Решение № 1983 от 25.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1983 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100514435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 9794 от 28.05.2025г., постановено по гр.д. № 64472/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, поправено с решение № 17519 от 30.09.2025г., постановено по същото дело, „Груп Трейд“ ЕООД е осъден да заплати на Д. М.

Я. нс основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 242, ал. 1 КТ сумата от 12 007,66 лв., представляваща незаплатени нетни трудови възнаграждения за м.12.2021г., 01.2022г., м.02.2022г., м.06.2022г., м.07.2022г., м.08.2022г., м.09.2022г., м.10.2022г., м.11.2022г., м.01.2023г., м.02.2023г., м.03.2023г., м.04.2023г., м.06.2023г., м.07.2023г., м.08.2023г., м.11.2023г., м.03.2024г., м.04.2024г., както и за периода от 01.05.2024 г. до 13.05.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД сума в размер на 2 509, 40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата представляваща неизплатения размер на нетно трудово възнаграждение, за периода от деня, следващ месеца, през който е следвало да се изплати възнаграждението за конкретен месец до завеждане на исковата молба - 29.10.2024г. вкл., като е отхвърлен искът за незаплатени нетни трудови възнаграждения до 1 пълнопредявения размер от 18 780,32 лв., за м.11.2021г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г., м.12.2022г., м.05.2023г., м.09.2023г., м.10.2023г. м.12.2023г., м.01.2024г., м.02.2024г., както и искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД до пълния предявения размер от 3859,57 лв.

С решението „Груп Трейд“ ЕООД е осъден да запласти на адв. Р. Ш. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1260,68 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, а по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумаата от 580,68 лева, представляваща дължима държавна такса и съмата от 1025,95 лева, представляваща депозит за вещи лица. С решението Д. М. Я. е осъдена да заплати на „Груп Трейд“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1069,02 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените осъдителни искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Груп Трейд“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел за безспорно наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период, тъй като ищцата изрично била оспорила сключването на представения от жалбоподателя трудов договор. Същата била релевирала, че така представеният трудов договор не бил подписан от нея, а след като изискването за форма на правоотношението не било спазено, то през процесния период не било налице трудово правоотношение, поради което на ищцата не се дължало трудово възнаграждение. В тази насока първоинстанционният съд бил постановил решение против волята на ищцата, която оспорвала основанието на претенцията си. Същевременно ищцата била посочила, че трудовото правоотношение било протекло в съответствие с договора, което означавало признание на ежемесечното плащане на трудово възнаграждение. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд не бил съобразил приетия протокол за извършена проверка от 06.01.2025г., издаден от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в който било записано, че при преглед на платежните ведомости за периода от м.07.2016г. до м.10.2024г. и въз основан а писмена информация от управителя на дружеството било установено, че трудовите възнаграждения на работниците и служителите били изплатени, без 2 същите да са подписали част от платежните ведомости. Не били взети предвид и събраните по делото свидетелски показания, от които се установявало, че плащането на работниците и служителите в дружеството се извършвало с оборотни средства от касата на дружеството, което било обяснено на свидетеля именно от ищцата. Също така ищцата била признала пред свидетеля, че си била получавала възнагражденията, вземайки ги от касата на дружеството, а платежните ведомости щели да бъдат подписани „по-натам“.

Показанията съдържали извънсъдебно признание на ищцата, че била получавала редовно възнагражденията си. Не било съобразено и приетото експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което било посочено, че в счетоводството на дружеството не се откривали данни за задължения вследствие на забавено изплащане на трудови възнаграждения, в това число и на ищцата. Било установено, че касовата наличност и оборотните средства на дружеството били намалявани с дължимите възнаграждения към служителите на дружеството. Същото било потвърдено и от експертното заключение по съдебно-почерковата експертиза, което било категорично, че част от платежните ведомости били подписани от ищцата. Неясна била причината ищцата да продължава да работи, след като не е получавала възнаграждението си. Относно иска за мораторна лихва сочи, че съгласно трудовия договор срокът за плащане на възнагражденията бил до 20-то число на следващия месец, поради което неправилно лихвата била начислена от първо число. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата Д. М. Я. е подала отговор на въззивната жалба, в която са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна поддържа, че не била оспорвала сключването на трудовия договор, а в исковата молба била твърдяла, че такъв е сключен. Сочи, че доказването на изплащане на трудови възнаграждения със свидетелски показания било недопустимо, в каквато насока била съдебната практика. Неоснователни били и съображенията, че нямало логика ищцата да продължава да работи при неплатено трудово възнаграждение, които счита за житейски. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства предявените искове за главница и лихва били уважени правилно в посочения размер. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

