Решение № 241 от 16.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Видин, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20241320102507 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на С. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.„Бонония“ № 12, вх.2, ет.5, ап.49, чрез адв. Д. М., против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, „САП Център София, ет.8, представлявано от Светослав Ангелов, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. със ЗПК.

Исковата молба, по която е образувано настоящо дело е редовна.

Внесена е дължимата се държавна такса.

Предявените искове – за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между страните, а при евентуалност – на клаузата, предвиждаща неустойка, са допустими.

На ответника е изпратен препис за отговор.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск – за заплащане на дължима сума по процесния договор за кредит, също е допустим.

Внесена е дължимата се държавна такса.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от права са: че сключеният между ищцата С. Р. Г. и ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ 1

АД, договор за потребителски кредит № 494056/02.08.2022г. е нищожен, защото съществен елемент от неговото съдържание, а именно Годишен процент на разходите /ГПР/ е погрешно посочен с по - ниска стойност, а фактически превишава максимално установения праг предвиден в закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/. Това е така, тъй като в договора се уговаря допълнително платена услуга – в случая „неустойка“ при на непредставяне на обезпечение от кредитополучателя, която по същество представлява част от ГПР, но не е включена в него, което от своя страна съставлява заобикаляне на закона /прикрити разходи по кредита/, водещо до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК. Поддържа се още от ищцата, че клаузата на подписаното към договора Приложение № 3 за ползване на допълнителна услуга „Ползване на преферециално /ВИП/ обслужване“, с която кредитополучателят се задължава да заплати на кредитиращото дружество допълнителна такса е нищожна, тъй като с нея се нарушава забраната, регламентирана в чл.10а, ал.2 от ЗПК - да се изискват такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита. Така договорените: предоставяне на преферециално обслужване, изразяващо се в удължено работно време 08.00 – 20.00 часа; безплатно известяване за предстоящи вноски; евентуално участие в бъдещи несигурни промоции; регулярно участие в томболи, когато такива са налични и безплатно получаване на удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение – по същество представляват действия по управление на кредита, а не услуга в полза на клиента, и не могат да бъдат възмездни. Същите не съставляват допълнителна услуга, която е извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно – отпускане на заема и неговото администриране. Договорената клауза заобикаля закона /чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК/, поради което е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Кредиторът няма право, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/, да си набавя допълнителни средства, тъй като неоснователно се обогатява.

Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да обяви нищожността на договор за потребителски кредит № 494056/02.08.2022г., сключен между страните, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално - на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22, с чл.11, чл.19 от ЗПК. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли 2 първоначалния иск - да обяви нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на поръчители като обезпечение, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Иска се още, съдът да обяви за недействително Приложение № 3 към договора, възлагащо на потребителя – да заплати сумата в размер на 60 лева възнаграждение за ВИП обслужване като противоречащо на чл.10а от ЗПК.

Ищцата ангажира писмени доказателства. Претендира пресъждане на разноските по производството. Иска задължаване на ответника да представи по делото цялата преписка по процесния договор; назначаване на съдебно – икономическа експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и при необходимост посети деловодството на ответното дружество, да отговори на въпроса: Какъв е действителният размер на годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит № 494056/02.08.2022г., сключен между страните, като се включи в него и начислената неустойка?, както и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване на информация за всички сключени сделки между страните и движението по тях, която се намира в БНБ.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като поддържа от своя страна, че ищцата сама е поискала и се е възползвала от правото, изрично предвидено в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, погасителен план и общи условия по договора, с което е заявила изрично желанието за получаване на заявените услуги. Поддържа се още, че цената на иска следва да е в размер на 2000 лева, която сума е предмет на договора и е предоставена на кредитополучателя. Оспорва твърденията на ищцата, че процесният договор не съдържа всички изискуеми по чл.10, ал.1 от ЗПК изисквания, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по – малък от 12, в 2 екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и оспорва твърдението, че в договора липсва посочване на начина на изчисляване на ГРП. Поддържа от своя страна, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГРП, тъй като по своята същност е обезщетение за неизпълнение.

Оспорва и иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на недействителна клаузата за неустойка, установена в договора поради заобикаляне на закона, както и за недействителност на клаузата в Приложение № 3 към процесния договор за такса за преферанционално обслужване, тъй като последната не е свързана с 3 усвояване или управление на кредита; допълнителния пакет не е задължително условие за сключване на кредита, а кредитополучателят самостоятелно е активирал опцията да го получи при кандидатстването си за кредита. Посочените в Приложение № 3 услуги са подобряващи позицията на кредитополучателя спрямо останалите кредитополучатели на дружеството, като по никакъв начин не се засяга управлението на кредита от кредитора, поради което таксата за предоставени допълнителни услуги е начислена и се дължи заедно с всяка погасителна вноска по договора. Посочва още, че посочената като недействителна клауза от Приложение № 5 към договора не съществува, тъй като не съществува и Приложение № 5 към процесния договор.

Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Представя писмени доказателства – преписката по процесния кредит.

Ответникът е предявил против ищцата насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с който иска, в качеството му на изправна страна по договора, при падежирали всички погасителни вноски, съдът да постанови решение, с което да осъди ищцата да му заплати сумата в размер на 506 лева, частично предявен иск от 2000 лева, представляваща непогасения остатък от отпуснатата главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 27.12.2024г. до окончателното издължаване. Представя писмени доказателства с насрещния иск.

В срока за отговор по насрещния иск, ищцата заявява, че същия е допустим, но го оспорва като неоснователен, като поддържа от своя страна, че счита договорът, сключен между страните за нищожен, поради което кредитополучателят дължи по него само връщане на чистата главница в размер на 2000 лева, която е частично погасена. Иска издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със справка от „Изи Пей“ АД, от което да е видно за периода от 02.09.2022г. до 02.08.2024г., чрез тяхната парична система на каса, по банков път или по микросметка, какви плащания са извършени към „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с платец ищцата С. Р. Г., ЕГН **********. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско/юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск.

Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се 4 нуждаят от доказване, а именно, че на 02.08.2022г. е сключен договор за паричен заем № 494056, по силата на който ищецът като кредитополучател, е получил от ответника като кредитор, сумата в размер на 2000 лева, със задължение да за изплащане на кредита на 24 погасителни за периода от 02.09.2022г. до 02.08.2024г. Безспорно следва да се приеме също, с оглед признанието от ответника, че в случай, че неустойката, предвидена в договор за паричен заем № 494056, бъде включена към ГПР, то същият ще надхвърли установеният максимум, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, поради, което назначаването на съдебно – счетоводна експертиза се явява не необходимо.

Съдът е указал на страните, че не се налага тежест на доказване с оглед приетото за безспорно от фактическа страна, като в останалата си част спорът е изцяло правен, освен че в тежест на ищцата е да докаже размера на изплатената сума по договора, което обстоятелство твърди.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:

-Че ищцата, в качеството й на потребител и кредитополучател претендира установаване за недействителен на договор за потребителски кредит с ответника, като кредитор тъй като съдържа недействителни клаузи, поради което искът е допустим;

-Че ответникът е предявил насрещен иск при евентуалност за връщане на неплатената главница по заема от кредитополучателя, поради което и този иск е допустим;

-Че не е спорно между страните и съдът е приел с разпореждането си по проекти доклада, за безспорни и ненуждаещи се от доказване обствоятелствата: че на 02.08.2022г. е сключен договор за паричен заем № 494056, по силата на който ищецът като кредитополучател, е получил от ответника като кредитор, сумата в размер на 2000 лева, със задължение да за изплащане на кредита на 24 погасителни за периода от 02.09.2022г. до 02.08.2024г. , както и че в случай, че неустойката, предвидена в договор за паричен заем № 494056 ,бъде включена към ГПР, то същият ще надхвърли 5 установеният максимум, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, а страните са заявили, че нямат възражения по доклада и съдът го е приел за окончателен;

-Че договорът не съдържа основните клаузи на паричния заем, а препраща към Приложения, в случая – Приложение № 1 към договора, което не съдържа дата на изготвянето и/или подписването му;

-Че е основателен доводът на ищцата, че клаузата за заплащане на неустойка в Приложение № 2 е недействителна, тъй като заобикаля закона: преди сключване на договора, на кредитополучателя е вменено задължение за представяне на обезпечение при явно невъзможни условия – да учреди поръчителство от поне двама поръчители, в срок до следващия ден след получаване на кредита и при множество за поръчителите изисквания, ведно с доказателства за тях за точкова кратък срок. И още - предвидено едностранно право на кредитодателя, че той може да изиска по своя преценка кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаването на кредит. Видно е, че с това съдържание на договорната клауза, кредитополучателят е поставен в обективна невъзможност да осигури поръчителство по кредита и да избегне заплащането на неустойка, а същевременно - на кредитора е предоставена едностранна възможност да осуети изпълнението това задължение като изиска повече от двама поръчители, при което срокът за представяне на поръчителство би изтекъл.