Решение № 642 от 12.06.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. В. , 12.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 30 СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20203110110616 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Н. АНДР. Ф., ЕГН ********** с искане да бъде осъден ответникът „ЗД „БУЛ ИНС“„ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов - Изпълнителни Директори да ѝ заплати сумата от

12000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на 20.07.2019 г., на Аспаруховия мост, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на Контузия на гръдния кош; Контузия на карпалните и метакарпофалангеалните стави на палеца на лява длан; Контузия на карпалните и метакарпофалангеалните стави на палеца на дясна длан; Посттравматично стресово разстройство. Претендира се и законната лихва върху претендираната сума от датата на ПТП - 20.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

На 20.07.2019 г., около 18:00 ч. в гр. В. на Аспаруховия мост посока центъра се движил л. а. Мазда Демио с peг. № ХХХХ, управляван от Н. Н. Н. и до пункта за бънджи скокове при движение с несъобразена с характера и интензивността на движение скорост блъснала спрелия пред нея л. а. Тойота Ярис с peг. № ХХХХ, при което пострадала Н.Ф. като пътник в л. а. Мазда Демио с peг. № ХХХХ, като ѝ били причинени следните телесни наранявания: Контузия на гръдния кош; Контузия на карпалните и метакарпофалангеалните стави на палеца на лява длан; Контузия на 1 карпалните и метакарпофалангеалните стави

Посттравматично стресово разстройство. на палеца на дясна длан и

След катастрофата ищцата била откарана в Спешното отделение при МБАЛ „Света Анна - В.“ с оплакване за силни болки в областта на гърдите и двете ръце.

Проведени били прегледи, консултации и били извършени множество изследвания и образни диагностики. Назначено било медикаментозно лечение. Няколко дни по-късно палците и на двете ѝ ръце били имобилизирани за няколко седмици. В продължение на около година, след претърпяното ПТП, пострадалата посещавала различни специалисти във връзка с физическите и психическите последици от нараняванията, които получила.

Ищцата твърди, че от така описаните травматични увреждания и претърпения стрес търпяла болки и страдания, което наложило непрекъснат прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, както и антидепресанти за повече от 6 месеца след инцидента. Дълго време след катастрофата трябвало да спазва изключително щадящ режим и да не натоварва снагата и двете си ръце. При всяко вдишване и закашляне ищцата изпитвала силни болки в областта на гръдния кош, в следствие на преживяната коланна травма от поставения обезопасителен колан, което я е лишавало от сън през нощта. Практически била почти изцяло обездвижена за дълъг период от време. Освен, че била трудно подвижна, налагало се да разчита на чужда помощ, дори за елементарни битови нужди.

Излага още, че живее в самостоятелно домакинство във В., а синовете ѝ живеят в други населени места. Единият от тях, който живее в С., си взел отпуск и за да се грижи за нея през първите няколко седмици след катастрофата. Чувството на безпомощност и зависимостта от грижи я потискало и тя станала напрегната, неспокойна, непрекъснато преживявала психотравмиращата ситуация, станала изключително силно емоционална и тревожна.

Ищцата твърди, че депресивното ѝ състояние продължава и до днес - страда от липса на апетит, с постоянни страхови изживявания и хипохондрични фиксации, вътрешно напрегната. Пътува в автомобил само при крайна нужда. И до днес - една година след злополуката - наблюдаващият я специалист продължавал медикаментозното лечение с психолептични и антидепресантни препарати.

Хватателната функция на палците ѝ не е възстановена и с големи усилия успява да приготви храната си, а хобито ѝ да плете за нея е вече напълно неосъществимо.

Излага, че срещу виновния за катастрофата водач Н. Н. Н. било издадено наказателно постановление с № 19-0819-005420 от 01.11.2019 г., което е влязло в законна сила на 26.05.2020 г. Същата попада в кръга лица, чиято отговорност се 2 покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ - полица № BG/02/119001138894, издадена от ЗД „Бул Инс“ АД, валидна до 19.04.2020 г.

На 16.07.2020 г. ищцата подала претенция в ЗК „Бул Инс“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с вх. № ОК397732/16.07.2020 г. Получила устно окончателно предложение в размер на 1 600 лв., поради което, единствената възможност пред Н.Ф. за получаване на адекватно по размер обезщетение останала завеждането на настоящото гражданско дело.

В депозирания от ответника отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК същият оспорва изцяло иска по основание и по размер.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „Мазда Демио“, с peг. № ХХХХ.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП. Твърди, че констативният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал.

Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва правните доводи на ищцата за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП.

В евентуалност твърди съпричиняване на вредите - чл. 51, ал.2 ЗЗД, като самата пострадала, с поведението си е създала предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Твърди, че настъпилите увреждания на Н. АНДР. Ф. не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Мазда Демио“, с peг. № ХХХХ.

Като водач на МПС ищцата допринесла за евентуалните си увреждания, тъй като спряла рязко на място, непозволено за престой и паркиране. Твърди и че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала в л. а. Тойота Ярис, с peг.

№ ХХХХ без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като така е допринесла в значителна степен за уврежданията си. Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самата 3 пострадала от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото ѝ противоправно поведение.

Оспорва твърдения, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва, че същите са резултат на реализираното МПС. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорва всички твърдения на ищцата в тази насока.

Доколкото увреждания се установят, счита че е много по-вероятно те да са настъпили от друго събитие - например скок с бънджи или други действия от страна на ищцата.

Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от ищцата увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищцата е страдала преди ПТП.

Оспорва твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен, тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес - твърди същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищцата, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от които тя страда и които нямат връзка с ПТП.

Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищцата и в случай, че такива се установят, счита, че са резултат от лабилна психика и предходната ѝ обремененост.

Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 12 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД.

Моли при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид следните обстоятелства: възрастта на пострадалото лице, бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето ѝ.

4

Оспорва претенцията за обезщетение за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението, тъй като ищцата не е сезирала ответното дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, а съгласно чл.

380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „Мазда Демио“, с peг. № ХХХХ с ответното дружество.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП №1645/20.07.2019 г., в който е констатирано, че на 20.07.2019 г. на Аспаруховия мост в град В., настъпва ПТП между лек автомобил л. а. Мазда Демио с peг. № ХХХХ, управляван от Н. Н. Н. и л. а.

Тойота Ярис с peг. № ХХХХ като водачът на първия автомобил поради движение с несъобразена скорост блъска втория автомобил, при което е пострадало лицето Н.

АНДР. Ф. – пътник, като е получила контузия на гръден кош, контузия на дланнопръстните стави на двете ръце (л.7).

За извършеното нарушение на виновния водач Н. Н. Н. е издадено Наказателно постановление №19-0819-005420 от 01.11.2019 г. (л.8).

На л. 20 от делото е представена Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с вх.№ ОК39773216.07.2020 г. при застрахователя, с което се иска заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 24000 лв. за претърпените от Н. АНДР. Ф. неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП на 20.07.2019 г.

От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна- В.“ АД, амб. № 4947/20.07.2019год., издаден на името на Н. АНДР. Ф. се установява, че е тя е посетила спешния център на МБАЛ „Света Анна“ на 20.07.2019 г. в 20:11 часа, като са установени: „...Основна диагноза: Контузия на гръдния кош. ПТП. Травма на гръден кош.. Пътник от лека кола. Травма на гръден кош, болка при движение и дишане...“ (л.9).

Представено е и Медицинско удостоверение № 842/23.08.2019год., издадено от 5

Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-В.“АД, на името на Н. АНДР. Ф., като като предварителни данни са посочени „На 20.07.2019год. към 18.00часа като пътник в лек автомобил в дясно от водача е претърпяла ПТП. Получила травма в областта на гръдния кош и двете ръце. Не е губила съзнание.“ Обективно е установено: