Решение № 205 от 16.07.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер: ……205 Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 16.07.

2020 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ

МАРИАНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 292 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , бул. „д-р Петър Дертлиев“

№ 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4 , против Д.Г. М. , ЕГН **********,***.

С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК. При условията на евентуалност ищеца предявява и осъдителен иск за сумите, посочени в исковата молба . С определение № 1227/18. 04. 2019г. районния съд е прекратил производството по делото по отношение на осъдителната претенция . Определението на районния съд е влязло в законна сила .

С Решение № 127/ 30. 01 .2020г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 15/2019г. по описа на същия съд, иска е уважен частично.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ,подадена чрез назначения особен представител на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част , поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, чрез пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба

, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.

235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл.

269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост.

Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Спорните въпроси по делото , които са повдигнати с писмения отговор на ответника касаят надлежното уведомяване на длъжника по реда на чл.

99 ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането ( активната процесуална и материална легитимация на ищцовото дружество ) и въпроса за предсрочната изискуемост на вземането ( надлежното съобщаване на длъжника за предсрочната изискуемост на вземането ).Формално е повдигнат и въпроса за наличието на неравноправни клаузи в ДПК.

|.По въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и действието на уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД) По тези въпроси има установена еднозначна практика на

ВКС , постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. №

137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д. № 2639/ 2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС;

Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д. №

12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на

ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. №

1711/ 2013г. на 1-во т. отд. на

ВКС; Определение № 504/ 18. 10. 2016г. по ч. т. д. № 1819/2016г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 78/09.07. 2014г.по т. д. № 2352/ 2013г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 291/ 11. 05.

2018г. по т. д. № 2055/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Определение № 973/ 22.

12. 2016г. по т. д. № 1524/2016г. на І-во т. отд. на ВКС; ) В тази съдебна практика се приема следното :

1/ Правно релевантно за действието на цесия е уведомяването

,което е извършено от стария кредитор ( цедента ), но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);

2/ Няма законова пречка съобщаването за цесията да се извърши от трето лице по пълномощие на цедента ,тъй като задължението за уведомяване не е нито лично , нито незаместимо правно действие . Съобщаването може да се извърши по пълномощие и от цесионера;

3/Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по предявен иск от цесионера за прехвърленото вземане . Законът не поставя специални изисквания за формата и начина на уведомяването. Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Такъв вид уведомление следва да бъде съобразено при хипотезата на чл.

235 ал. 3 от ГПК ;

4/ Съобщаването на цесията в хода на съдебното производство

,чрез връчване на уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , като приложение към преписа от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал. 6 от ГПК , представлява редовно връчване .

В Решение №

198/18. 01. 2019г. по т. д. 193/20128г. на І-во т. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК , се приема ,че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно , ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.

Този извод се мотивира с факта ,че особения представител е назначен да охранява интересите на ответника. Особеният представител се назначава по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК поради това ,че ответника не може да бъде намерен на посочения от ищеца адрес и обективно е невъзможно книжата по делото да се връчат лично на ответника. При положение ,че кредитора-ищец се намира в обективна невъзможност да връчи лично на ответника книжата по делото ,няма как да връчи на ответника лично и уведомлението по чл. 99 ал.3 от ГПК. Именно поради невъзможността да се връчат на ответника лично книжата по делото , съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца .При положение ,че на особения представител се връчват всички книжа по делото

( препис от исковата молба и приложенията към нея) , които не могат да бъдат връчени лично на ответника по обективни причини, няма законова пречка уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като част от книжата по делото , да се връчи на особения представител. Като лице, което е назначено да защитава интересите на ответника особения представител не може да откаже получаването на книжата по делото ,включително и уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Това е така, тъй като всички действия по процесуално представителство , които особения представител извършва по делото са от името на представлявания. Приемането на уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е процесуално действие , което особения представител извършва също от името на представлявания. Това му дава процесуалното право и задължението да получи уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от името на ответника.

В исковата молба ищеца е направил изрично искане, уведомлението по чл. 99 ал. 3 от