Определение № 495 от 08.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Враца, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Веселка Ц. И. Въззивно частно наказателно дело № 20251400600702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 341, ал. 2 вр. с чл. 377, ал. 2 НПК.

С протоколно определение, постановено на 30.10.2025 г. по НАХД № 245/2025 г. Районен съд – Оряхово на основание чл. 377, ал. 1 НПК е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия с указания, обективирани в мотивите на посоченото протоколно определение и на тези от 10.07.2025 г. по НАХД № 141/2025 г. по описа на Районен съд - Оряхово и от Определение № 388/07.09.2025 г. по ВЧНД № 544/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца (погрешно посочен Районен съд– Враца).

Протоколното определение е атакувано с частен протест с вх. № 4233/05.11.2025 г., подаден от Евтим Евтимов, прокурор при Районна прокуратура-Враца. В частния протест е изложена хронологията на движение на производството от неговото образуване до момента. Наведени са оплаквания за демонстриране от страна на съда на отказ от правосъдие и съзнателно нежелание да се разгледа и реши по съвест и въз основа на доказателствата делото. Твърди се, че съдът се е съобразил изцяло с доводите и становищата на защитниците на обвиняемите, които се позовавали на липса на съизвършителство. Казва, че всъщност подробно са посочени конкретните 1 действия на отделните обвиняеми и че от цялостната им дейност се извежда извод за съвместност както в действията, така и в съзнанието им и че всеки от тях с действията си допринасял за телесните наранявания на пострадалия.

Изразява несъгласие с тезата на защитниците, че не са посочени конкретните действия на всеки от обвиняемите лица и че това е станало само въз основа на свидетелски показания. Коментира доказателствата. Смята, че е изложил достатъчно аргументи и практика, които подкрепят позицията и вътрешното му убеждение. Излагат се отново правни доводи по същество от предмета на доказване – такива за съучастието и общия умисъл. В заключение подчертава, че намира постановлението за законосъобразно, съдържащо позицията му относно престъплението, съставомерността на действията на всеки от обвиняемите и общността на умисъла и че съдът разполага с възможност в хода на съдебната фаза, ако смята за необходимо, да събира нови доказателства.

Постъпил е отговор по частния протест с вх. № 4240/05.11.2025 г. от адв.

Г. Г. от САК-договорен защитник на обвиняемия Л. К., който отговор може да се определи по-скоро като развлекателно четиво. В него се дава пренебрежителна персонална оценка на държавното обвинение, като едновременно с това се вмъква и леко внушение за омаловажаване на деянието, предложено за наказателно преследване. Правни или фактически аргументи досежно определението на съда или постановлението на прокурора на практика не се навеждат.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста, с обжалвания акт и с материалите по делото, намира от следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна с правен интерес и е процесуално допустим, но по същество – неоснователен.

Производството пред Районен съд-Оряхово е образувано по внесено Постановление с вх. № 3490/24.09.2025 г. за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Д. И. Й., К. С. Ц., Л.

Ц. Б., Л. К. К. и С. И. Ц. за извършено от тях престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

2, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, изготвено от Районна прокуратура – гр. Враца.

Районният съд е приел, че всички констатирани от предходните съдебни състави нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, не са отстранени и понастоящем, 2 въпреки дадените указания. Заключил е, че постановлението не е годно да посочи всички релевантни към предмета на делото факти и да очертае предмета на доказване по делото. Приел е, че липсва диспозитив с конкретно формулирано обвинение срещу всеки от обвиняемите, липсват каквито и да било фактически твърдения за общност на умисъла и защо прокурорът е приел, че петимата обвиняеми следва да носят съвместно отговорност за крайния резултат. Аргументирал се е с това, че в постановлението липсва яснота за становището на обвинението за приетата фактическа обстановка, от която се извежда съставомерността на деянията, както и липсва доказателствен анализ, а единствено преразказ на свидетелски показания и други доказателства, без констатация какво приема държавното обвинение от тях. Изяснено е, че попълването на постановлението с теоретични постановки и съдебна практика не може да отстрани тези пороци. Липсвала обосновка за съществен елемент от обвинението – съизвършителството, като не били изложени фактически твърдения за общност на умисъла. В заключение е описал, че липсата на пълно фактическо обвинение по отношение на всеки обвиняем, съответстващо на поддържаната правна квалификация, е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемите, тъй като за тях не е ясно срещу какви факти следва да се защитават и в какво точно са обвинени.

Настоящият състав намира определението на първостепенният съд за правилно като краен резултат, макар и не на всички посочени в него основания.

Съдът намира за удачно да започне с аргументи по отношение едно от възраженията в протеста, а именно - че „явно съда смята и приравнява постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на изискванията на обвинителен акт“.

Безпротиворечиви са доктрината и практиката, че постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК като акт има същата правна характеристика и реквизити като обвинителния акт. Предложението на прокурора за прилагане на чл. 78а от НК не променя правната квалификация на извършеното деяние.

