към момента ищецът е възстановен максимално и не изпитва болки и страдания като е налице реална възможност да изпитва непостоянни болки и променена чувствителност на лявата ръка в посочените от него 2, 3 и 4 пръсти. Разпитан в открито съдебно заседание експертът заявява, че е възможно да има и някакви намаления в движенията на китката, което да не е налично към момента на прегледа, както и че най-вероятно има и е налице увреждане на нервния сноп хранещ съответните пръсти, което за да бъде установено по категоричен начин, трябва да се проведе нервно мускулно електрическо изследване.

От показанията на свидетеля Р. Р. Р. се установява, че същият се е возил в автомобила на предна дясна седалка към момента на трудовата злополука. Свидетелят сочи, че бил заспал по пътя и се събудил при удар на автомобила в дясната мантинела. Поддържа, че когато отворил очи по време на удара тялото на ищеца и водач на автомобила се наклонило към свидетеля. Навежда твърдения, че след първоначалния удар колата се приплъзнала, минала през три ленти за движение леко се ударила в лявата мантинела където спряла. Сочи, че при последния удар в лявата мантинела, тялото на свидетеля се наклонило към ищеца и водач на автомобила.

Поддържам че и преди е работил с ищеца, както и че си е създал впечатления, че на ищеца постоянно му се спи.

От показанията на свидетеля И. Б. Т. се установява, че същият към момента на трудовата злополука се е возил на трета седалка в автомобила – на задната седалка зад шофьора. Сочи, че си гледал телефона, когато забелязал, че ищецът и водач на автомобила се накланя към десностоящия до него и автомобилът променя посоката си движение леко вдясно. След като свидетелят извикал ищецът по име, той се изправил, автомобилът леко се приплъзнал в дясната мантинела и завил в ляво към лявата мантинелата, последвал удар в мантинелата и автомобилът спрял в лявото платно на тангентата. Свидетелят поддържа, че си ударил дясно рамо в бронировката отзад на автомобила при удара в лявата мантинела.

От показанията на свидетеля М. И. С. се установява, че след катастрофата ищецът получил физически травми на дясната ръка, накуцвал с единия крак, продължително време изпитвал силни болки в главата и затруднения да се обслужва с една ръка. Поддържа, че 4 ищецът почти се е възстановил от физическите травми, но продължава да изпитва психически болки и страдания, макар и да не споделя за тях. Навежда твърдения, че ищецът имал нарушения на съня, натрапчиви мисли и притеснения за произшествието, възстановяването, намирането на работа и осигуряване прехраната на семейството.

При тази фактическа установеност съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 КТ.