Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 09.10.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 395/2025
Вид
Решение № 140
Подписан
09.10.2025
В сила
18.02.2026
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.8 ал.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.8 ал.4 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Кърджали, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200395 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № **/07.05.2025 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв. на С. П. У. от ******** с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето.

Жалбоподателката С. П. У. намира атакуваното постановление за незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Твърди, че наказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили цялото производство по налагане на съответното наказание, накърнили и правото й на защита. Излага съображения за това, че на процесната дата и място синът й К. С. Г. имал пълнолетен придружител. Синът й имал нотариално заверена декларация съгласие за посещаване на обществени места след 22 часа. Независимо от това й бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Твърди, че не е нарушила разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, тъй като на 19- 20.04.2025г. осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина си. Освен това, като извършено нарушение в АУАН и наказателното постановление било посочено 1 единствено това по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, а описателната част на нарушението съдържала и нарушението по чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не били правилно посочени по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН установявала, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно. Неправилното посочване на законните разпоредби, които са нарушени по смисъла на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН засягало правото й на защита и било процесуално нарушение, което не може да се санира. В акта и наказателното постановление било допуснато смесване на два състава на административни нарушения, което опорочавало изцяло издаденото наказателно постановление. Липсвало тъждество между описаното в АУАН и наказателното постановление и посочените като нарушени норми на закона. На следващо място, дори да имало формално извършено нарушение, то наказващият орган не обсъдил дали е налице маловажен случай. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Намира за установено от събраните доказателства, че К. Г. е бил придружена от пълнолетното дееспособно лице. Отново излага съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съда да постанови акт, с който да отмени процесното наказателно постановление, както и да присъди на жалбоподателката направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не представлява. От юрисконсулт е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата. Сочи, че актосъставителят и наказващият орган издирили правилно нарушената правна норма. Освен това, не били допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърджали, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 20.04.2025г. свидетелите А. Д. и Д. Д., работещи като служители в РУ-Кърджали, участвали в провеждането на специализирана полицейска операция за присъствие на непълнолетни лица в питейни заведения в ************. По този повод на същата дата бил проверен и нощен клуб „*****“ в ************ на *********. Около 01.20 часа на 20.04.2025г. свидетелят Д. Д. установил в заведението няколко непълнолетни лица, сред които и К. Г.- син на жалбоподателката, който не бил придружаван от родител или друго пълнолетно лице. Непълнолетният К. Г. бил отведен в РУ- Кърджали, където по-късно пристигнала й нейната майкажалбоподателката С. П. У.. На 20.04.2025г. полицейският служител А. Д., в присъствието на свидетеля Д. Д., съставила срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение по чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето. Тя подписала и получила акта без възражения. В акта било отразено, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето, тъй като на 20.04.2025г. около 01.20 часа в ************ на *********, в нощен клуб „*****“, като родител, който полага грижи за дете, не го е придружил на посоченото обществено място след 22.00 часа, дете навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18-годишна възраст- синът си К. С. Г. с ЕГН **********. Въз основа на така съставения акт, на 07.05.2025г. било издадено атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателката за това, че е нарушила чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, а именно на 20.04.2025г. около 01.20 часа в ************, на *********, в нощен клуб „*****“, като родител, настойник, попечител не придружава и не е упълномощила пълнолетно дееспособно лице да придружава непълнолетния й син К. С. Г. с ЕГН **********, което е навършило 14 години, но не е навършило 18 години, на обществено място след 22.30 часа. На основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето за така описаното нарушение й било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите А. Д., Д. Д. и В. А., на които съдът дава В. изцяло; показанията на 3 свидетеля К. Т., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 20.04.2025г.; Приемо-предавателен протокол от 20.04.2025г.; Декларация с нотариална заверка на подписа от 09.10.2024г.;

Заповед № **** от 20.04.2022г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Протокол за предупреждение. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Д. и Д. Д., защото са логични, последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Те доказват, че на 20.04.2025г. около 01.20 часа, непълнолетният К. се намирал в нощен клуб „*****“ в ************, без родител или друг пълнолетен придружител. Пред двамата полицейски служители никой не дошъл да се легитимира като придружител на детето К..

