Определение № 724 от 22.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Велико Търново, 22.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234000500566 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.

274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от В. С. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ул.

„Муткурова“ № 70, бл. „Ст. Заимов“, вх. 1, ет. 6, ап. 16, със съдебен адрес: гр. Русе, ул.

„Църковна независимост“ № 3, ет. 2, офис 5, чрез адв. Б. С. от АК – Русе против Определение № 1022/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 384/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по гр. д. № 384/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе до приключване на наказателно дело № 9848/236/2023 г. по описа на Съда в Гюргево с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че не са налице предпоставките за спиране производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Излага се, че гражданската отговорност може да се реализира независимо от наказателната, като обстоятелството налице ли е престъпно поведение на определено лице, довело до ПТП нямало никакво отношение към отговорността на застрахователя по предявения срещу него иск, чиято отговорност се претендирала на договорно, е не на деликтно основание. Нямало и категорични данни дали производството в Република Румъния вече е в съдебна фаза.

Жалбоподателят излага, че спирането на съдебното производство забавя развитието на гражданското съдопроизводство, което било неоправдано в случая, тъй като елементите на фактическия състав на отговорността на застрахователя можело да бъдат установени в гражданския процес.

1

Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Света София““ № 7, ет. 5, представлявано от А.Л. и Р.Д. – изп. директори, чрез адв. Т. Т. от САК. В същия се излага, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение – правилно и законосъобразно. Твърди се, че гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока има задължителен характер за него относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е същото и има ли вина деецът. В настоящото производството се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който напълно съвпада със състава на транспортното престъпление, за което е образувано наказателно дело № 9848/236/2023 г. по описа на Съда в Гюргево. Твърди се, че посоченото наказателно производство е в съдебна фаза, което било абсолютна процесуална предпоставка за спиране на настоящото производство. Позовава се на т. 2 от ТР № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 384/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано въз основа на предявен от В. С. М. от гр. Русе против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр.

София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на ПТП, настъпило на 04.05.2019 г.

Ищецът е обосновал претенцията си на твърденията, че са претърпели вреди в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на застрахования при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на МПС С.Й. М.. Описал е механизма на реализиране на ПТП и е посочил, че причината за настъпването му е нарушаване на разпоредбите на движение по пътищата. Към исковата си молба е представил Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.05.2019 г. на Районна прокуратура – Гюргево, Република Румъния, с участници С.Й. М. - водач на л. а.

„Фолксваген Голф“, рег. № Р 6180 ВХ. В протокола като пострадало лице е посочена, като починала майката на ищеца. Посочено в протокола е също, че е образувано ДП № 1634/Р/2019 г. на Районна прокуратура – Гюргево, Република Румъния.

С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва предявения иск с твърдения, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действителния. Счита, че не е налице твърдяната емоционална връзки между ищеца и 2 починалата му в следствие на ПТП майка, както и че последната е съпричинила настъпилия вредоносен резултат. Прави искане за спиране на производството до приключване на наказателно дело № 9848/236/2023 г. по описа на Съда в Гюргево.

Съдът е изискал справки (Изх. № 120770-2241/30.08.2023 г., Изх. № 1207702579/06.10.2023 г. и Изх. № 120770-2801/30.10.2023 г.) от МВР, РГГП – Русе, Съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество – Гюргево, от които се установява, че по досъдебно производство № 1634/Р/2019 е бил издаден обвинителен акт на 07.06.2023 г., въз основа на който е образувано наказателно дело № 9848/236/2023 г. по описа на Съда в Гюргево. По делото е постановено даване ход на съдебния процес по отношение на подсъдимия С. М., за извършено престъпление „непредумишлено убийство“, съгласно чл. 192, ал. 1 и 2 от НК, със заключение на съдията от преюдициалния състав от 11.10.2023 г.

С Определение № 1022/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 384/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по гр. д. № 384/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе до приключване на наказателно дело № 9848/236/2023 г. по описа на Съда в Гюргево с влязъл в сила съдебен акт.

С това обжалвано определение съдът е приел, че приключването на наказателното производство с влязла в сила присъда е от значение за решаване на гражданския спор по предявения иск срещу застрахователя, доколкото тя ще има задължителни сила за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, при положение, че изключенията на чл. 124, ал. 5 от ГПК не са налице, като установяването на факти, които са същевременно и елементи от обективната страна на престъпен състав в рамките на исковия процес не може да се извърши, което било основание за спиране производството.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Преценката на съда за наличие или липса на преюдициалност се обуславя от конкретните факти по делата и правна квалификация на споровете.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Налице формирана константна практика на ВКС на РБ, в която се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

3

В конкретния случай първоинстанционният съд е констатирал наличието на образувано на наказателно дело пред компетентния съд. При влизане в сила на присъдата, на основание чл. 300 от ГПК, същата ще задължи съдът да приеме за доказани наличието на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Преди влизането й в сила, обаче, липсва такава възможност за гражданския съд, който разглежда спора относно гражданските последици, като самият деликвент не е страна в исковото производство. При съвпадение относно фактите, посочени в исковата молба с тези по наказателното производство, макар и да не е налице все още влязла в законна сила присъда, с оглед принципа за недопускане на установяване в гражданския процес на фактите по различен начин, следва да се приеме, че приключване на наказателния процес е от значение за определяне отговорността на застрахователя. Само влязлата в сила присъда има последиците, предвидени в чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК, извън което не са налице предпоставките за разглеждане на гражданския иск, основан на фактите по постановената присъда.

В случая от значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е прието, че при висящо наказателно производство производството по предявения от пострадалия граждански иск за обезщетение за вреди от същото деяние се спира до приключване на наказателното производство. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Същото значение има и произнасянето на наказателния съд по реда на чл. 78а НК. В Определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о. е посочено, че предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. Следователно, за да бъде спряно исковото производство, то следва в наказателното производство да се установят фактите, които попълват състава на правна норма, въз основа на която е заведен гражданскоправният иск. В случая такава връзка е налице - обвинението е повдигнато за престъпление по престъпление „непредумишлено убийство“, съгласно чл. 192, ал. 1 и 2 от НК (НК на Република Румъния), съответно за същото деяние е предявен иск по чл. 432 от КЗ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София. Изходът на наказателното производство обуславя изхода на гражданското производство, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент. Действително в 4 гражданското производство въпросите, които съгласно чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд - относно това дали е извършено деянието, извършено ли е от дееца виновно и неговите последици, също могат да бъдат изяснени, както това се поддържа в частната жалба. Но в настоящия случай вече е налице висящо наказателно производство, в което всички тези въпроси ще бъдат изследвани. Налице е идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.