Решение № 4 от 03.02.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№4 гр.К., 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20225100900020 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 125, ал.3 от Търговския закон.

В исковата си молба ищецът Н. Д. Н. твърди, че е бил съдружник в ответното дружество до 28.05.2019 г. На 28.02.2019 г. изпратил на дружеството нотариална покана с уведомление за прекратяване на участието си като съдружник с тримесечно предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ.

Нотариалната покана била връчена на дружеството на същата дата, поради което, считано от 28.05.2019 г. членствените правоотношения с ответника следвало да се считат за прекратени. Твърди, че имуществените последици от прекратяването на членството не били уредени до настоящия момент. Към 28.05.2019 г. ответното дружество било с регистриран капитал от 10 000 лева, като ищецът притежавал 40 дяла с номинална стойност на всеки дял от 100 лева, равностойни на 4 000 от общия капитал на дружеството. По силата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици от прекратяване на участието на ищеца в дружеството следвало да се уредят въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а именно към 31.05.2019 г. Твърди също, че стойността на чистия актив на дружеството към посочената дата възлизала на не по-малко от 500 000 лева, като паричната равностойност на дяловете на ищеца се равнявала на 1 произведението от броя на притежаваните дялове и стойността на един дружествен дял, възлизаща на 5 000 лева, респ., равностойността на дружествения дял на ищеца от имуществото на ответното дружество към момента на прекратяване на членството му била в размер на 200 000 лева.

Предявява настоящият иск като частичен - до заявения размер от 80 000 лева.

Иска да бъде осъден ответникът „У.-Б.“ ООД гр. К., да му заплати сумата от 80 000 лева – частично от 200 000 лева, представляваща равностойността на дружествения му дял от имуществото на „У.-Б.“ ООД, към 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът „У.-Б.“ ООД гр. К. е подал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск, а при условията на евентуалност и за неговата неоснователност. Твърди, че не е налице правен интерес от търсената с иска защита, тъй като имуществените последици от прекратяване участието на ищеца в дружеството са уредени. Оспорва иска по основание и по размер, като сочи, че не е налице основание за изплащане равностойност на дружествения дял на ищеца в претендирания от него размер. Оспорва изцяло обстоятелствата, описани в исковата молба. Оспорва твърдението, че имуществените отношения от прекратяване на членството на ищеца в „У.-Б.“ ООД не били уредени, както и твърдението, че стойността на чистия актив на дружеството към 31.05.2019 г. е в размер на не по-малко от 500 000 л ева, като паричната равностойност да дружествения дял на ищеца към момента на прекратяване на участието му в дружеството била в размер на 200 000 лв. Твърди, че имуществените последици от прекратяване членството на ищеца в „У.-Б.“ ООД са уредени, като в настоящия случай прекратяването участието на ищеца в ответното дружество е настъпило с изтичане на отправеното от него тримесечно предизвестие по чл. 125 ал. 2 от ТЗ, т.е. към 28.05.2019 г. Във връзка с горното бил изготвен счетоводен баланс на „У.-Б.“ ООД към 30.05.20019 г., който бил приет единодушно с решение на общото събрание на „У.-Б.“ ООД, проведено на 05.07.2019 г. Впоследствие, на 05.08.2019 г. „У.Б.“ ООД отправило към ищеца отговор на нотариална покана /известие/, връчен му на 30.10.2019 г., с което ищецът бил уведомен, че съгласно финансов отчет с дата 31.05.2019 г. към края на месеца, през който е прекратено участието му в дружеството, пасивите превишават активите и дружествения му дял е с отрицателна стойност, респ., че същият няма вземане 2 от дружеството с равностойност на дела му. Със същото известие ищецът бил уведомен и че дяловете му са запорирани и няма как да му бъде изплатена имуществената им равностойност. С това известие „У.-Б.“ ООД приело и уведомило ищеца, че имуществените им отношения са уредени. Към самото известие е бил представен и самия счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а именно 30.05.2019 г., който ищецът получил, ведно с отговора на нотариалната покана на 30.10.2019 г., т.е. преди предявяване на настоящия иск. Твърди, че исковата претенция е изцяло неоснователна, тъй като „У.-Б.“ ООД не разполага с нетно имущество (чиста стойност на активите), което да формира положителна и подлежаща на изплащане към ищеца „квота“ по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Твърдението на ищеца за чист актив на ответното дружество към 31.05.2019 г. в размер на не помалко от 500 000 лева било абсолютно произволно, необосновано и несъстоятелно. Съгласно баланса, който прилага с отговора, към 30.05.2019 г.

„У.-Б.“ ООД не разполагал с нетно имущество, което да формира каквото и да било вземане на ищеца. Твърди също, че вземането по чл. 125, ал. 3 от ТЗ не било безусловно. То възниква единствено в хипотезите, в които дружеството разполага с нетно имущество (нетен капитал), но не и когато нетното имущество е отрицателна величина. Поддържа и обстоятелството, че искът е неоснователен и поради това, че преди прекратяване участието на ищеца в ответното дружество върху притежаваните от Н. Д. Н. 40 дяла от капитала на „У.-Б.“ ООД, всеки един с номинална стойност от 100 лева, бил наложен обезпечителен запор в полза на „У.-Х.“ АД и към днешна дата вземането на посоченото акционерно дружество все още не било погасено, респ. удовлетворено, като било образувано и изпълнително дело за това.

Наложеният запор на дружествените дялове бил вписан в ТР за задължение към „У.-Х.“ АД. Твърди също, че при наличие на наложен запор върху дяловете на ищеца в полза на трето лице и упражнено от ищеца впоследствие (след налагане на запора) право на прекратяване участието му в дружеството с писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, ищецът нямал основание да претендира изплащане равностойност на дружествен дял, защото запорът разпростирал действието си и върху правото на ликвидационен дял на ищеца, т.е. върху вземането за равностойността на дружествения дял.

В подадена в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК допълнителна искова молба ищецът сочи, че е неоснователно възражението на ответното дружество 3 за липса на правен интерес за ищеца от завеждане на настоящия иск.

Правният интерес на ищецът се обуславял от това, че ответното дружество отказвало да уреди доброволно имуществените отношения във връзка с прекратяване на неговите членствени правоотношения с дружеството – ответник, с което пряко и непосредствено са нарушени неговите законни права и интереси. Ищецът бил материалноправно легитимиран да предяви такъв иск, тъй като разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ повелявала, че при прекратяване участието на съдружник, на него му се изплаща сума, определена по размер съобразно участието на съдружника в капитала на дружеството по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Имуществената последица на нормата е правото на съдружника да иска паричната равностойност на дружествените дялове.

Невярно било изложеното твърдение, че имуществените последици от прекратяване на членството на ищеца с ответното дружество били уредени.

Това твърдение се обосновавало от ответника с изготвен счетоводен баланс на „У.-Б.“ ООД към 30.05.2019 г., който бил приет с единодушно решение на Общото събрание на съдружниците. В тази връзка оспорва представения с отговора на исковата молба счетоводен баланс на „У.-Б.“ ООД към 30.05.2019 г. и редовността на извършените счетоводни записвания в него, като твърди, че в него не са отразени вярно съответните стойности и показатели и същият не отразява обективното имуществено и финансово състояние на дружеството към посочената дата. Твърди, че поради изложеното представения баланс към 31.05.2019 г. не може да бъде база и основа за изчисляване размера на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник и извършените счетоводни записвания подлежат на изрична проверка. Неясно било също така и кой е изготвил този счетоводен баланс и дали съставителят има съответната компетентност за това, нито въз основа на какви предоставени от ответното дружество документи и информация били вписаните стойности в него. Липсвала информационна връзка в счетоводните записвания в оспорения баланс към 31.05.2019 г. и съответно стойностите на тези показатели за предходната година. Междинния счетоводен баланс на ответното дружество не бил проверен от независим одитор, въпреки, че ответното дружество подлежал на независим финансов одит от регистрирани одитори, което било видно от доклада на независимия одитор за финансовата 2019 г. Относно доводите в отговора, касаещи наложения запор върху 4 дяловете на ищеца счита същите за неоснователни. Обстоятелството, че върху дружествените му дялове бил наложен запор, не било пречка за настъпване на правните последици по чл. 125, ал. 1 от ТЗ, тъй като липсвала законова забрана за прекратяване на членственото му правоотношение с дружеството, поради този запор. В конкретния случай не се касаело за разпореждане със запорираните дружествени дялове, а за прекратяване на членствено правоотношение, при което за съдружника възниквало правото да получи приспадащия му се дял.

В подаден, в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, отговор на допълнителната молба ответникът поддържа отново, че ищецът няма правен интерес от търсената с иска защита, тъй като отношенията му с ответника са уредени. Липсата на правен интерес се обуславяла и от наличието на наложен запор на дружествените дялове на ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че към момента на подаване на допълнителната искова молба същият няма изискуеми и непогасени задължения към „У.Х.“ АД. Твърди, че към настоящия момент е налице висящо изп. д. № 214/2022 г. по описа на ЧСИ Х.П., образувано по молба на „У.Х.“ срещу ищеца, по което до момента задълженията му не били изплатени от ищеца. Неоснователно било твърдението му, че чистият актив на ответното дружество към 31.05.2019 г. бил в размер на не по-малко от 500 000 лева. Сочи отново, че съгласно представения баланс към 31.05.2019 г. ответното дружество не разполага с нетно имущество, което да формира посочения от ищеца актив.

Неоснователно е и оспорването на представения с отговора на исковата молба счетоводен баланс на „У.-Б.“ ООД към 30.05.2019 г. Твърди, че същият е достоверен, коректно съставен и отразява вярно имущественото и финансовото състояние на ответника, резултатите от дейността му и паричните потоци, в пълно съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Оспореният баланс е подписан за съставител от Е.В.Х., изпълняваща длъжността главен счетоводител при ответника. Неясно било твърдението на ищеца за липса на информационна връзка между счетоводните записвания в оспорения баланс към 31.05.2019 г. и съответно стойностите на тези показатели за предходната година. Ирелевантно било твърдението, че оспореният баланс не бил проверен от независим одитор, още повече, че в случая се установявало надлежно извършен одит от независим одитор на финансовия отчет на „У.-Б.“ ООД, съдържащ счетоводния баланс 5 към 31.05.2019 г., като мнението на одитора било, че финансовият отчет представя достоверно финансовото състояние на дружеството. Счита, че междинния баланс по чл. 125, ал. 3 от ТЗ не подлежи на задължителен независим финансов одит. Като аргумент за това сочи разпоредбата на чл. 37 от ЗСч.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, Претендира разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: