Определение № 1329 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500957 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. ***, чрез процесуалния представител адв. Л. Р. против Заповед №2069/12.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №3456/2025г. на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., в частта за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на издадената Заповед за изпълнение в частта за разноските. Неправилен бил изводът на Районния съд, че не следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като същото възнаграждение било заплатено от „ФИ“ ЕООД на преупълномощен адвокат, а не от „А1 България“ ЕАД и нямало доказателства заявителят да е сторил разноски в производството. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение било представено пълномощно, като в т. 3 от същото било предвидено, че заявителят упълномощил дружеството „ФИ“ ЕООД да заплаща всички такси и разноски във връзка с правата по пълномощното, включително и адвокатско възнаграждениe на избраните като процесуални представители на „А1 България“ ЕАД адвокати. От друга страна, дружеството „ФИ“ ЕООД се явявало търговски пълномощник на „А1 България“ ЕАД по см. на чл. 26 ТЗ за изрично описаните в пълномощното действия, като в случая било налице изрично овластяване на търговския пълномощник за заплащането на адвокатски възнаграждения. Не било относимо от кого било заплатено 1 адвокатското възнаграждение, тъй като релевантно било в случая единствено реалното заплащане на възнаграждението от името и за сметка на страната, която го претендирала, а вътрешните отношения между заявител, пълномощник и преупълномощени адвокати не били предмет на изследване.

Установявало се извършването на разноски за адвокатско възнаграждение за сметка на заявителя. От представеното пълномощно било видно, че представителят действал в рамките на учредената му власт, а последиците възниквали за представлявания. Искането е за отмяна на Заповедта за изпълнение в частта за разноските и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Заповедното производство е образувано по повод подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощник адв. Л. Р. и адв. И.Й. против длъжника „БАР ДИНАМИКС“ ЕООД за вземания, произтичащи от неизпълнение на сключен между страните договор № М6874842/27.04.2022г. за използване на електронни съобщителни услуги, както следва: 86.99 лв. – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор №506048533, ID на договор М6874842 от 27.04.2022г. за периода от 03.09.2023г. – 02.03.2024г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата от 121.46 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор от 27.04.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата от 20.89 лв.- мораторна лихва за забава върху вземанията, изчислена от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявление, от които 10.26 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 26.10.2023г. – 23.02.2025г. и 10.63 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 08.03.2024г. – 23.02.2025г. Направено е и искане за присъждането на разноските в заповедното производство – 21.25 лв. – ДЧ и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Представено по делото е пълномощно от „А1 България“ ЕАД, чрез А.Д., ЕГН **********, в качеството си на главен изпълнителен директор и М.М., македонски гражданин, в качеството си на изп. директор, с което заявителят упълномощава „ФИ“ ЕООД да организира и води искови, заповедни и изпълнителни производства срещу длъжници на „А1 България“ ЕАД чрез свободно избрани от него адвокати, които да осъществяват правна защита и съдействие и проц. представителство на „А1 България“ ЕАД по заведени дела до окончателното им приключване и да извършват всички необходими процесуални и/или съдопроизводствени действия от името и за сметка на „А1 България“ ЕАД. В т. 3 от пълномощното е посочено, че упълномощеното дружество може да заплаща всички необходими такси и разноски във връзка с правата по пълномощното, вкл. и адвокатски възнаграждения на избраните 2 като проц. представители на „А1 България“ ЕАД адвокати, а в т. 5 – свободно да избира и преупълномощава адвокати, които да са проц. представители на „А1 България“ ЕАД по заведени дела.

Представено по делото е и пълномощно, с което И.М.Й., в качеството си на управител на дружеството „ФИ“ ЕООД преупълномощава адв. И.М.Й. и адв. Л. Ж. Р. с правата на „ФИ“ ЕООД по пълномощно, изд. от „А1 България“ ЕАД, с рег. №4444/18.05.2023г.

Представен по делото е и Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025г., сключен между „ФИ“ ЕООД и адв. И.М.Й. от САК, с предмет на договора за оказване на правна защита и съдействие на „ФИ“ ЕООД във вр. с изпълнение на Рамков договор от 07.09.2018г. между „А1 България“ ЕОАД и „ФИ“ ЕООД за предсъдебно и съдебно събиране на вземания от абонати, изразяващо се в проц. представителство по завеждане на заповедни производства срещу посочени в договора длъжници. В чл. 2, ал. 1 е предвидено, че клиентът заплаща на адвоката по 400 лв. за всеки един от посочените в договора длъжници, а в ал. 2 е уговорено, че адвокатското възнаграждение се заплаща в брой при сключване на договора.

Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, както следва: 86.99 лв., представляваща месечни такси и потребление за предоставени услуги по договор от 27.04.2022г., дължими за периода от 03.09.2023г. – 02.03.2024г.; 121.46 лв. - неустойка за неизпълнение на договор от 27.04.2022г.; за сумата от 20.89 лв. – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението в съда – 24.02.2025г. до окончателното плащане, както и за сумата от 21.25 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса.

Заповедният съд е посочил, че не следвало да се присъжда искания адвокатски хонорар в полза на заявителя. Аргументирал се е, че в Договора за правна защита и съдействие от 20.02.2025г. между „ФИ“ ЕООД и пълномощника на заявителя – адв. И.Й. било уговорено адвокатско възнаграждение за няколко лица, сред които и длъжника по заповедното производство, но заплатеното адвокатско възнаграждение представлявало сторени от „ФИ“ ЕООД разноски, а последното дружество не било страна по настоящото дело. Не следвало да бъдат присъдени разноски в полза на трето за спора лице, не било възможно да се присъдят такива и за „А1 България“ ЕАД, тъй като исканите 400 лв. адвокатски хонорар не представлявали сторени от заявителя разноски. Позовава се на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, съгласно което на възмездяване подлежали само разноските, заплатени от страната. На следващо място, клаузата на т. 3 от представеното по делото пълномощно от „А1 България“ ЕАД към „ФИ“ ЕООД възлагала права на пълномощника да заплаща разноски 3 на преупълномощени адвокати от името на „А1 България“ ЕАД, но като едностранна сделка пораждала само права за упълномощеното лице.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

На първо място, съгласно задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора между процесуалния представител и представлявания следва да бъде вписан начин на плащане. Ако начина на плащане е по банков път, задължено следва да се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характер на разписка. Настоящата инстанция намира, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, тъй като заявителят „А1 България“ ЕАД не е представил доказателства да е заплатил възнаграждение на процесуалния си представител, а за да се дължат разноски е необходимо да се представят доказателства, че страната е платила такива на упълномощения адвокат по съответното дело. В случая „А1 България“ ЕАД е упълномощил дружество „ФИ“ ЕООД да осъществява процесуално представителство по искови, заповедни и изпълнителни производства срещу длъжници на заявителя, както и да заплаща такси и разноски, включително и адвокатски възнаграждения на избраните адвокати. От своя страна, дружеството „ФИ“ ЕООД е преупълномощило адв. И.Й. и адв. Л. Р. с правата на „ФИ“ ЕООД по т. 1, 2, 4 и 5 от горепосоченото пълномощно от 18.05.2023г. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025г., сключен между „ФИ“ ЕООД и пълномощника на заявителя - адв. И.Й., в който е уговорено адвокатско възнаграждение за 24 лица, поименно изброени в договора, сред които е и длъжникът по делото. Установява се, че възнаграждението за адвокат в размер на 400 лв. е заплатено в брой при сключване на договора, като съобразно посоченото в началото на настоящите мотиви, договорът служи като разписка за плащането. Липсват обаче каквито и да било доказателства, че именно претендиращият присъждането на адвокатско възнаграждение, а именно заявителят „А1 България“ ЕАД, е понесъл разноските за адвокатски хонорар.

Няма индикация, че последното дружество е заплатило търсените разноски за проц. представителство. От представения по делото Договор от 20.02.2025г. се установява, че плащането на адв. Йотов е извършено от друго юридическо лице „ФИ“ ЕООД, а не от „А1 България“ ЕАД. Претендираните разноски в размер на 400 лв. са недоказани като разход на заявителя, доколкото по делото не е представен договор между самия заявител и дружеството „ФИ“ ЕООД за заплащане на адвокатско възнаграждение от името и за сметка на „А1 България“ ЕАД, поради което разноски за адвокат на „А1 България“ ЕАД в случая не се дължат.

Поради изложените съображения частната жалба следва да бъде 4 оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от А.Д. – Главен изпълнителен директор и М.М – Изпълнителен директор, против заповед №2069/12.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3456/2025г. на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5