То запазва характера си на престъпление и не представлява административно нарушение, като само предвидената за извършването му наказателна отговорност при определени условия се заменя с административно3 наказателна. Съгласно ППВС № 7 по н. д. № 4/85 г. и в административнонаказателното производство съдът е длъжен да проведе съдебно разследване, да провери има ли доказателства за вината на привлечения към административно-наказателна отговорност, за мотивите, целите, степента и вината, както и да обсъжда въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. Именно затова и реквизитите на постановлението са същите като тези на обвинителния акт, защото функцията на двата акта е една и съща – да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване, съответно и на осъществяваната защита. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението – такова, каквото е формулирано в акта, с който то се внася – бил той обвинителен акт или постановление като в настоящия случай.

При така очертаните изисквания спрямо постановлението като акт следва да се добави, че по структура той следва да съдържа следните отделни елементи - ясно изложение на приетата за установена от прокурора фактическа обстановка, доказателствен анализ, правни изводи, обособени в обстоятелствена част, и т.нар. заключителна част или диспозитив със субект, деяние, правна квалификация.

В настоящия случай действително за трети път е допуснато смесване между изложението на фактическата обстановка и доказателствения анализ.

Постановлението по чл. 375 от НПК не съдържа ясно разграничение между факти, констатации, доказателствен анализ и правни изводи.

Действително липсва формално диспозитив – прокурорът не е възпроизвел там изпълнителното деяние на всеки един от обвиняемите, а се е ограничил единствено до посочване на правната квалификация. Но все пак въззивният състав приема, че тази непрецизност може да бъде преодоляна, доколкото в края на обстоятелствената част на постановлението е формулирано прецизно обвинение по отношение на всеки от обвиняемите с посочване на място, време и противоправно деяние. Доколкото постановлението е единство между обстоятелствена част и диспозитив, тази структурна неточност се преодолява.

Непоследователно е изложението и в частта с извеждане на фактите, 4 които обуславят съставомерността на умисъла, но все пак в края на обстоятелствената част такива са изложени – за съда е ясно, че прокурорът твърди, че общността на умисъла е извел от това, че петимата обвиняеми са нанасяли ударите последователно при сходен интензитет и принуда, както и от факта, че винаги при пострадалия е имало поне двама извършители едновременно, като всеки от тях е знаел за участието на другите, присъствал е в участието на другите и е съзнавал резултата от деянието. Пречупено и през практиката, която е посочена, могат да се изведат фактите, формирали извода на обвинението за общност на умисъла, като настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд в обратен смисъл.

Не така стои въпросът с изложението на фактическите твърдения относно съставомерните признаци и какво приема прокурора за извършено.

Както се каза, съгласно чл. 378, ал. 3 НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението.

Фактическата обстановка формира предмета на доказване в следващото се съдебно производство и определя пределите на доказване в съдебното следствие, доколкото съдът дължи разкриване на обективната истина, проверка и произнасяне само в рамките на повдигнатото обвинение. Съгласно Конституцията на страната ни функцията на държавно обвинение е възложена само и единствено във властта на прокуратурата и съдът не разполага с възможност по тълкувателен път да извежда фактическите изводи на прокурора, нито има възможност да поправи този порок, доколкото би иззел функцията на държавно обвинение. Това от своя страна би могло да доведе до съществени пороци, които да наложат връщания на делото и започване на съдебно следствие от самото му начало на много по-късен етап, което от своя страна не би способствало за решаване на делото в разумен срок.

Следователно никой няма интерес от едно порочно саниране на незаконосъобразен сезиращ прокурорски акт. Когато иницииращият акт не може да очертае по надлежен начин фактическата рамка на предмета на доказване, съдът е длъжен своевременно да изиска отстраняване на това нарушение.

Съдът намира, че постановлението на прокурора действително е необосновано до степен, че съдът е в невъзможност да прецени дали правните изводи на прокурора се подкрепят от доказателствата по делото, съответно впоследствие да направи проверка за съставомерност и да прецени дали и 5 какво наказание да се наложи. Не става ясно в каква степен се твърди, че всеки от обвиняемите участва в общото деяние, така щото да се оцени съпричастието им в деянието, респективно да се преценят впоследствие и евентуалните наказания, които би следвало да се наложат, при доказаност на обвинението, като съдът да приложи принципа за индивидуализация на наказанието според деянието и степента на участие на извършителя в него.

Позоваването на свидетелски показания и експертизи, без да се сочат конкретни факти, не е достатъчно за попълване на постановлението по чл. 375 НПК със задължителни съставомерни факти, включени в предмета на доказване по делото. Правомощие на ръководно-решаващия орган е да даде оценка на доказателствените способи и да посочи кои факти приема за установени въз основа на събраните експертизи и свидетелските показания.

Необходима е правно-оценъчна дейност на прокурора, която да намери отражение в обстоятелствената част на постановлението.