Определение № 591 от 30.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Ловеч, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500382 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрисконсулт Нели Георгиева Пенчева Атанасова, срещу Разпореждане №1645/10.06.2024г.,пост. по ч.гр.д.№ 535/2024г. на РС – Тетевен, с което заявлението му е отхвърлено изцяло.

Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, като развива подробни съображения. Изтъква, че съгласно Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21, постановено по отправено преюдициално запитване от български съд по повод правомощията на националната юрисдикция при констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит в заповедното производство, националният съд е длъжен да извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. Счита, че доколкото заповедният съд разполага пред себе си със заявлението по чл. 410 ГПК, в което в т. 12 са посочени началните размери на задължението /главница, договорна лихва, лихва за забава/, а в т. 9 са посочените претендирани суми, съдът е следвало да присъди главницата, след като извърши прихващане с платеното по твърдяните неравноправни клаузи.

По изложените съображения моли да се отвени обжалваното разпореждане и се уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 12.06.2024г., а жалбата е подадена на 14.06.2024г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва 1 лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№535/2024г. по описа на РС – Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 29.05.2024г. пред РС–Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№535/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила вземане срещу К. В. К. с ЕГН **********, от с. Б., Ловешка област, ул. „Възраждане“ № 19, в размер на – главница от 2 079.98лв., договорна лихва в размер на 226.87лв., за периода от 27.02.2023г. до 30.10.2023г., обезщетение за забава в размер на 178.74лв. от 31.10.2023г. до подаване на заявлението, законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен договор за потребителски кредит CARD-19856788, сключен н а 27.02.2023 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,Клон България и К. В. К.

(кредитополучател). Излага, че на 31.10.2023г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Клон България и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940, по силата на който вземанията, произтичащи от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19856788 от дата 27.02.2023г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочено е, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“, Клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-19856788 от дата 07.11.2023г., изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Изложено е че по силата на договора за кредит кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта „Mastercard“ с персонален идентификационен номер. Картата позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез ATM или POS в страната и чужбина. Кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ кредит като на 27.02.2023г. чрез услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоил част от отпуснатият му кредитен лимит. Съгласно Договора за кредит е подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-19856775, с което са уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Кредитополучателят в периода 27.02.2023 г. до 30.10.2023г. е усвоил от кредитната карта общата сума от 2000 лв. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на картодържателя е начислена лихва за ползване на кредита в размер на 226.87лв., за периода от 27.02.2023 г. до 30.10.2023 г. Подписвайки договора страните са договорили, че ако кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни погасителни вноски, дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На това основание на картодържателя е начислено обезщетение за забава в размер на 178.74 лв., за периода от 31.10.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за 2 забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди, че длъжникът не е изплатил дълга, поради което счита, че има правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.

Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.

410 от ГПК за описаните суми. Претендира заплащане и на направените разноски за държавна такса – 49.71 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лв.

С Разпореждане № 1530/29.05.2024г. съдът е дал указания към заявителя да отстрани следните нередовности в заявлението, а именно: да уточни и конкретизира в заявлението при размер на кредита по приложения договор CARD-19856788 от 1599,00 лева, на какво основание претендира сумата от 2079,98 лева-главница, по какъв начин е формирана тази сума и какво включва същата, както и какви суми по договора са били изплатени от длъжника и за какъв период от време; да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането(цесията) по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя дата и дали изпратеното на 07.11.2023 година уведомително писмо е получено от длъжника и на коя дата; да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост и това уведомление получено ли е от длъжника и на коя дата.

Заявителят е представил отговор, в който посочва, че тъй като кредитният продукт е револвиращ, при възстановяване усвоената сума отново може да бъде усвоена, като в периода от 27.02.2023г. до 30.10.2023г. длъжникът е усвоил от кредитната карта общата сума от 2000лв. Сочи, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията по чл.99,ал.3 от ЗЗД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-19856788 от 07.11.2023г., което е изпратено до него чрез „Български пощи“ с известие за доставяне, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Писмото е получено от длъжника на 21.05.2024г.

Изпратеното уведомително писмо съдържа текст, с който длъжникът е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост.

С атакуваното Разпореждане № 1645/10.06.2024г., пост. по ч.гр.д.№535/2024г. РС – Тетевен е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че констатираните нередовности не са отстранени.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител“, нормите на Закон за потребителския кредит – при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127, ал. 1 и ал.

3 от ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител, какъвто е и настоящия случай, към заявлението следва да се приложи договорът, заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи – основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор“ заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които 3 основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв., че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В случая към заявлението са приложени пълномощно, документ за внесена държавна такса, договор за потребителски револвиращ кредит и условия по договор за потребителски кредит,договор за застрахователно посредничество,сертификат за сключената застраховка и Общите условия към нея, но липсват доказателства за извършената покупко-продажба /цесия/ на вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България срещу К. В. К., произтичащи от договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD19856788 от дата 27.02.2023г..

Съставът приема, че въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от основанието на претенцията. В настоящата хипотеза на цесия уточняването на предпоставките, обосноваващи легитимацията на заявителя, е част от индивидуализацията на претенцията. За това е налице изрично изискване в нормата на чл.410,ал.3 от ГПК, а именно за представяне на относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество. Безспорно, при твърдение че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор, съотв. да представи и документите, въз основа на които твърди, че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит, тъй като заявителят не е страна по него. Навеждането на твърдения за уведомяване на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД без да се представи основанието(договора за цесия) не отстранява тази нередовност. Представянето на уведомлението е необходимо и с оглед твърдението на заявителя,че с него длъжникът е уведомен и за предсрочната изискуемост на кредита.

На следващо място конкретизацията на обстоятелствата във връзка с основанието на вземането, съгласно чл.410,ал.2 от ГПК, следва да бъде направено подробно и изчерпателно, както е изискването на нормата на чл.127,ал.1 и ал. 3 от ГПК, към която се препраща. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита правата на длъжника срещу заявеното вземане.В този смисъл е и т.2.б. от ТРеш.№ 4/18.06.2014 г., пост. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението.