Решение № 9910 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9910 гр. С., 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110155385 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 279005/09.10.2023г. на СРС, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. И. Л. и В. К. К. във връзка със Заповед № 19427/07.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

34791/2022г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу С. И. Л. и В. К.

С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „********“, бл. 24, вх. В, ап. 42, аб. № ******, както следва:

1. С. И. Л.:

1509,85 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното им изплащане;

163,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2020г.-10.06.2022г.;

26,99 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното им изплащане;

5,01 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г.-10.06.2022г.

2. В. К. С.:

503,28 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното 1 им изплащане;

54,46 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2020г.-10.06.2022г.;

9,00 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното им изплащане;

1,67 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г.-10.06.2022г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. К. С. чрез адв. Д. Ч. – АК-С., е подала Отговор, вх. № 341202/28.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни и недоказани. Изрично заявява, че не оспорва размера на предявените суми, а единствено основанието за дължимостта им. Оспорва ответницата да има качеството на потребител на предоставяните от ищеца услуги, тъй като тя не е нито собственик, нито носител на вещно право върху имота. Липсвали основания за заплащане на суми за дялово разпределение, а и не бил доказан размерът им. Неоснователна била претенцията за лихви.

Прави се възражение за давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. И. Л. чрез назначения ú по реда на ЗППом за процесуален представител адв. Т. Т. – АК-С., е подала Отговор, вх. № 79417/11.03.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ищецът не сочел доказателства, обосноваваща основателност на вземанията му по пера и за всеки отделен месец. Нямало доказателства, че абонатната станция е въведена в експлоатация. Не били представени изравнителни сметки. Липсвали доказателства за каквито и да било права на ответницата върху имота, които да могат да обосноват основателност на исковите претенции. Доставената топлинна енергия не отговаряла на изискванията за качество. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност.

Ответницата С. И. Л. е починала в хода на производството /на 24.09.2024г./, като по реда на чл. 227 ГПК на нейно място като ответници по делото са конституирани Л. К. Д.

/син/, С. К. Д. /син/ и К. К. Д. /дъщеря/.

Третото лице – помагач „Бруната“ ООД е депозирало Молба, вх. № 127818/17.04.2024г. на СРС, към която представя документи относно разпределението на топлинната енергия в имота.

В насрочените по делото публични съдебни заседания процесуалните представители на ищеца поддържат предявените искове, включително и в хода на устните състезания.

Ответницата В. С. не се явява и не изпраща представител, като становище се изразява в писмен вид. Ответницата Л. приживе не се явява по делото, като се представлява от адв. Т., назначен по реда на ЗППом. След смъртта ú от наследниците ú се явяват Л. Д. и К. Д., представлявана от адв. А. С.. С. Д. не се явява, като се представлява от назначения му особен представител адв. Г. А.. Предявените искове се оспорват. Третото лице-помагач не изпраща представител за насрочените по делото публични съдебни заседания.

2

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Видно от извършената служебна справка в НБД „Население“ /л.116/ фамилното име на ответницата В. К. К. от 2001г. е С..

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от Договор за покупко-продажба на жилище от 18.08.1970г. и Нотариален акт № 172/29.05.1972г., т. 3, дело № 572/1972г. на І Нотариус при Софийския народен съд, М.П.Б. и И.н Л. Б. са закупили недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.

3

„**************“, бл. 24, вх. В, ет. 1, ап. 42, при описани площ, разпределение и прилежащи права и помещения. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-1580/02.12.2013г. на ГИС-С., понастоящем сградата е с административен адрес: ж.к. „********“, бл. 24. И.н Л. Б. е починал на 19.07.2003г., като е оставил наследници по закон. Същевременно обаче със Саморъчно завещание от 16.12.1981г. той е завещал собствената си половина от имота на съпругата си М.П.Б.. Това завещание, видно от справката в Службата по вписванията на л.

269 от делото, е обявено, обективираното в него разпореждане е допустимо /ПП 5-1972г./, като няма данни да е отменено, да е прогласено за нищожно, да е унищожено или да е инициирано производство по възстановяване на запазена част, поради което следва да се приеме, че същото поражда действие и след смъртта на Б. съпругата му Б.а е станала собственица на целия апартамент. М.П.Б., видно от Удостоверение за наследници № РВЕ24УГ51-423/05.04.2024г. на Столичната община – Район „Възраждане“, е починала на 25.03.2008г., като е оставила за свои наследници по закон дъщерите си С. И. Л. и А. И. Б.аВ.. Последната е починала през 2010г. и е наследена от съпруга си Д.Г.В., сина си И.К.К. /и двамата длъжници в заповедното производство, срещу които заповедта за изпълнение е влязла в сила/ и В. К. С.. В рамките на процесния период няма данни за последващи разпоредителни действия: от справката на л. 269 е видно, че такова от страна на С. е налице след рамките на процесния период, поради което съдът намира, че ответниците са били негови собственици в рамките на процесния период. С. И. Л. е била собственица на половината от имота, а Д.Г.В., В. К. С. и И.К.К. – на по 1/6 идеална част от него. Съответно съобразно тези части те трябва да отговарят и за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до имота. След смъртта на Л. нейните задължения преминават върху наследниците ú, които отговарят за по 1/3 от тях или за по 1/6 част за целия имот.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.