Сочат, че в хода на проверката тя им представила декларация, която не била по нормативно установения образец и в документа нямало данни на конкретно лице придружител, нито пък дата, място и час на придружаване. Свидетелят К. Т. е бил в нощен клуб „*****“, както и че след полунощ там дошли полицейски служители на проверка и извели непълнолетните навън, а после ги закарали в РУ-Кърджали. Показанията му се възприемат като достоверни само досежно тези факти. В останалата част, а именно, че е бил определен от жалбоподателката за придружител на сина й, показанията на свидетеля Т. не следва да бъдат кредитирани, тъй като досежно този факт са изолирани от останалите гласни и писмени доказателства по делото и не се приемат от съда.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателката С. П. У. е наложено административно наказание за това, че е нарушила разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето. Според този текст родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Санкцията е наложена на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето, съгласно която разпоредба родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което 4 наруши чл.8 ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8 ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500лв., а при повторно нарушение- с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000лв. От доказателствата по делото се установява, че С. У. действително е извършила административно нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, тъй като на 20.04.2025 г. около 01.20 часа в нощен клуб „*****“ в ************ не е придружила непълнолетното си дете К. Г. на обществено място след 22.00часа. Няма спор, че посоченото място е „обществено“ по смисъла на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, тъй като е общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в §1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл.5б, ал.2 от Закона за закрила на детето. Независимо от това, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на атакуваното постановление. В случая е налице несъответствие между изложените в АУАН и наказателното постановление факти и обстоятелства относно нарушението, което се твърди, че е осъществено виновно от жалбоподателката. Така в акта е отразено, че тя като родител не е придружила на обществено място след 22.00 часа сина си К. С. Г.. В наказателното постановление обаче е описано, че жалбоподателката като родител, настойник, попечител не е придружила и не е упълномощила пълнолетно дееспособно лице да придружава на обществено място след 22.30 часа сина си К. С. Г.. В единия случай текстовото описание на деянието изпълва състава на правната норма чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, а в другия- кореспондира едновременно с разпоредбите на чл.8 ал.3 и чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето. Коментираното несъответствие между акта и постановлението в словесното описание на нарушението е довело до ограничаване правото на жалбоподателката да разбере какво точно й се вменява да е извършила, съответно на това да организира и защитата си, с оглед обстоятелството, че нарушителят се защитава на първо място по фактите, а след това и по правната им квалификация. Наказателното постановление като краен санкциониращ акт не може да съдържа информация, различна от тази в АУАН, още повече когато това се отнася до описание на самото изпълнително деяние на нарушението, както е в настоящия случай. Този съществен порок не може да бъде отстранен и в 5 процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност не може да изменя волята на наказващия орган. Не би могло да се приеме, че административнонаказващият орган е упражнил правомощието си по чл.53 ал.2 от ЗАНН, която норма предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това е така, защото в случая не се касае до нередовност на съставения акт, а става дума за противоречие между АУАН и наказателното постановление досежно съществените признаци от обективната страна на административното нарушение. В случая е накърнено правото на защита на привлеченото към отговорност лице и възможността му да узнае за какво конкретно нарушение му се налага наказание- дали за това, че като родител не е придружил детето си на обществено място след 22.00 часа /чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето/, или защото не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22.00 часа /чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето/. В атакуваното постановление наказващият орган се и позволил и да допише нарушението, като освен изпълнителното деяние, което покрива признаците на чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, е описал и деяние съответстващо на чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето. По този начин на жалбоподателката за пръв път с наказателното постановление се вменяват две административни нарушения, което е недопустимо и несъвместимо с правилото на чл.18 от ЗАНН. Не само това, неясно е и в какво качество е санкционирана Н. Т., доколкото с акта е обвинена за извършено като родител нарушение, а в атакуваното постановление се твърди, че е извършила нарушението като родител, настойник и попечител. Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.