3

Съдът е сезиран и с постъпила в срок въззивна жалба, подадена от „Груп Трейд“ ЕООД срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 17519 от 30.09.2025г., постановено по гр.д. № 64472/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав. Жалбоподателят поддържа, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не го бил уведомил по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК за поправката, което задължение било приложимо и в случаите на служебно извършване на поправка. Не била извършена и преценка дали е необходимо призоваването на страните в открито съдебно заседание за тяхното изслушване. С оглед на това моли съда да отмени решението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. М. Я. е подала отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че въззивникът нямал правен интерес от обжалване на решението по чл. 247 ГПК, както и че изложените в жалбата съображения не кореспондирали със закона и съдебната практика. Нормата на чл. 247, ал. 2 ГПК не била приложима при служебно допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Моли съда да потвърди решението.

Съдът е сезиран и с подадена в срок частна жалба срещу определение № 41278 от 06.10.2025г., постановено по гр.д. № 64472/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав с което е изменено решението в частта за разноските, като са намалени разноските, които Д. М. Я. дължи на „Груп Трейд“ ЕООД от 1069,02 лева на 996,29 лева и са увеличени разноските, които „Груп Трейд“ ЕООД дължи в полза на СРС от 1025,29 лева на 1093,64 лева. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил завишил разноските по молба на жалбоподателя. Сочи, че следвало да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 1068,05 лева, а дължимите от него разноски в полза на съда следвало да бъдат намалени до 1093,64 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. М. Я. е подала отговор на частната жалба, в която развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че жалбоподателят не оспорвал размера на разноските, а считал, че е налице фактическа грешка в определението на СРС, поради което счита жалбата за недопустима, евентуално неоснователна. Моли съда да я остави без уважение.

4

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

По въззивната жалба срещу основното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно неговата правилност по наведените с въззивната жална оплаквания следва да се добави следното:

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период; че е престирал труд по него; размера и изискуемостта на вземанията за трудово възнаграждение; изпадането на ответника в забава, както и размера на законовата лихва. В тежест на ответника е да докаже своевременното изплащане на трудовото възнаграждение.

Противно на изложените във въззивната жалба съображения, с исковата си молба ищцата не оспорва, а твърди, че между нея и жалбоподателяответник е било налице трудово правоотношение считано от месец август 2016г. до 13.05.2024г., по силата на сключен между страните трудов договор, по който е изпълнявала длъжността „Продавач-консултант“ до прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ считано от 13.05.2024г. със заповед на работодателя № 29 от 10.05.2024г. С подадения отговор на исковата молба ответникът „Груп Трейд“ ЕООД също навежда идентично твърдение, че ищцата е била в трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 29.07.2016г., чието действие е било прекратено на 13.05.2024г. с цитираната исковата молба заповед и на посоченото основание. Следователно между страните не съществува спор относно наличието на трудово правоотношение за процесния по делото период.

Релевираното от ищцата оспорване, че представеният с отговора на исковата молба екземпляр на трудовия договор от 29.07.2016г. не е идентичен с този, 5 който е сключила и подписала, представлява оспорване на представения от ответника документ, а не оспорване на факта на съществуване на правоотношение по трудов договор в предвидената от закона форма. Не е налице и оспорване на съдържанието на договора, доколкото ищцата сочи, че трудовото й правоотношение е протекло именно при тези условия. При така изложените от страните фактически твърдения, правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно съществуването на трудовото правоотношение – на основание чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, а в случая за този конкретен факт са въведени еднопосочни твърдения от двете страни по делото, следователно неговото съществуване не е предмет на правен спор.

На следващо място предвид липсата на оплаквания за противното във въззивната жалба и уреденото в чл. 269 ГПК ограничение в предмета на въззивното производство, съдът възприема извода на първоинстанционния съд, че през процесния период ищцата е престирала труд на длъжността й „Продавач-консултант“ в съответствие с трудовото й правоотношение.